Решение № 2614 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2614 гр. С., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110139036 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу С. К. Д., в лично качество и в качеството й на законен наследник на П. З. И., и И. З. И., в качеството му на законен наследник на П. З. И., с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 615,05 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 482,20 лв.

- мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 13.06.2025 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., община „О.“, ул. „В.А.“ № 11, ет. 1, ап. 4, с абонатен № 24079, които суми се претендират при условията на разделна отговорност от ответниците – 3/4 част от С. К. Д. и 1/4 част от И. З. И..

Ищецът твърди, че за исковия период между него и П. З. И. и С. К. Д. е било налице облигационно отношение в качеството на последните на собственици на процесния имот, което правоотношение е възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че с оглед настъпилата смърт на П. З. И. отговорност за неговите задължения за топлинна енергия за исковия период носят наследниците му по закон (С. К. З.а и И. З. И.). Поддържа, че е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен 1 срок след периода, за който се отнася, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.” АД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват сключването на договор за търговска продажба на топлинна енергия с ищеца, както и че общите условия са били публикувани, съответно са влезли в сила. Твърдят, че от 15.12.2021 г. нямат качеството на собственици или вещни ползватели на процесния имот поради даряването му на Захари И. З., съответно нямат качеството на „потребители“ на топлинна енергия. Ответникът И. З. И. счита, че няма качеството на собственик на процесния имот, доколкото неговият пряк наследодател П. И. се е разпоредил с имота приживе чрез дарение, съответно идеални части от имота не са преминали в полза на ответника по силата на наследствено правоприемство. Счита, че може да носи отговорност за незаплатена топлинна енергия, доставена до имота, едва след открИ.е на наследството на П. И. – 11.02.2025 г. Оспорват през исковия период имотът да е бил топлоснабден, както и реалния отчет на индивидуалните топломери и водомери. Оспорват размера на исковите претенции, както и техническата годност и изправност на технологичното оборудване и измервателните уреди в абонатната станция, включително общия топломер. Считат, че показанията на измервателните уреди, въз основа на които ищецът е формирал стойността на претенцията си, са некоректни. Оспорват да са изпадали в забава за заплащане на главницата за топлинна енергия с доводи, че ищецът не е представил доказателства за датата на публикуване на общите фактури на интернет страницата си.

Позовават се на решение от 13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, с което е отменена формулата, приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. Твърдят, че се касае и за принудителна продажба, съответно приложение намира чл. 62 ЗЗП. Евентуално възразяват за погасяване на сумите по давност. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците (респ. наследодателя на ответника И. З. И. – П. З. И.) въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, че 2 процесният имот е топлоснабден, че ищецът е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, както и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат възраженията си, евентуално че са погасили претендираните вземания.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Относно качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за процесния имот през процесния период съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и 3 титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с открИ.е на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (така ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

По делото е приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 125, том III, рег.

№ 10124, дело № 448/2007 г., от който се установява, че на 18.12.2007 г. З.Г.Д. е продала на И. З. И. процесния апартамент № 4, находящ се в гр. С., район „О.“, ул. „В.А.“ № 11, ет. 1, с площ от 72 кв. м., състоящ се от две стаи, хол и кухня, заедно с мазе с площ от 2 кв. м. и с 5,063 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на собственост върху мястото, в което е построена сградата, за продажна цена в размер на 63 000 лв. Имотът е придобит по време на брака на И. З. И. с Л. П.а З.а и е станал съпружеска имуществена общност, като за обезпечаване на отпуснатия на И. З. И. банков кредит в размер на 90 000 евро в полза на „ОББ АД е учредена договорна ипотека върху апартамента – с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 179, том I, рег. № 2178, дело № 164/2008 г. от 08.02.2008 г.

По делото е приет и препис от искова молба от 30.12.2011 г. от З.Г.Д. срещу И. З. И. за разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД на сключения договор за покупко-продажба от 18.12.2007 г. поради неплащане на продажната цена, за което е образувано гр. д. № 15715/2011 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав, като по делото няма данни за крайния съдебен акт, постановен по спора.

По делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, рег. № 14358, дело № 834/2020 г., от който се установява, че на 06.11.2020 г. Л.

4

Петкова З.а и съпругът й И. З. И. са продали на П. З. И. процесния апартамент № 4, находящ се в гр. С., район „О.“, ул. „В.А.“ № 11, ет. 1, с площ от 72 кв. м., състоящ се от две стаи, хол и кухня, заедно с мазе с площ от 2 кв. м. и с 5,063 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на собственост върху мястото, в което е построена сградата, за продажна цена в размер на 30 000 евро.