Решение № 130 от 26.03.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Плевен, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500050 по описа за 2024 година Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №260012 от 11.07.2023г., постановено по гр.д.№6654/2019г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Й. К., ЕГН ********** против Д. Д. Д. ,ЕГН ********** иск с правно основание чл.72 ЗС за сумата

12 266,14лв.,представляваща стойността на извършени в апартамент ***,находящ се в гр.Плевен,ул.*** подобрения . Със същото решение на ПРС е отхвърлено като неоснователно направеното искане от М. Й. К., ЕГН ********** да се постанови право на задържане на вещта до изплащане на подобренията .На осн.чл.38 ЗА М. Й. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на С. С. М. от АК Плевен ,като процесуален представител на Д. Д. Д.,ЕГН ********** сумата от 2 200лв.,представляваща адвокатско възнаграждение .

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от М. Й. К. –ищец пред ПРС, който чрез своя пълномощник адвокат Н. Н. от ПАК го обжалва като неправилно.Посочено е,че произнасяйки се по направеното възражение за погасяване по давност на иска за подобренията,ПРС в мотивите си е приел,че след направен анализ на свидетелските показания и предвид обстоятелството, че погасителната 1 давност за подобренията е петгодишна и почва да тече от датата на извършване на подобренията,то към датата на ИМ-2019г.същата е изтекла.Изложени са доводи,че този извод на съда създава невъзможност да се установи как съдът е стигнал до извода, че петгодишния давностен срок е изтекъл.Нито е посочен начален момент, от който е започнала да тече погасителната давност,нито е посочен краен момент, на който е изтекла погасителната давност. Цитираната част от мотивите създава неяснота от коя дата съдът е приел, че е започнала да тече погасителната давност и кога тя е изтекла.Твърди се,че исковата молба е входирана в съда на 09.10.2019г., съответно ако е настъпила погасителна давност, то началната дата, от която е започнал да тече този срок е следвало да бъде 09.10.2014г.Липсата на мотиви в тази част от решението по един от спорните въпроси е довела до допускане на съществено процесуално нарушение.В жалбата е посочено,че при обсъждане на събраните по делото гласни доказателства съдът не е изложил аргументи защо не приема твърденията на св.Ю. Б., че А. Д. е била жива по време на извършване на ремонта,за което свидетелства както тя, така и св.В.

А. в дадените от тях показания по гр.д.№ 3152/2019г.на ПРС в протокол от 01.10.2019г.,приложен по настоящото дело. В мотивите на стр.4 от решението е заявено, че „свидетелите А. и Б. посочват, че не помнят кога са извършени, а действително, след извършена проверка, при зададен въпрос от представител на ответника, е, че по гр.д.№ 3152/2019г.на Районен съд-Плевен, преобразувано в гр.д.№ 391/2020г.на ПОС, са посочили точно 20132014.“.Според жалбоподателя така завършено изречението в този абзац създава несигурност какъв е крайния извод на съда и какво го е мотивирало да приеме тези твърдения. В продължението на цитирания абзац е посочено твърдението на св.Р. Т., както и, че „останалите свидетелски показания не следва да се обсъждат, тъй като не дават информация за датата на ремонта, а и Р. Д. е заявил, че не е идвал през този период в града и не знае“.Тази редакция на мотивите е напълно неясна и създава невъзможност да се установи въз основа на кои обстоятелства съдът е приел, че погасителната давност към датата на исковата молба е била изтекла.В мотивите на обжалваното решение съдът е приел,че само част от посочените СМР увеличават стойността на имота и тяхната обща оценка е 2213.44лв. чиста сума,като не е приел направените начисления от 10% печалба строител и 20% ДДС като неотносими към спора.По делото са представени две заключения с различни стойности, които вещото лице приема относно размера на извършените подобрения.Твърди се,че липсва анализ и мотиви защо съдът е приел едно от заключенията, а другото, което е представено по делото въобще не е коментирано,използван е общият термин „извършени СМР“ без конкретно да са посочени с кои от документираните ремонтни дейности се е повишила стойността на имота.Отсъствието на конкретни аргументи относно видовете СМР, с които се е повишила стойността на имота създава невъзможност да се прецени основателен ли е крайния извод на съда, че това е сумата от 2213.44лв., като тази празнота в решението е основание да се 2 поддържа твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение.В жалбата се твърди ,че е допуснато и др. процесуално нарушение ,като в съдебното заседание на 05.07.2023г.съдът е оставил без уважение искането за допускане на повторна съдебно –оценителна експертиза,без да се мотивира.В заключение въззивникът моли

Окръжния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно,необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,като вместо него бъде постановено друго,с което да се уважи предявения иск изцяло.Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Д. Д. Д. ,чрез своя пълномощник адвокат С. М. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна.В отговора въззиваемият счита за неоснователни изложените в жалбата твърдения за липсата на мотиви в обжалваното решение относно начален и краен срок на погасителната давност,за липсата на мотиви относно приетото заключение на ВЛ за размера на подобренията и недопускането на повторна оценителна експертиза.Съдът е отчел,че предварителният договор е сключен на 19.02.2015г.,че А. е починала на 16.02.2015г.,че в ИМ и в двете допълнителни молби ищецът е сочил различни периоди за извършване на ремонта.Разсъжденията на съда са логични,тъй като има две възможности.Ако ремонтът е правен през 2013г-2014г.,тогава ищецът не е бил собственик на апартамента и няма договор,с който да му е възложено правене на ремонта там,като в тази част свидетелите дават различни показания относно периода, когато е извършен ремонта.Ако ремонтът е правен след предварителния договор от 19.02.2015г.до 2016г.ищецът е следвало да представи писмен договор за ремонта,фактури за закупени материали ,за внесен ДДС.Няма никакви писмени доказателства ,нито свидетелски показания за този период и правилно съдът е отхвърлил иска като неоснователен.Неоснователно е твърдението ,че съдът не е обосновал решението си относно подобренията. ПРС е приел втори вариант на заключението ,според който стойността на подобренията,увеличаващи стойността на апартамента възлиза на 2213.44лв. чиста сума.Този извод на съда е правилен,тъй като ищецът не е извършил ремонта в качеството на търговец , за да иска начисляване на ДДС и данък печалба.В тази част съдът е анализирал обвързващата сила на мотивите на решението по гр.д.

№391/2020г.по описа на ПОС,с което предварителният договор е прогласен за нищожен,като противоречащ на добрите нрави.Съдът е приел,че ищецът 3 няма качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.71 и чл.72 ЗС дори и да не бе погасена по давност претенцията му,тя по своя размер щеше да е посочената от ВЛ-2213,44лв.Неоснователно е твърдението в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение,поради отказа на съда да допусне повторна оценителна експертиза.В заключение въззиваемият моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди решението на ПРС.

Срещу решението на ПРС по гр.д.№6654/2019г.е постъпила и втора въззивна жалба от адвокат С. М. от ПАК,пълномощник на ответника,с която решението на ПРС се обжалва в частта за разноските относно присъденото по реда на чл.38 ЗА адв.възнаграждение на адвокат М..

От въззиваемия по втората въззивна жалба М. К. чрез пълномощника му адвокат Н. Н. е депозиран писмен отговор в срока по чл.263 ал1 ГПК.

По така подадените две въззивни жалби първоначално е образувано въззивно гр.д.№731/2023г.по описа на ПОС.С определение на ПОС №1612 от 09.11.2023г.въззивната жалба, депозирана от адвокат С. М. от ПАК,пълномощник на Д. Д. Д. ,с вх.№261114/31.07.2023г. срещу решението на ПРС от 11.07.2023г.,по гр.д.№6654/2019г.по описа на същия съд е оставена без разглеждане.Със същото определение производството по въззивно гр.д.

№731/2023г.. е прекратено .Постановено е,че подадената въззивна жалба от адвокат С. М. от ПАК,пълномощник на Д. Д. срещу решението на ПРС от 11.07.2023г.,по гр.д. №6654/2019г.по описа на същия съд следва да се счита като молба по чл.248 ал.1 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските.Делото е върнато на ПРС,който да се произнесе с определение по искането на адвокат С. М. за изменение на решението в частта за разноските ,по реда на чл.248 ГПК.

С определение на ПРС №260120/14.11.2023г.по гр.д. №6654/2019г.по описа на същия съд е оставена без уважение молбата по чл.248 ал.1 ГПК на адвокат С. М. за изменение на решение №260012/11.07.2023г.по гр.д.

№6654/2019г.в частта за разноските като неоснователна.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адвокат С. М. от ПАК,пълномощник на Д. Д. с вх.№261642 от 07.12.2023г.,с която същото се обжалва като неправилно.В тази насока са изложени подробни доводи и съображения.В заключение моли съда да отмени 4 определението на ПРС,да измени в частта за разноските решение на ПРС №260012 от 11.07.2023г.,като ищецът бъде осъден да заплати на адвокат С. М. от ПАК на осн.чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в пълен размер,съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по частната жалба М. К. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК.

В съдебното заседание на 21.02.2024г.въззивникът М. К. ,чрез своя пълномощник адвокат Н. Н. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли Окръжния съд да я уважи.Оспорва се подадената частна жалба.

Въззиваемият Д. Д. ,чрез своя пълномощник адвокат С. М. от ПАК в съд.заседание на 21.02.2024г.оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна.Поддържа се подадената частна жалба.

Окръжният съд като прецени оплакванията ,визирани във въззивната и в частната жалби,становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.3 ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта в обжалваната му част.

Окръжният съд приема,че постановеното от ПРС решение по гр.д.

№6654/2019г. е валидно и допустимо.

С ИМ по която е образувано гр.д.№6654/2019г.по описа на ПРС ищецът М. Й. К. е предявил иск срещу Д. Д. Д. с правно основание чл.72 ал.1 ЗС за сумата 19 835,17лв.,претендирана като извършени подобрения в апартамент №*** ,находящи се в гр.Плевен, ул.***,вх.***,като ищецът претендира сумата като добросъвестен владелец на основание два предварителни договора,съответно сключен на 08.05.2013г.за гаража и на 19.02.2015г.за апартамента.С ИМ има искане на осн.чл.72 ал.3 ЗС да му бъде признато право на задържане на апартамента до заплащане на подобренията.

Няма спор ,че с определение на ПРС №260017 от 31.01.2023г.частично е 5 прекратено производството по гр.д.№6654/2019г.относно предявения иск за направени подобрения в гараж №2 за сумата 7020,34 лв.с ДДС,поради липса на правен интерес.Това определение на ПРС не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед частичното прекратяване, предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.72 ал.1 и ал.3 вр.чл.70 ал. 3 ЗЗД за сумата 12 266,14лв.с ДДС,извършени подобрения в апартамент ***,подробно индивидуализирани в молбата на л.53 и л.59 от делото на ПРС.