Решение № 1437 от 15.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. П., 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330202896 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-1030002303/10.04.2024г., издадено от ******** в ОД на МВР П., сектор "Пътна полиция" П., с което на Д. И. Г., с ЕГН **********, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца за нарушение на чл.

104Б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, прави искане за отмяна на издаденото срещу него наказателно постановление /НП/, като неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва да е извършено вмененото нарушение и поддържа становище за непълнота на доказателствата. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище излага конкретни съображения, въз основа на които пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление /НП/. Прави възражение за 1 прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение с искане за неговото намялаване до нормативно предвидения минимален такъв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 15.03.2024г. в гр.П. полицейските служители – св.Г. В. М. и св.М. В. А. осъществявали обход в ж.к.“Тракия“ с полицейски автомобил в тъмната част на денонощието. Валяло дъжд. Около 20:15 часа на същата дата движейки се по бул.“С.“, в посока север-юг, служебният автомобил спрял на кръстовището на бул.“С.“ и ул.“Ш.“, поради подаден забранителен червен сигнал от светофарната уредба. Междувременно по бул.“Ш.“ полицейските служители забелязали движението на лек автомобил „БМВ 335 И“ с рег.№ *****, чийто водач, след като наближил кръстовището и при подаден за него зелен сигнал на пътния светофар, извършил маневра обратен завой. Двамата свидетели видяли, че при извършване на маневрата, водачът използва пътя отворен за обществено ползване за други цели освен в съотвествие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, тъй като подал рязко газ, при което двигателя на автомобила форсирал и предизвикал превъртане на задвижващите колела на моторното превозно средство /МПС/. Автомобилът поднесъл странично, след което се върнал отново в пътя и продължил в посока бул.“Освобождение“. Полицейските служители, станали свидетели на случилото се, последвали процесното МПС и със светлинен и звуков сигнал го спрели за проверка. В хода на същата, било установено, че водач на лекия автомобил бил жалбоподателя Д. Г., а негови спътници били св.А. Г.ев Д., който пътувал отпред на мястото до водача и возещата се зад св.Д.-св.М.И.К.

При горните обстоятелства на същата дата, в присъствието на нарушителя Г. и на свидетеля А., св. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №1243361 от 15.03.2024 г., за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че няма възражения.

2

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу така съставения акт.

Наказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил административните наказания – „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя св.Г. М. и св.М. А., които описват непосредствено възприетото от тях на процесните дати и място - местоположението на полицейския и процесния автомобили, посоката на движение на двата автомобила, подаваните от светофарната уредба светлинни сигнали за всеки един от участниците в движението, както и действията на водача на „БМВ“-то и поведението на колата при извършената от него маневра обратен завой. И двамата свидетели категорично и убедително сочат, че лично са видели приближаващия към кръстовището лек автомобил, извършения от водача обратен завой, при който са чули форсиране на двигателя на МПС, видели са как автомобилът поднесъл и продължил в посока кръговото кръстовище с бул.“Освобождение“. И двамата свидетели непротиворечиво твърдят, че през цялото време лекият автомобил се движил с висока скорост, както и че бил спрян за проверка със звуков и светлинен сигнал малко след извършената маневра. В допълнение на това актосъставителят уточнява, че след като водача подал рязко газ, автомобила поднесъл странично, след което се върнал в пътната лента и това било извършено от водача умишлено. Св.М. допълва, че въпросното МПС се движило в дясно от тях и цялата ситуация била възприета от двамата полицейски служители, които били спрели на червен светофар, както и че умишленото подаване на газ и завъртане на автомобила създавало опасност за намиращите се в колата пътници и е могло да доведе до пътен инцидент. Сочи, че полицейските автомобили били оборудвани с видеонаблюдение отпред и отзад.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.М. и св.А. като ясни, еднопосочни, взаимнодопълващи се, последователни, логични, без индиция за предубеденост, съответни на събраните по делото писмени доказателства.

Единственото противоречие с целокупния доказателствен материал съдът констатира в онази част от показанията на св.М., в които същият сочи какво е 3 местоположението на двамата пътници в процесния автомобил, доколкото в тази им част същите противоречат на изложеното по този въпрос от св.Д. и св.К., както и на събраните писмени доказателства. Това обстоятелство според съда е неотносимо към установяване на релевантните фактически обстоятелства по предмета на делото, поради което не променя изводите на настоящата съдебна инстанция относно фактическата обстановка по констатираното нарушение. Що се отнася до първоначалната липса на спомен у св.А., съдът счита, че същата се дължи на изминалия период от време от установяване на нарушението до депозиране на показанията, както и поради големия интензитет на изпълнение на служебните му задължения по установяване на нарушение на правилата на ЗДвП към същия този период.

Напълно нормално е след предявяване на АУАН на свидетеля, каквито процесуални действия се извършиха в хода на съдебното следствие по настоящото производство, последният да си припомни фактическите обстоятелства по нарушението и да възпроизведе своите спомени за деянието в дадените от него показания.

В хода на настоящото производство по искане на процесуалния представител на жалбоподателя бяха разпитани свидетелите – А. Г.ев Д. и М.И. К., чийто показания съдът цени частично.

Съдът кредитира с доверие потвърденото от двамата свидетели, че на инкриминираната дата са пътували в управлявания от санкционираното лице лек автомобил, че след извършена маневра обратен завой е направена проверка от полицейски служители, както и че било тъмно и валяло дъжд, тъй като тези обстоятелства се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства. Съдът не кредитира с доверие онези части от показанията на св. Д., в които същият твърди, че не бил осъществен дрифт, тъй като системата на МПС била включена и по таблото нямало индикации за неработеща такава, както и че маневрата била извършена с ниска скорост и поради това било невъзможен дрифт, който според свидетеля се извършвал при висока скорост и не на завои. Не се кредитира и твърдяното от св.Д., че на светофара нямало полицейски служители, а такива ги спрели след 8-10 минути без задействан звуков сигнал на патрулната кола. В тези им части показанията му са изолирани, не намират опора дори в показанията на св.К. и се явяват в протИ.ес на посоченото от св.М. и св.А., както и в противоречие с останалите писмени доказателства.

4

Частично се ценят и показанията на св.К., като съдът не се доверява на изложеното от нея предположение, че може да е имало леко поднасяне на колата, което според нея било поради мократа настилка на пътя, както и твърденията й, че маневрата обратен завой била направена бавно, като на пътя нямало никакви други коли, тъй като не се подкрепя от ценените с доверие доказателствени материали по делото, като кредитира показанията и в останалата им част.

В хода на делото жалбоподателят Г. се възползва от правото си да даде обяснения. При тяхната оценка съдът подхожда със завишено внимание, доколкото те могат да се използват и за изграждането на защитни версии от страна на санкционираното лице. Въпреки това обясненията са годно средство за възпроизвеждане на доказателства в процеса и дейността на съда по тяхната проверка и оценка се подчиняват на същите правила, както спрямо останалите събрани доказателства. По тези съображения съдът съобрази при формиране на фактическите си изводи и обясненията на жалбоподателя. В обясненията си жалбоподателят заявява, че управлявания от него автомобил е бил без изключени системи, в нормален режим на работа, въобще не е поднесъл и изразява предположение за евентуално леко изръмжаване на двигателя. Версията на жалбоподателя се опровергава от кредитираните от съда гласни доказателствени източници и от писмените доказателства и не бяха подкрепени дори от частично кредитираните от съда показания на св.Д. и св.К.. Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същия, както и показанията на ангажираните от негова страна свидетели не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН, респ. да опровергаят неговата доказателствена сила и не водят до промяна на формираните от съда правни изводи.

Съдът кредитира и приложените и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент същият е бил санкциониран по ЗДвП.

От представената справка в Централна база – КАТ се установява, че 5 собственик на лек автомобил „БМВ 335 И“ с рег.№ ***** е жалбоподателят Д.

И. Г..

От извадка от Система за сигурно електронно връчване към Министерство на електронното управление се установява, че в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР П. е получено възражение срещу АУАН, ведно с пълномощно.

От представеното копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. се установява компетентността на актосъставителя и наказващия орган да съставят актове за установяване на административни нарушения, респективно да издават наказателни постановления.

От писмо с рег.№ 103000-13398/10.07.2024г. на Сектор „ПП“ към ОД на МВР П. се установява, че записи от служебни автомобили се съхраняват за срок от 30 дни, като към момента на издаване на писмото за дата 15.03.2024г. няма налични записи.

От писмо с рег.№ 785510-6333/19.07.2024г. се установява, че за дата 15.03.2024г. няма налични /преиндексирани/ файлове от извършената служебна дейност на полицейските служители, назначени в наряд за конкретно посочения служебен автомобил. Посочено е, че всички файлове се съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента или се преиндексират /заключват/ след постъпило писмено мотивирано писмо от съответната структура за срок от 2 години, когато са необходими за провеждането на наказателно или административно производство, след изтичане на този срок се извършва автоматично тяхното заличаване.