Решение № 156 от 09.07.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Айтос, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20232110100980 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл.34 ЗС.

Производството по делото е образувано по ИМ на И. П. Б., ЕГН **********, чрез адв.Д.В., съд.адрес: ***, против Ц. Р. Х., ЕГН **********, и Н. Р. Х., ЕГН **********, чрез адв.Ж.А., съд. адрес: ***. Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на описаните в ИМ недвижими имоти. Поддържа, че всеки ответник притежава по 1/6 ид.ч. от имотите по наследство, а собствеността на ищеца - в размер на 4/6 ид.ч. твърди, че произтича от дарение и продажба, обективирани съответно в НА № 188/08.11.21г. и в НА № 189/08.11.21г. Предявява иск за делба на процесния имот съобразно заявените в ИМ квоти – 4/6 ид.ч. за ищеца и по 1/6 ид.ч. за всеки от ответниците.

Ответниците оспорват иска и молят за отхвърлянето му. Поддържат, че правата на ищеца се основавали на недействителни сделки – мотивът на дарението противоречал на морала и добрите нрави, евентуално липсвало основание за сключването му, евентуално била налице относителна привидност на сделката,т.к. същата прикривала сключена покупкопродажба, излагайки подробни съображения в тези насоки, предявявайки невалидността на сделката като възражения. Считат, възразявайки, че извършената последваща продажба също е недействителна поради накърняване на морала и добрите нрави, т.к. продажната цена била много по-ниска от пазарната стойност на имота и липсвала еквивалентност на насрещните престации, като получената цена от продавача по сделката били веднага върната на купувача. Намират, че поради недедействителността на оспорените сделки ищецът не придобил собствеността върху претендираните ид.ч. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

1

От представения НА № 188/08.11.21г. се установява, че лицето Р. Х. е дарил на ищеца И.Б. 1/10 ид.ч. от 4/6 ид.ч. /или 4/60 ид.ч./ от процесните имоти, чиято делба се иска. С НА № 189/08.11.21г. Р. Х. е продал на ищеца И.Б. 9/10ид.ч. от 4/6 ид.ч. /или 36/60 ид.ч./ от същите имоти за сумата от 20 000 лв. /платена по банков път на продавача – л.144/, като същевременно продавачът си е запазил пожизнено правото на ползване върху продаваните имоти. Към този момент се установява, че дан.оценка на прехвърлените ид.ч. възлиза на 27 242,40лв.

Не се спори между страните, а и е видно от представените договор за доброволна делба от 04.05.1982г. и НА № 86/08.09.1978г., че лицата Р. Х. и В. Х.а се легитимират като собственици на процесните имоти.

Установява се, а и не се спори между страните, че двамата ответници и лицето Р. Х.

/поч. на 07.06.23г./ са наследници /съответно като деца и като преживял съпруг/ на починалата тяхна наследодателка В. Х.а /поч. на 06.09.2006г./, респ. че ответниците са наследници на починалия Р.Х. /л.29 и 38-39 от делото/.

Представени са доказателства за съдимост на лицето Р. Х., за наличие на парични задължения на последния към трети лица, както и становище от ЦПЗ-Бургас /към 09.11.21г./ - л.40-49 и л.58 от делото.

Налице са и доказателства за досието Р. Х. относно банковите операции, извършено по негови банкови сметки в „ОББ“ АД /л.73-85/, както и доказателства относно кредитната задлъжнялост на посоченото лице /л.124-130 от делото/.

По делото е допусната основна и допълнителна СТЕ, заключенията по която, съдът кредитира като обективно и компетентно дадени. От основното се установява, че пазарната стойност на процесния имот към 08.11.21г. е 146 911лв. От доп.заключение на ВЛ се установява, че пазарната стойност на закупените на 08.11.21г. от ищеца ид.ч. от процесния имот е 43 673,37лв. /съгласно действително изповяданите сделки/, че пазарната стойност на тези ид.ч. съобразно първоначалното заключение е 88 146,34лв. /като се приспадне учреденото право на ползване/, както и че не се налага промяна на пазарната стойност на имота, дадена от ВЛ в основното заключение.

По делото като свидетели са разпитани лицата Д.В. /майка на фактическата съжителка на ищеца/, В.Касабов и Г.Д. /без родство със страните/ и Н.Х. /братовчед на ответниците/, чиито показания се съдържат в протокола от о.с.з. от 15.04.24г. /л.156-158/ и които са подробно протоколирани и чието възпроизвеждане тук е ненужно.

Искът за делба на процесния имот е основателен, т.к. страните по делото се явяват съсобственици по отношение на имота при посочените в ИМ квоти. Починалите лица Р.Х. и В.Х.а са придобили в режим на СИО процесния имот, която СИО е била прекратена със смъртта на Х.а на 06.09.2006г., пораждаща съсобственост между наследниците й по законР.Х. /преживял съпруг/ и ответниците /като нейни деца/ при квоти 4/6 ид.ч. за първия и по 1/6 ид.ч. за всяко от децата на осн. чл.9, ал.1 ЗН, чл.5, ал.1 и чл.26, ал.1 и чл. 27 СК от 1985г.

/отм./.

Възраженията на ответниците за недействителност на дарението и на продажбата, обективирани в НА № 188/08.11.21г. и в НА № 189/08.11.21г., са неоснователни поради следното.

Относно възражението, че дарението е недействително поради накърняване на добрите нрави, т.к. сделката и мотивът, единствено поради който е сключен договора противоречали на добрите нрави, както и че е недействително поради липса на основание:

В случая ответниците не са упражнили правото си на иск по чл. 33, ал.2 ЗС, по който могат да установяват симулативност на сделката. За производството по делба е без значение вида сделка, с която ищеца е придобил 4/6 ид.ч. от имота, а дали същата е валидна. Съдебната практика, прилагайки закона приема, че презумпцията, установена в чл. 26, ал.2 изр.2 ЗЗД обръща доказателствената тежест и този, който твърди, че сделката е сключена без основание, трябва да докаже това свое твърдение. Основанието е обичайната /типичната/ цел, която се преследва при извършване на сделката. При дарение това е да се прехвърли 2 собствеността върху някаква ценност на някой без насрещна престация. Мотивът и в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала, каквито противоречия в случая не се установява да са налице. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а този който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви /Р. № 385/121.08.2010г. по гр.д.№ 59/2009г./, а в случая такива основания не се доказаха от ответниците. В случая дарението съобразно събраните по делото доказателства от разпита на свидетелите Д.В. и В.Касабов следва да се приеме, че е било извършено като израз на благодарност от дарителя в полза на ищеца предвид близките им отношения и помощта, която ищецът е оказвал приживе на Р.Х..

Относно възражението, че дарението е привидно и поради това недействително:

Подобно основание за нищожност не се установява от събраните по делото доказателства. В случая ищецът е придобил първоначално ид.ч. от имота, собственост на Р.Х., чрез валидно дарение, а след това последният му е прехвърлил и останалите свои ид.ч. от процесните имоти чрез продажба. Когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД /ТР № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ВКС, ОСГК/, обуславящо извод за несъстоятелност на направеното в тази насока възражение за нищожност на сделката.

Относно възражението, че продажбата е нищожна на осн.чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД:

Според ТР № 1 от 15.6.2010 г по т. д. № 1/2009 г., ОСГК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравственоетични правила на морала. ВКС в практиката си приема, че не всяка нееквивалентност на насрещните престации представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност, какъвто настоящият случай не е.

При преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. В случая се установява несъмнено, че уговорената цена от 20000 лв. е платена по банков път на продавача. Когато престацията не е толкова незначителна /както е в случая/, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост по см. на чл. 33 ЗЗД/ ако такава е надлежно заявена, какъвто обаче не е настоящият случай.

Още повече, че ЗМДТ и ЗННД изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до нищожност поради накърняване на добрите нрави /в т.см. практиката на ВКС - Р. № 452 от 25.6.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., I ГО, Р. № 119/22.3.2011 г. по гр. д. № 485/11 г., I ГО, Р. № 29 от 22.3.2017 г. по гр. д. № 2955/2016 г., I ГО, Р. № 24 от 9.2.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., III ГО и Р. № 65 от 21.3.2017 г. по гр. д. № 639/2016 г., IV ГО. Известна обективна нееквивалентност /каквато в случая е налице с оглед доказателствата/ е допустима, т.к. свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. С оглед гореизложеното, в настоящия казус не се касае до значителна нееквивалентност на престацията на купувача /ищеца/, водеща до нищожност поради накърняване на добрите 3 нрави. При изповядване на продажбената сделка през 2021 г. е налице парична престация, която дори да се приеме, че се отклонява от обичайната, не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна, макар и продажната цена да не се харесва на ответниците, още повече, че в случая са били продадени ид.ч. на ищеца при запазено право на ползване за прехвърлителя.

Нито се твърдят, нито се установяват, с оглед събраните доказателства други основания за нищожност на атакуваните сделки. Ето защо, атакуваните договори за дарение и за продажба, обективирани в НА № 188/08.11.21г. и в НА № 189/08.11.21г., са действителни и са породили правните си последици, обуславящо извод, че ищецът е придобил надлежно 4/6 ид.ч. от процесните имоти. Казаното налага извод, че делбата на процесния имот следва да се допусне между съделителите при квоти 4/6 ид.ч. за ищеца и по 1/6 ид.ч. за всеки от ответниците. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА делба на съсобствения между страните недвижим имот, както следва:

CAMOCTOЯTEЛEH OБEKT B СГРАДА - *** - западен, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 83.44 кв.м., състоящ се от дневна, кухня-трапезария, две спални, баня, WC, склад, коридор и две тераси, при граници: изток - an. ***.; запад - външен зид: север — улица; юг - външен зид: отдолу - an. 4 на Г. Т. Г. на втори жил.етаж; отгоре - тавански стаи, ведно със складово помещение № 2 на партера, с площ от 5.47 кв.м., с лице към улицата, ведно с таванско помещение № 5 с площ от 10.89 кв.м., ведно с ***, със застроена площ от 13.28 кв.м., с лице към двора, заедно с 15.328 % ид.ч. от общите части на сградата, както и 1/6 ид.ч. от ДВОРНОТО МЯСТО, в което е изградена гореописаната сграда, с площ no графични данни 543 кв.м., съставляващо ПИ № 2241 в кв. 128 no nлaнa на ***, целият с площ от 557 кв.м., при граници: улицa и ПИ № 2243,2240,2239,2230, зa който имот е отреден УПИ III-2241, кв.128, с площ на УПИ 546 кв.м., с неуредени рег. сметки за 3 кв.м., при граници нa УПИ: УПИ V-2243, VI-2240, II-2230, улицa, УПИ VII-2239, който имот е идентичен с част от бивш УПИ III- 1310,1312,1313 кв. 72 no nлaнa на *** oт 1971 г., заедно с 1/6 ид.ч. oт правото на строеж върху имота, както и със съответния процент ид.ч. от всички подобрения и приращения в имота - при квоти, както следва: 4/6 ид.ч. за И. П. Б., ЕГН ********** и по 1/6 ид.ч. за всяко от лицата Ц. Р. Х., ЕГН **********, и Н. Р. Х., ЕГН **********.