Решение № 411 от 19.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 64/2024
- Вид
- Решение № 411
- Подписан
- 19.07.2024
- В сила
- 20.08.2024
- Състав
- Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 411 гр. Велико Търново, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20244100100064 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно съединяване иск с правно 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция по чл. 409 от КЗ – за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение.
Ицецът Д. Я. Н., представляван в процеса от адв. С. С. САК, излага в исковата молба, че е пострадал от настъпило на 08.09.2022г., около 11:00 ч. на път II-52, км. 57+350м. гр. Свищов- с. Ореш, пътно-транспортно произшествие между МПС – мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 РР“ с рег. № ............, управлявано от ищеца и МПС марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № ................., управлявано от Г.И.А.. Твърди, че ПТП е причинено от втория водач, който като не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат вляво от него и не се съобразил с тяхното местоположение, скорост и посока, преди да се отклони наляво, за да завие и навлезе по друг път, не спазил задължението си да пропусне ППС, които се движат в лявата за него лента, което съставлява нарушение по чл.25, ал.1 и 2 от ЗДВП. Излага, че при ПТП ищецът е пострадал, като получил следните травматични увреждания: открито счупване на медиалния кондиал на ляво бедро; разкъсно-контузна рана на ляво коляно – 10см.; разкъсване на ляв бедрен мускул; разкъсно-контузна рана на лява подбедрица в долна трета- около ахилесово сухожилие; авулзионна фрактура 1 на ляв горен глезен с малки костни фрагменти; охлузна рана в лява поясна област. Тези травми довели до оперативно лечение на 16.09.2022г., повторна операция на 13.10.2022г. и причинили болки, които все още изпитва, довели освен до оперативни намеси, обездвижване и до момента, като мускулатурата на левия крак е атрофирала, има белези по краката и тялото, ограничено е движението колянна и глезенна леви стави, накуцва при движение. Засегната била и психиката му – страда от безсъние, депресиран, притеснен за бъдещото си състояние. Твърди, че виновният водач към момента на ПТП е бил със сключена ЗЗ „Гражданска отговорност на водача“ към ответното дружество.
Заявил претенциите си за обезщетяване пред ответника на 22.12.2022г. и след проведена кореспонденция застрахователят отказал изплащане на обезщетение.
Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., като част от пълния размер на вредата, който твърди да е 60 000 лв., ведно със законната лихва от отказа на застрахователя като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Претендират се и разноските по делото. В хода на делото е допуснато изменение в размера на предявения иск, като същият е увеличен до пълния размер от 60 000 лв.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД чрез пълномощник адв. Т. М. АК Габрово е подал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, чрез който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни, поради липса на основание за ангажиране на отговорността на ответния застраховател по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, доколкото последната е функционално обусловена от отговорността на причинителя на вредата. Признава, че участникът в ПТП, водач на л.а. е застрахован при него към датата на инцидента и в тази връзка при ответника била приета претенцията на ищеца. Твърди, че водачът на застрахования в ответното дружество автомобил не е виновен за процесното ПТП, алтернативно ако вина бъде установена, счита, че виновен за ПТП е и другия водач – ищецът, чието съпричиняване счита за значително. Оспорва механизма на ПТП, описан в ИМ. Твърди неоснователност на исковете и поради недоказаност на претърпените вреди и като завишени по размер.
Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени, при условията на евентуалност да се присъди обезщетение в понисък размер. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорен между страните е факта на наличие към датата на процесното ПТП – 08.09.2022г. на валидно застрахователно правоотношение по сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Тойота Корола“, с рег. № ................., собственост на 2
Г.И.А., под формата на застрахователна полица № BG ............, валидна за периода 04.03.2022г.-03.03.2023г.
На 08.09.2022г. около 11:00ч. на път II-52 при км. 57+350 в близост до отбивката към бивши детски лагер се движел в посока запад или с. Ореш л.а.
„Тойота Корола“, с рег. № ................., управляван от Г.И.А., като се намирал в дясната пътна лента в посока на движението му по платното за движение. При достигане на отбивката, посочена по-горе, водачът предприел маневра „завой наляво“, а по същото време попътно и зад автомобила се движел ищецът, управлявайки мотоциклет „Хонда“ с рег. № ....... Водачът на мотоциклета предприел маневра изпреварване на лекия автомобил, което според заключението на СТЕ – стр.5, предшества завоя наляво от страна на водача на л.а. Последният забелязал маневрата на мотоциклета, преустановил завиването наляво и предприел завой надясно и интензивно спиране с цел предотвратяване на удар. Въпреки това настъпил удар между двете ППС – челен за моториста, кос, с предна челна лява част и заден за лекия автомобил – със задна дясна част. Мястото на удара е в пътната лента за изпреварване на мотоциклета на 32 сантиметра от мерната линия на платното за движение.
След удара и двете МПС са продължили движението си. Мотоциклетът загубил динамично равновесие, като продължил движение от насрещната пътна лента, преминал към своята пътна лента, земната площ на север извън пътя до бетонова ограда, а водачът паднал върху земната площ. Водачът на автомобила спрял на 10,32 метра от удара. При огледа са установени спирачни следи - една преди удара започваща на 32 см от мерната линия и завършваща на 3,95м след нея и до южен ръб 2,40 м в началото до 2,46 в края, определяща интензивно намаляване на скоростта на мотоциклета преди удара. Найвероятен процес на оставяне на следата е при маневрата за завиване надясно на мотоциклета преди и при удара, след като е възприел, че изпреварвания от него л.а. завива надясно.
Според вещото лице скоростите на движение на л.а., към момента на начало на маневрата за отклоняване на лекия автомобил наляво не могат да бъдат точно установени. Скоростта при удара е 26,3 км/ч, докато в края на удара е 32,3 км/ч. Скоростта на мотоциклета преди началото на спирачната следа, която е оставена е 79 км/ч., след което намалява и при е 76 км/ч преди началото на удара, а при загубата на енергия в резултат на удара излиза със скорост 71 км/ч.
Вещото лице по допусната СТЕ счита, че водачът на л.а. на МПС, марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. №.............., със скоростта, с която се е движил, е имал техническа възможност от достатъчно разстояние да възприеме вече предприелия изпреварване мотоциклет като опасност, във времето, с което е разполагал, да предприеме спиране и да спре преди мястото на удара и като го пропуска с това да предотврати произшествието. Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, дори при движение със скорост от 70 км/ч.
3
При така описан от ПТП е пострадал водачът на мотоциклета – ищецът Д. Я. Н..
Във връзка с описаното ПТП е било образувано ДП № ЗМ-325/2022г. по описа на РУ и по него е извършен оглед на местопроизшествието, протоколи за ПТП, скица, според които времето при възникване на ПТП е сухо и слънчево, при добра видимост и нормална пътна настилка. Преди мястото на ПТП има знак за ограничение на скоростта – максимална 70 км/ч.
По делото не са събрани доказателства за подаден от водача на л.а. сигнал за предприемане на завой наляво към отбивката.
По делото е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза, писмено заключение по която е изготвил вещото лице д-р Н. Г.. Според заключението на СМЕ, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и събраните свидетелски показания, като мотоциклетист Д. Н. е получил: открито счупване на ляв медиален кондил на ляво бедро, разкъсно-контузна рана на ля во коляно, остеосинтеза на втори етап на счупената бедрена кост с пластика от хълбочна кост на пациента, разкъсване на ляв бедрен мускул с наложен шев, разкъсно-контузна рана на лява подбедрица в долна трета около Ахилесовото сухожилие, охлузна рана в лявата поясна област. На ищеца е приложено оперативно лечение, медикаментозно лечение и проведен курс физиотерапия и рехабилитация.
Всички установени травматични увреждания и настъпили усложнения са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП на 08.09.22г. На ищеца са извършени оперативни интервенции на лява четириглав мускул, на ляво коляно с поставен метал и алопластика от хълбочна кост, операция на ляво ахилесово сухожилие.
По отношение на оздравителния процес според СМЕ срокът на лечение и възстановяване до сегашното ниво е бил около една година за ляво коляно и около шест месеца за възстановяване на ахилесовото сухожилие. За останалите травми е около 25 дни.
През първите шест месеца болките и страданията в ляво коляно и лява пета са били с голям интензитет. В в бъдеще ищецът ще търпи болки в ляво коляно и лява пета със среден до значителен интензитет с оглед физическото натоварване и вероятността да се развият артрозни промени в лява колянна става.
Трайните последици за здравословното състояние на ищеца се изразяват в следното: деформация на лява колянна става, постоперативен белег с груб релеф, визуално доловим; видима хипотрофия на ляв долен крайник спрямо десния; визуално доловимо накуцване с левия крак, двигателен дефицит в лява колянна става и лява глезенна става. За тези последици вещото лице е категорично, че са дефинитивни - за цял живот, като в с.з. пояснява, че много сериозна и тежка е травмата на ляво коляно, което към настоящия момент е възстановено до максимална възможна степен. Не може на настъпи подобрение, но на по-късен ще се наложи слагане на изкуствена става, тъй 4 като ще се развие антилоза - ставата ще почне да отказва. Тъй като тези стави имат годност около 10-15 години е голяма вероятността да има и последваща смяна на изкуствената става с нова.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства. Разпитан е като свидетел Н. Цанев – съквартирант на ищеца към момента на ПТП и през следващите месеци. Според неговите показания и двамата живеем в общежитие към Медицински университет Плевен. След ПТП свидетелят веднага посетил болничното заведение, в което разбрал, че е настанен ищеца МБАЛ „Сърце и Мозък“, гр. Плевен, но успял да го види едва след няколко дни, когато свидетелят бил на работа в същата болница. Ищецът изпитвал силни болки, кракът му бил гипсиран, той обездвижен. Разбрал, че част от бедрената кост на ищеца е отчупена, има скъсване на мускул на левия крак.
Видял разкъсна рана до глезена, на петата отзад, ахилесовото сухожилие, повърхностни ожулвания. При втора операция му взели част от илиачната кост, за да му направят реконструкция на бедрената кост. При изписването от първата операция съжителствали в общежитието и свидетелят помагал, тъй като ищецът бил на легло, абсолютно неподвижен. Св. Цанев му помагал за всички физиологичните нужди – носил го, после помагал за придвижване с проходилка, поради забраната да се стъпва на счупения крак и това продължило до втората операция през м. октомври 2022г. След втората операция забраната за стъпване на този крак била за шест месеца със съответните затруднение при обслужване.