Решение № 52 от 12.02.2025, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Б.С., 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело № 20241410101786 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. К. К., ЕГН:********** от гр.Б.С., обл.Враца, ул.“ С. „ №35 чрез процесуалния й представител адв.Д. М. М. от АК – София против „ Стик Кредит „ АД, ЕИК:202557159, със седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.“ О. „ №13Б, представлявано от С.Т. е предявен иск както следва:- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че сключеният между А. К. К. и „ Стик Кредит „ АД, ЕИК:202557159 със седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.“ О. „ №13Б договор за потребителски кредит №834242 от 22.05.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, както и че ищецът не дължи сумата от 667.92 лв., представляваща претендирана от ответника сума по договор за паричен заем № 834242, посочена като „Наказателни лихви” и сумата от 216.00 лв., представляваща претендирана от ответника сума по договор за паричен заем № 834242, посочена като „Неустойка”.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит №834242/22.05.2022г., сключен между нея и ответното дружество. Сочи се, че съгласно договора отпуснатият заем е в размер на 800.00 лева, като е посочено, че сумата ще бъде възстановена за срок от 30дни. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 0%, а размерът на годишния процент на разходите е 0.00%. Посочено било , че следва да се върне единствено получената главница 800,00лева. След усвояване на кредита ищцата била извършила два броя плащания — едното в размер на 240 лв., а другото — в размер на 40 лв. Посочено е, че в чл. 17 ал. 1 от процесния 1 договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант — отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

В чл. 27 страните били уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че органите се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. В чл. 30 от Договорът е уговорено, че „При неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден. На 31.10.2022г. ищцата получила покана посредством електронната си поща, съгласно която покана, задължението на К., въпреки направените плащания в размер на 280.00 лв., към настоящия момент била в размер на 1707,92 лв., формирано по следния начин: 800.00лв. главница, лихва в размер на 24.00лв., наказателни лихви в размер на 667,92 лв., неустойка в размер на 216.00 лв.

Сочи се, че клаузата на чл. 30 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1% за неизпълнение на договорно задължение е нищожно, като противоречаща на чл. 33 ЗПК. Настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.

На следващо място се счита, че тези клаузи за изцяло неравноправни и нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като те задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка — веднъж такава в размер на 0,9% и такава в размер на 1% или общо по 1.9% на ден, както и, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Заключва се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 33П при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок, сума за времето на забавата. С оглед на изложеното било налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузите са нищожни. В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства: договор за предоставяне на потребителски кредит, ОУ и СЕФ.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв. Сочат се следните аргументи: Сочи се, че съгласно правната теория и 2 съдебната практика, неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор. Неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което се счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. Неустойката освен обезщетителна функция имала и други функции обезпечителна и санкционна, като целта била да се стимулира изпълнението и превантира допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излизала извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция”, като нямало данни за ответника да са настъпили вреди противоречащи на закона и на установената съдебна практика. Неустойката имала стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер. При неустойката настъпването на вредите е предполагаемо, макар и кредиторът да не трябва да доказва техният размер. Счита се, че включването на неустойката в падежните вноски за правилно с оглед изискванията на закона.

Сочи се, че нямало разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на обезпечение. Това било допустимо да стане преди подписването на договора, но е възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същият. Именно поради това и разпоредбата на чл. 71 от 33Д предвиждала възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при не предоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.

Прави се искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендират се и направени по делото разноски.

С отговора са представени заверени копия от писмени доказателства.

С Определението си по чл.140 от ГПК, по искане на ответника на основание на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК е привлечено като трето лице, помагач на страната на ответника А. Б. Б. ЕООД с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул. Б. 81 В ап.

З представлявано от Управителите Христо Маринов Маринов, Петр Валента и Виктор Тот.

В първото по делото съдебно заседание, ищцата е направила оттегляне на иска си по отношение на първоначалния иск за недължимост на сумата от 667.92 лева.

С протоколно определение съдът е приел така направеното искане и делото е продължило с предявен иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и 3 доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор № 834242 от 22.05.2022г. и погасителен план към него, „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159 е отпуснало кредит на ищцата в размер на 800 лв., при срок от 30 дни (за първи кредит/транш), с 0 % лихвен процент и 0 % ГПР, тъй като кредитът е под формата на кредитна линия за срок от 12 месеца и всеки транш е със срок от 30 дни. Уговорено е, че при просрочени плащания се прилага лихвен процент от 10 % (чл. 1, т. 10), като е предвидено и предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция (чл. 1, т. 11). В чл. 11 и чл. 12 от договора са уговорени такси при неизпълнение на задължението в срок, в чл. 29 – неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение по чл. 19 от договора, а съгласно чл. 30 от договора - при неизпълнение на задълженията в срок се дължи неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 834242 от 22.05.2022г. за сумата от 800 лв. максимално разрешен лимит, при срок от 30 дни (за първи транш), с 0 % лихвен процент и 0 % ГПР. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и 4 съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

На първо място съдът намира за неоснователни доводите на ищцата за недействителност на целия договор за кредит, поради некоректно посочване на ГПР и лихвения процент по кредита, тъй като последният е сключен под формата на кредитна линия и за първия уговорен транш от 800 лв. главница е посочено, че не се дължи лихва и ГПР е 0 %. Това се установява и приложения по делото погасителен план към сключения договор за кредит, вкл. е посочено, че общо дължимата сума по кредита (главница, лихва и неустойка), когато не е осигурена гаранция или поръчител за един лихвен период при промоционални условия за първи транш е именно 800 лв. (без значение уговореното в чл. 19 и чл. 29 от договора). Едва при забава в плащането на сумата, при удължаване с още един лихвен период и пр. са предвидени лихва, неустойки, такси и т.н.

Основателно се явява твърдението за нищожност/неравноправност на клаузата на чл. 19 и предвидената във връзка с нея неустойка по чл. 29 от договора за кредит, в които е предвидено задължение за осигуряване на обезпечение в тридневен срок от подписването на договора (отговарящо на конкретни условия от общите условия на кредитора и одобрявано по преценка на последния) и неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение (чл. 29 от договора), като накърняващи добрите нрави и неравноправни по чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП.

Съдът намира неустойката уговорена в чл. 29, ал. 1 от договора за кредит, която представлява уговорена отнапред компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на заемателя, ако в определен срок не представи някое от изброените в чл. 19 от същия договор обезпечения – поръчител или банкова гаранция. Такова договаряне противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване на кредита (възнаградителна лихва). Тя поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане и то в значителен размер, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.