Решение № 14641 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14641 гр. *****, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20261110102286 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ********* срещу А. П. И., ЕИК: *********, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 548,29 евро – изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 2502103010****/15.01.2021 г. по застраховка „Каско на МПС и Злополука“, комбинирана застрахователна полица № 0307Х000**** за отстраняване на щетите по л.а. „БМВ Х6“, с ДКН № ******** във връзка с настъпило на 14.01.2021 г., около 12:30 събитие – ПТП вследствие на попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на републикански път III – 407, посока от гр. Полски Тръмбеш към гр. Свищов, в участъка от 76 км до 80 км, в района на с. Павел, Община Полски Тръмбеш, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.01.2026 г. до окончателното плащане, и сумата от 213,39 евро – мораторна лихва върху главницата за периода 28.01.2023 г. – 28.01.2026 г.

В исковата молба се твърди, че на 04.12.2020 г. със застрахователна полица № 0307Х000**** ищецът е сключил договор за застраховки „Каско и злополуки“ за л.а. „БМВ Х6“, с ДК № ********, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, с ползвател „С. К.“ ООД със срок на действие от 07.12.2020 г. до 06.12.2021 г. На 14.01.2021 г., около 12:30 ч. при движение по републикански път III – 407, посока от гр. Полски Тръмбеш към гр. Свищов, в участъка от 76 км до 80 км, в района на с. Павел, Община Полски Тръмбеш, л.а. л.а. „БМВ Х6“, с ДК № ******** попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са увредени 1 предната лява гума, предната лява джанта и други части на автомобила. По подаденото заявление е образувана щета № 2502103010****/15.01.2021 г. и на 12.03.2021 г. ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 543,18 евро, като е реализирано и 5,11 евро ликвидационни разноски. Поддържа, че с плащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу възложителя на работата на лицата, от чието бездействие са настъпили причинените вреди. Навежда доводи, че ответникът е длъжен да ремонтира и поддържа пътния участък, на който е реализирано процесното ПТП, а наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно означава неизпълнение на задълженията на лицата, на които ответникът е възложил извършването на тези дейности. С покана, получена от ответника на 05.05.2021 г. ищецът го е поканил да му възстанови платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски, но до момента на подаване на исковата молба в съда плащане не е извършено.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между твърдения в исковата молба инцидент и уврежданията на лекия автомобил. В условията на евентуалност поддържа, че причина за ПТП е неправилната преценка на водача на лекия автомобил, който е имал възможност да избегне навлизането в препятствието и да предотврати произшествието. Релевира възражение за съпричиняване от водача на увредения автомобил и твърди, че той не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка и поставените пътни знаци, а също така и с атмосферните условия и състоянието на пътя, с което е нарушил разпоредбите на чл. 20 и чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Твърди, че към получената на 05.05.2021 г. регресна покана е приложено становище от Т. К. – експерт мобилни групи „Ликвидация и регреси“, в което експертът твърди, че при направен обход на републиканския път не е установил наличие на неравност на платното за движение, която би могла да причини увреждане на гумата и джантата, което становище е част от преписка по щета № 2502103010****. Поради това, ответникът е приел, че не е установено, че щетите са настъпили при твърдяното произшествие и е отказал да плати претендираното обезщетение.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, а ответникът не се явява. Същият е подал молба, с която излага становището си по същество и оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по 2 повод на която са възникнали вреди на застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице – възложител дължи на застрахования.

За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице; плащането на застрахователно обезщетение по нея; настъпването на твърдяното в исковата молба ПТП вследствие на попадането на лекия автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно; настъпването вследствие на ПТП на вреди по процесния лек автомобил; виновно и противоправно поведение на лица, по отношение на които ответникът се явява възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД по повод изпълнение на задълженията им относно ремонта и поддържането на републикански пътища; причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, както и видът и размера на щетите. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да докаже следните обстоятелства: по направеното възражение за съпричиняване – да докаже извършване от водача на лекия автомобил на твърдените нарушения на правилата за движение по пътищата.

По делото са обявени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на пътно-транспортното произшествие за л.а. „БМВ Х6“, с ДК № ******** е била налице валидно сключена застраховка „Каско и Злополуки“ със застраховател ЗАД „А.“ АД; ищецът е заплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер от 1072,37 лв. (548,29 евро) по щета № 2502103010****/15.01.2021 г.; на 5.05.2021 г. ответникът е получил регресна покана от ищеца за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение за твърдяното ПТП. Тези обстоятелства съдът приема за установени.

Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото общи условия за застраховка на МПС (Каско) се установява, че описаното събитие представлява покрит застрахователен риск по клауза „П“ – пълно каско.

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства (фактура на л. 19 и платежно нареждане на л. 25) се установява, че по процесната щета ищецът заплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, сумата в размер на 1062,37 лева, към което били начислени ликвидационни разноски в размер на 10 лева.

3

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства бяха установени и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника.

От показанията на свидетелката П. Я., приложения по делото снимков материал и от заключението на съдебната автотехническа експертиза беше установен механизмът на настъпване на произшествието – внезапно попадане на застрахования автомобил в несигнализирана и необезопасена дълбока дупка на пътното платно, при преминаването през която били причинени процесните увреждания по предна лява гума и предна лява джанта.

Неоснователни са възраженията, направени в отговора на исковата молба, че механизмът на настъпване на процесното ПТП бил недоказан. Свидетелката Я. последователно и ясно излага къде е настъпило процесното ПТП – между с.

Павел към гр. Хаджидимитрово, описва пътя - двулентов, както и разположението на дупката на него, като сочи, че именно тя е управлявала автомобила не е могла да я избегне, тъй като отсреща идвал камион, т.е. невъзможно е било свидетелката да предприеме маневра по преустрояване в лентата за насрещно движение. Свидетелката съобщава, че лично тя е направила снимките, които са приложени по делото след извършен от съда оглед по реда на чл. 204 ГПК, като на тях се вижда, че на пътното платно в лявата част на лентата за движение, разположена от дясно, е налице дупка, която не е обезопасена и сигнализирана. Същевременно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че описаните щети по лекия автомобил – по предна лява гума и предна лява джанта – могат да настъпят по начина, описан в исковата молба, като вещото лице изрично сочи в съдебно заседание, че при описания механизъм на ПТП може да се получи увреждане на джантата, като в конкретния случай става дума за одраскване, което е наложило пребоядисване. Уврежданията по лекия автомобил се установяват както от свидетелските показания и съдебно-автотехническата експертиза, така и от приетите по делото писмени доказателства – опис-заключение по щета, опис на щетите, калкулация ремонт, фактура, в която са описани извършените от автосервиза дейности.

Неоснователно е възражението на ответника, че тъй като не бил съставен протокол за ПТП от органите на МВР, била изключена отговорността му. В тази връзка следва да се отбележи, че водачът на МПС има задължение да уведоми органите на МВР за настъпилото ПТП само в посочените в чл. 123, ал. 1 ЗДвП случаи, като процесният не попада между тях – в произшествието няма пострадали хора и предвид характера на ПТП, неприложима е и хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Освен това механизма на ПТП в случая може да се установи с всички доказателствени средства, като от обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че той е установен по делото и съответства на описания в исковата молба.

Неоснователно е и възражението, че според становище на Т. К. – експерт мобилни групи „Ликвидация и регреси“ при ищеца, не се установявало наличие на дупки на пътното платно в участъка, където се твърди да е настъпило ПТП. Напротив – видно от становището, експертът е посочил, че наличието на дупка се установява от представените от водача на МПС снимки, които са приложени и по делото. Той е изложил становище, че няма основание да се приемат уврежданията на джантата, но по делото е прието заключение 4 по съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява, че повредите на джантата могат да настъпят по описания в исковата молба начин и в случая същите се ограничават до драскотини, които са наложили пребоядисване.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, което е прието по делото по надлежния ред.