Решение № 4971 от 12.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4971 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. С.А като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110211297 по описа за 2024 година Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от М. В. А. с ЕГН ********** и адрес в гр.

С., ж.к. „Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Д. С. от САК, срещу Наказателно постановление № 24-4332-014581 от 01.07.2024г., издадено от началник група при СДВР, отдел “ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 179, ал. 2 пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;

2. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят А., редовно призован, се представлява от адв. Д. С. от САК, с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си поддържа изцяло жалбата. Моли, съдът да отмени процесното НП, като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че административнонаказателното обвинение е неясно и е останало недоказано, включително качеството на жалбоподателя на водач на МПС към момента на проверката.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, обективиращи искане за потвърждаване на НП и присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на М. В. А. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 24-4332-014581 от 01.07.2024г., издадено от началник група при СДВР, отдел “ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

На 16.06.2024г., около 18:20 часа, жалбоподателят М. В. А. управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „М. **“ с рег.номер *** в гр. С., по бул. "Ц. Й.", с посока на движение от бул. "П. В." към бул. "Д. с.", като срещу Български пощи реализирал ПТП с паркирания отдясно лек автомобил „Ф. Т.“ с рег. номер ***.

На място пристигнал екип от служители на ОПП СДВР, които установили самоличността на водача на л.а. с рег.номер *** и съставили протокол за ПТП, в който по данни на свидетели-очевидци, описали обстоятелствата около настъпилото ПТП, включително индивидуализацията на двата автомобила, видимите щети по тях и самоличността на водача на л.а. с рег.номер ***, в лицето на жалбоподателя А.. Протоколът бил подписан от съставителя му и от собственика на увредения автомобил с рег. номер *** – В.

И..

Контролните органи от ОПП СДВР предложили на жалбоподателя М. А. да му бъде извършена проверка посредством техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ARNA-0134 за употреба на алкохол, но той отказал.

За направените констатации Б. З. К. - мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, в присъствието на един свидетел, съставил на М. В. А. с ЕГН ********** АУАН серия GA № 1277429/16.06.2024г. за нарушения по чл. 20, ал. 2, по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят А. отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа на един свидетел.

Наред с това на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване в МБАЛ „Св. Анна“ с № 0179906, който му бил връчен срещу подпис.

Около 20:40 часа жалбоподателят посетил лечебното заведение и дал кръвна проба, изследванията на която установили наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество 0,62 промила.

Възражения срещу АУАН не постъпили в законоустановения 7 дневен срок.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление № 24-4332-014581 от 01.07.2024г., издадено от началник група при СДВР, отдел “ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 179, ал. 2 пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;

2. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

2

В настоящия случай съдът счита, че изложените в НП факти, относно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, се установиха в хода на съдебното следствие.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че по време на ПТП л.а. „М. **“ с рег.номер *** е бил управляван от жалбоподателя М. А..

Това обстоятелство е отразено в съставения Протокол за ПТП № 1925904/16.06.2024г. Същият е съставен от длъжностно лице от ОПП СДВР в рамките на неговите правомощия и по данни на свидетели-очевидци на ПТП, включително собственика на увредения автомобил „Ф. Т.“ с рег. номер *** - В.

И.. Съдът не намира основание да се съмнява в достоверността на отразените в протокола и изготвената скица на ПТП обстоятелства. Фактът, че МПС с рег.номер *** е участвало в процесното ПТП е отразено в протокола за ПТП, като са описани щети и по него – по предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник, които са констатирани непосредствено от контролните органи и отговарят на описания механизъм на ПТП, включително настъпилото съприкосновение между дясната част на този автомобил и лявата част на увредения л.а. с рег. номер ***, където също са констатирани повреди.

Изводът, че водач на МПС с рег.номер *** е бил именно жалбоподателят А., освен от обстоятелството, че е заварен на мястото на ПТП, се подкрепя и от поведението на самия жалбоподател. Същият е подписал талон за медицинско изследване и е посетил посоченото в него лечебно заведени още в деня на инцидента, като е дал кръвна проба за изследване. Да се приеме при тези обстоятелства, че друго лице е било водач на автомобила би противоречало на всякаква житейска логика, още повече, че макар това обстоятелство да се отрича от жалбоподателя, той не сочи друго лице което да е управлявало неговия автомобил по време на ПТП.

От приобщените по делото Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 435/17.06.2024г. е видно, че извършеното химическо изследване на взетата от жалбоподателя кръвна проба е извършено съобразно правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. От тях се устанновява наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя към 20:40 часа на 16.06.2024г. в количество 0,62 промила.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност на делото по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН. Съдът се довери изцяло на писмените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и в своята съвкупност изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН .

В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът намира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно Заповед №513з1075/15.02.2017г. на директора на СДВР актосъставителят е заемал длъжността "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР, поради което съгласно т.

1.3.2. на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, имат право да издава фишове и да съставя АУАН, а съгласно т. 3.10 началникът па група „Администратнвноиаказателна дейност“ в сектор „Административно обслужване“ към ОПП при СДВР е длъжностно лице, определям да издава наказателни постановления по ЗДвП, какъвто е издалия НП видно от представена заповед с № 8121К-13180 от 28.10.2019г. на министъра на вътрешните работи. Ето защо оплакванията на жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя и на наказващия орган се явяват неоснователни.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.

Административните обвинения за нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са описани ясно и съдържат всички елементи от обективния им състав и съответстващата им правна квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си. Налице е пълно съответствие между фактическото описание на тези нарушения и дадената им правна квалификация, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока не могат да бъдат споделени.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.

По същество на обвиненията съдът намира следното:

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП "На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози".

В случая от приобщените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че по време на процесното ПТП, жалбоподателят М. В. А. с ЕГН ********** е управлявал л.а. „М. **“ с рег.номер *** с концентрация на алкохол в кръвта 0,62 на хиляда.

Обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП, включително, че именно жалбоподателят е управлявал МПС с рег.номер *** са надлежно удостоверени и се установяват по несъмнен начин от съставения по данни на свидетелиочевидци протокол за ПТП и скица към него.

Концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 0,62 на хиляда се доказва категорично от медицинско изследване, извършено съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на Министерството на 4 здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , предвижда наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6месеца и глоба в размер на 500 лева за лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Процесната концентрация на алкохол, съобразно установеното от извършеното медицинско изследване на дадената кръвна проба, е 0,62 промила, т. е. попада именно в границите, посочени в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и съдът намира, че е определена правилната санкционна разпоредба, приложима за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Правилно е наложена и предвидената в нея абсолютно определена санкция, като за съда не съществува възможност да ревизира същата.