Решение № 14 от 05.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Горна Оряховица, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20254120200564 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. А. И. от гр. ************, с ЕГН ********** останал недоволен и обжалва Наказателно постановление № 25-0268000358/02.05.2025 г. на Началник сектор към ОДМВР - Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП /ред. ДВ, бр.

43 от 2022 г./ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 15.34 EUR /левова равностойност 30 лева/, за това, че виновно е нарушил чл.

6, т. 1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із2539/17.12.2012 г. на МВР. Поддържа, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Оспорва вмененото нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Р. А. от ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата.

В писмени бележки защитникът сочи, че в НП липсва правно единство между словесното описание на нарушението по чл. 6, т. 1, пр. 4 от ЗДвП, правната му квалификация и приложената санкционна разпоредба, която от своя страна обуславя незаконосъобразността му и неговата отмяна. Твърди, че мястото на твърдяното нарушение е посочено неясно и неточно, което нарушава правото на защита на санкционираното лице и е основание за 1 отмяна на наказателното постановление. Счита, че АУАН и НП не притежават необходимото съдържание по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не ставало ясно в никаква степен и с оглед гарантиране на правото на защита на жалбоподателя, за коя хипотеза на изпреварване / създаващо или не опасност за движението/ става въпрос, т.е. за нарушение по чл. 179, ал. 1, т.5 от ЗДвП или нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е административнонаказателното обвинение. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, сега 357.90 EUR.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА

– НАЧАЛНИК СЕКТОР В ОДМВР

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУ ГОРНА ОРЯХОВИЦА редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество на жалбата. В съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 21.04.2025 г. св. К. Б. П. – инспектор в ДПС при РУ – Горна Оряховица изпълнявал служебните си задължения и се намирал на ПП I-4, км 149, на разклона за с. Джулюница, където бил паркирал служебния автомобил, с който бил. Станал очевидец на нарушаване на правилата за движение по ЗДвП от водач, който управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***** и предприел и извършил маневра изпреварване на движещото се пред него МПС – товарен автомобил на фирма “Еконт“ при наличие на надлъжна пътна маркировка тип М1 /единична непрекъсната линия/. П. уведомил колегите си от Пътен контрол, които го спрели след известно време на бензиностанция „Лукойл“. П. последвал водача и станал свидетел при съставянето на АУАН.

С АУАН № GA 3350275/21.04.2025 г. В. И. М. – мл. автоконтрольор при РУ – Горна Оряховица, в присъствието на свидетеля – очевидец К. Б. П. констатирал, че „На 21.04.2025 г. около 17:33 часа на ПП I-4, км 149, в посока София С. А. И. управлява собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *********, като предприема и извършва маневра изпреварване на МПС при наличие на надлъжна пътна маркировка тип М1 - единична непрекъсната линия. М. вписал, че с описаното деяние С. А. И. е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Актът е предявен същия ден на И. за запознаване със съдържанието и подписан без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН С. А. И. депозирал писмени възражения по акта.

На 02.05.2025 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения акт и от събраните допълнителни доказателства при извършената проверка установил, че извършеното нарушение е безспорно и съставения 2

АУАН е законосъобразен, И. Т. Н. – Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., издал обжалваното Наказателно постановление

№

25-0268-000358/02.05.2025 г., с което на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 му наложил административно наказание - глоба в размер на 30 лева, за това, че виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и отнел 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР . Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено в НП са възпроизведени дословно отразените в АУАН констатации.

Постановлението е връчено на И. на 21.08.2025 г.

На 04.09.2025 г. И. изпратил по Еконт депозирал жалба против постановлението чрез АНО до РС – Горна Оряховица.

В хода на съдебното следствие актосъставителят В. М. и свидетелят К.

П. потвърждават изцяло описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Св.

П. е категоричен, че жалбоподателят е предприел и извършил маневра изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил при наличие на надлъжна пътна маркировка тип М1 „Единична непрекъсната линия“.

От служебно изисканата схема на вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на път I-4 „Севлиево – Велико Търново - Антоново“ от км. 146+600 до км. 152+000 към 21.04.2025 г. /л. 38-40/ е видно, че в посоката за гр. София до км 149+000, както и на разклона за с. Джулюница има надлъжна пътна маркировка – М1 „Единична непрекъсната линия“.

От приложената справка за нарушител /л. 17/ е видно, че жалбоподателят е наказан с 1 наказателно постановление за извършено нарушение по ЗДвП и 5 пъти са му налагани глоби за нарушения по ЗДвП с фишове. Не са му налагани ПАМ.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на обясненията на жалбоподателя, показанията на разпитаните свидетели В. И.

М. и К. Б. П. и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът не констатира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление.

АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Видно от т.2.1, във вр. с т. 1.3.2 от МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /вложена на л. 19-21 като доказателство по делото/ младши автоконтрольор в РУ - Горна Оряховица към ОДМВР Велико Търново 3

В. М. е надлежно упълномощен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на чл. 43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения.

Не е процесуално нарушение съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел, който е очевидец на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Актът се съставя в присъствието на толкова свидетели, колкото са присъствали при извършване на нарушението и ако само един свидетел е присъствал при извършване на нарушението, той се вписва в акта. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН само при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и актът е съставен в присъствието на един свидетел, който е присъствал при извършване на нарушението, като в акта е отбелязано, че той е очевидец.

Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че актосъставителят е отказал да впише в акта възраженията му. От друга страна, невписването в АУАН на възраженията на нарушител при връчване, не го лишава от възможността, визирана в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да направи писмени възражения по акта в 7-дневен срок от подписването му. От писмените материали по АНП е видно, че в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН С. А. И. депозирал писмени възражения по акта.

Голословно е твърдението на жалбоподателя, че в акта е посочено, че е съставен на ПП I-4, км 149. Никъде в акта не е посочено къде е съставен и в ЗАНН няма изискване за посочване в АУАН на мястото на съставяне. От показанията на актосъставителя М. и свидетеля П. се установява, че АУАН е съставен на ПП I-4, км 136, на бензиностанция „Лукойл“.

Непосочването в акта на местоработата на жалбоподателя не е съществено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като нарушителят е достатъчно индивидуализиран чрез посочване на собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и единен граждански номер.

Непосочването в акта на изпреварваното МПС не е съществено нарушение на процесуалните правила. В съответствие с изискванията на чл.

42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН в акта са посочени описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Описанието на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е ясно и пълно, посочващо всички елементи от обективна страна на това конкретно нарушение. Категорично не е било нарушено правото на защита на наказаното 4 лице и то не е било лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени от административнонаказващия орган факти и жалбоподателят не само е могъл, но е и реализирал правото си на защита в пълен обем, инициирайки настоящото производство.

С оглед изложеното е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /т. 3.9/ да издава НП по ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, за това, че като участник в движението не е изпълнил задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП да съобразява поведението си с пътната маркировка и е предприел и извършил маневра изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил при наличие на надлъжна пътна маркировка тип М1 „Единична непрекъсната линия“, без да създава опасност за движението, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 43 от 2022 г./. Поради това е неоснователно оплакването на защитника, че в НП липсва правно единство между словесното описание на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, правната му квалификация и приложената санкционна разпоредба.

Действително в АУАН и НП не е посочено, че при неправилното изпреварване не създава опасност за движението, но това не е съществено нарушение на чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на обстоятелства, сочещи на създадена непосредствена опасност за движението и не възниква съмнение, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за по – лекото административно нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 43 от 2022 г./, а не за административно нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.