Определение № 1440 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1440 гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900509 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Д. Т. А., Т. Т. А., М. Т. Р. и З. Т. А., чрез адв.

П. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, касационна жалба срещу решение № 276/17.10.2025 г., постановено по в. т. д.

№ 230/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 3 търговски състав, с което след отмяна на решение № 12/15.01.2025 г., постановено по т. д. № 52/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора в частта му, в която са уважени предявените от Д. Т. А., Т. Т. А., М. Т. Р. и З. Т. А. срещу ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД активно кумулативно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 50000 лв. - за всеки един от тях, представляваща застрахователно обезщетения за причинените неимуществени вреди от смъртта на баща им Т. А. А., настъпила вследствие на ПТП от 19.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 28.09.2021 г. до окончателното им заплащане, тези искове са отхвърлени. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която предявените активно кумулативно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени над присъдената сума от по 50000 лв. (за всеки от ищците) до пълния им предявен размер от по 130000 лв. (за всеки един от ищците), предявени частично от 1 общо претендираната сума от по 200000 лв. (за всеки един от тях).

Касаторите навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като при постановяването му апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на решението и до незаконосъобразно приложение на материалния закон (чл. 20, ал. 2 ЗДвП) – поради необсъждане в цялост на всички събрани доказателствени средства и способи за установяване на причинно-следствените връзки на фактите и явленията в обективната действителност апелативният съд не е изяснил напълно момента на възникване на опасността, представляваща навлизането на пешеходеца на пътното платно, стоящ в непосредствена близост до него, до снишения край на мантинелата, насочен към пътя, като е достигнал до необоснования правен извод, че, макар и водачът на лекия автомобил да е имал възможност своевременно да възприеме като опасност загиналия пешеходец, настъпването на релевантното ПТП е било непредотвратимо. В този смисъл, ответното застрахователно дружество не е опровергало уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция за вина на водача на МПС, осъществил противоправното деяние.

Касаторите обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставят следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.

„Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и този процес подчинен ли е на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено?“; 2. „Когато при формиране на вътрешното си убеждение съдът не е спазил логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава ли постановеното решение поради необоснованост?“ (по тези два процесуалноправни въпроса се твърди противоречие с решение № 186/22.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4906/2022 г., IV г. о.); 3. „Как следва да се кредитира съдебната експертиза и преценява нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл. 202 ГПК? Заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, трябва ли да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото и длъжен 2 ли е съдът да възприеме заключението на вещо лице при решаване на даден въпрос, за които са необходими специални знания, без да извърши анализ на доказателствата, в съответствие с които да оцени правилността на заключението? При наличие на няколко заключения длъжен ли е съдът да обсъди всички и да извърши сравнителен анализ или може да избере произволно заключение или част от него, с което да обоснове целените изводи? Може ли съдът да постановява решението си въз основа на предположения или то е необосновано - без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка па доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение?“ (твърди се противоречие с решение № 186/22.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4906/2022 г., IV г.о.); 4. „Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на установените по делото доказателства и факти предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т.е. нарушаване на логическите правила при вземане на решението, поради което като следствие изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл, с оглед разясненията, дадени с ТР № 1/ 2001 г.? Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото? (по тези процесуални въпроси се твърди противоречие както със задължителната практика – т. 12 и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, така и на казуалната практика – решение № 42/05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5488/2013 г. ІV г. о.; решение № 11/21.IV.1994 г. по адм. д. № 4900/1993 г., III г. о. и решение № 87/4.IX.1958 г. по гр. д. № 55/1958 г., ОСГК; касаторите считат, че правният отговор на тези правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото); 5. „При възникване на опасност за движението за водач на МПС от неправомерно поведение на друг участник в движението, освобождава ли се правомерно движещият се водач от задължение да предприеме действия за предотвратяване на ПТП или неправомерното поведение на един участник в движението освобождава останалите участници да предприемат мерки за предотвратяване на ПТП? Следва ли водачът, респ. застрахователят да носи отговорност, когато той не с длъжен да очаква възникването на опасност, 3 която е породена от неправомерното поведение на други участници в движението? Носи ли отговорност всеки един, който има участие с настъпването на транспортно произшествие и нарушението на правилата за движение на един участник освобождава ли останалите водачи на моторните превозни средства да не вземат мерки за безопасност, когато възприемат неправомерното движение? При възникнала/предвидима опасност задължен ли е водачът по чл. 20, ал. 2 ЗДвП да реагира за избягване на произшествието чрез намаляване на скоростта и аварийно спиране? Длъжен ли е да избере такава скорост на движение, която да му позволи реакция на възникнала опасност, проявяваща признаци в значително по-ранен момент? Относно приложението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и задълженията на водача за предотвратяване на ПТП при наличие на пешеходец на главен път - в непосредствена близост до границата на пътя и насочен към него (освен намерение за пресичане нищо друго не може да обоснове това негово положение)? (по тази група материалноправни въпроси се твърди противоречие с ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС и решение № 160/14.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2674/2018 г., I т. о.); 6.

„Предвид установената в гражданското право презумпция относно вината (чл.

45, ал. 2 ЗЗД), до доказване на противното счита ли се, че вредата е била предвидима и предотвратима при полагане на дължимата грижа и длъжна ли е страната, която оспорва гражданската отговорност на делинквента, да докаже наличието на случайно събитие при условията на пълно и главно доказване?“ (твърди се противоречие с решение № 138/15.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 2526/2022г., I т. о. и решение № 160/14.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2674/2018 г., I т. о.) и 7. „По аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва ли да е пълно, ясно и мотивирано, без вътрешни противоречия, каквито приетото последно такова, въз основа на което е постановено решението, не е като извода въз основа на анализа на изчисленията не съответства на самите изчисления, дадени в табличен вид - видно от стр. 45 на заключението (в таблицата е направено изчисление, че ударът е предотвратим със скорост на движение на пешеходеца, съответна на спокойно бягане в долната граница, а после има извод, че при всички хипотези на спокойно бягане е непредотвратим, който очевидно не е верен?“) – твърди се противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът по касационната жалба не е подал в законоустановения срок 4 писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежни страни, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е съобразил, че от двете приети от първоинстанционния съд съдебни експертизи (КСМАТЕ и повторна САТЕ) се изяснява аналогичен механизъм (динамика) на настъпване на релевантното ПТП – разлики се наблюдават при конкретните изчисления за скорост на движение на лекия автомобил, съответно при опасната зона за спиране, както и по отношение конкретното място на удара между лекия автомобил и пешеходеца: ПТП е настъпило на 19.09.2021 г. около 11,00-11,30 ч., в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, на хоризонтален, равен и прав участък от път 1-6, при липса на въведени ограничения на скоростта с пътни знаци, т.е. при максимално разрешена скорост при път извън населено място от 90 км/ч. В посока от запад на изток по пътя се е движел л. а. „Деу Матиз“, управляван от Е. К., със скорост на движение около 71 км/ч според КСМАТЕ, а според повторната - 76 км/ч и опасна зона за спиране около 56 м., съответно - 62 м. В същото време, в посока от север на юг, пешеходецът Т. А. е предприел пресичане на платното за движение.

Водачът К. е възприела опасността и е задействала спирачната система, но въпреки това е настъпил удар между лекия автомобил и пешеходеца, който е осъществен изцяло в южната пътна лента на платното за движение, т.е. в платното за движение на лекия автомобил. Ударът е настъпил между челната лява част на лекия автомобил и дясната странична част на пешеходеца, като тялото е изпаднало върху пътната настилка пред автомобила.

Апелативният съд е констатирал съществени противоречия в изводите на вещите лица - относно възможността на водача на лекия автомобил да предотврати настъпването на ПТП. В заключението на КСМАТЕ бил обоснован фактически извод, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране само при 5 движение на пешеходеца с бърз ход, в който случай той не попадал в опасната зона за спиране на автомобила. При ход „спокойно бягане“ и „бързо бягане“ ударът е бил непредотвратим за водача, тъй като в тези два случая пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на автомобила. В заключението на повторната експертиза е прието, че пострадалият е предприел пресичане на платното за движение пред автомобила с ход съгласно възрастовата граница и пола, съответстващ на спокойно бягане; водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме изцяло пешеходеца малко преди навлизането му на платното за движение (на левия банкет) и към момента на навлизане на платното за движение, към които два момента лекият автомобил се е намирал на разстояние преди мястото на удара по-голямо от опасната си зона за спиране, при което водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като реагира чрез предприемане на аварийно спиране към момента на навлизане на пострадалия на платното за движение - чрез предприемане на тези действия автомобилът би се установил преди мястото на удара и коридора на движение на пострадалия.