Решение № 374 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110147125 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на “Г.”АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление - гр. Р., представлявано от изпълнителния директор И. Д. спрямо „........“ ЕООД, ЕИК .....1, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., представлявано от управителя Ч.Х.П..

Ищецът твърди, че страните са страни по договор за изработка, по силата на който ответникът е възложил на ищеца изработването на метална конструкция за реклама, включително и поцинковане на същата срещу уговорено възнаграждение в размер на 12 254 лв. без ДДС или на стойност 14 704,80лв. с включен ДДС.

Излага се че страните са сключили и втори договор, по силата на който ищецът се задължил да извърши в полза на ответника услуга с автокран, номенклатурен № 47289, транспорт кран с номенклатурен № 25927 и транспортна услуга-материали с номенклатурен № 47460.

Твърди, че е изпълнил точно и навреме задълженията си по двата договора като е изработил, поцинковал и предал конструкцията за реклама на ответника, представляваща номенклатурен номер № 47719 - изработване на конструкция за реклама, Zn, ЦM-2023-296, К 289218 по заводската номерация на „Г.” АД.

Твърди, че възложителят е приел извършената работа без забележки, 1 като за извършените услуги ищецът е издал следните фактури: фактура № 0000040365 от 10.08.2023г. на стойност 12 254лв. без ДДС или на стойност 14 704,80лв. с включен ДДС и фактура № 0000040414 от 16.08.2023г. на стойност 1 600 лв. без ДДС или на стойност 1 920 лв. с включен ДДС .

Излага, че посочените суми останали незаплатени и към настоящия момент, въпреки отправените покани до ответника за заплащането им. Ето защо предявява настоящите искове като претендира присъждането им ведно със законната лихва, считано от 27.02.2025 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва възлагането на поръчката и приемането на извършената работа от страна на възложителя. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове като не ангажира доказателства.

Предявените искове са с правно основание по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представени и приети по делото са исковите фактури и е изслушано заключение на вещо лице по ССчЕ, което е прието без възражения от страните. От заключението на вещото лице се установява следното:

Вещото лице е работило след проверка и анализ на предоставените документи и тези по делото като е установило, че през месец август 2023 г. по силата на външна поръчка -ЦМ-2023-296 от ответника ищецът е изработил и поцинковал конструкция за реклами Zn с номенкл. номер 47719 и договорена цена от 12 254,00 лв. без ДДС. За извършената работа дружеството Г. АД е издало фактура № 0000040365 от 10.08.2023 г. на обща стойност с ДДС 14 704,80 лв.

Според заключението на вещото лице ищцовото дружество е извършило и услуга с автокран номенклатурен № 47289, транспорт кран с номенклатурен № 25927 и транспотна услуга - материали номенклатурен № 47460, за което вещото лице е установило издадена товарителница с № 308/10.08.2023 г., както и фактура с № 0000040414 от 16.08.2023 г. на обща 2 стойност с ДДС 1 920,22 лв. Тези фактури са на обща стойност с ДДС 16 624,80 лева и според заключението на експерта са осчетоводени с коректна счетоводна операция в счетоводните регистри на ищеца в м. август 2023 г.

Според експерта към момента на проверката по сметка 411 Клиенти партида ........ ЕООД се е водило салдо / непогасено вземане на ищеца от ответника/ в размер на 16 624,80 лв. по исковите фактури, които са отразени в дневника за продажбите за м. август 2023 г. и е подадена справка -декларация по ДДС с ефективно извършено разчитане с Бюджета.

Въз основа проверка в счетоводството на ответното дружество Г. фактурите с № 0000040365 от 10.08.2023 г. и с № 0000040414 / 16.08.2023г. са отразени в дневника за покупките за м. август 2023 г., включени са в подадената справка - декларация по ДДС в общата сума на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, а дружеството ответник е ползвало данъчен кредит в общ размер на 2 770,80 лева по процесиите фактури. По счетоводните записвания към момента на проверката по сметка 401 Доставчици - партида Г. АД се води салдо / непогасено задължение ответника към ищеца / в размер на 16 624.80 лева.

При тези доказателства и от правна страна съдът приема искът за присъждане на главницата като вземане за възнаграждение по договор за изработка между страните за доказан и основателен. Съгласно правилото на чл.266, ал.1 от ЗЗД при възложена от възложителя към изпълнителя работа, която е приета от него без забележки, изпълнителят има право да получи уговореното по договорките между страните възнаграждение. Безспорна и константна е практиката на ВКС (Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009г., І т.о. и др.), че фактурата е доказателство, установяващо договори между търговците – в конкретния случай за изработка – в случай, че съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на дейностите, тяхната стойност място на изпълнение, имената на лицата, положили подписи за изпълнител и получател на работата, време и място на съставянето на фактурата. В решенията на ВКС е обосновано становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на търговците, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са 3 обстоятелства, релевантни за установяване възникване на облигационното правоотношение между тях, по повод на което е била съставена. А това се установи по делото от вещото лице, което дава основание на съда, да приеме, че страните са били и страни по облигационна връзка помежду си по договорки за изработка с фактури с № № 0000040365 от 10.08.2023г. на стойност 12 254лв. без ДДС или на стойност 14 704,80лв. с включен ДДС и фактура № 0000040414 от 16.08.2023г. на стойност 1 600 лв. без ДДС или на стойност 1 920 лв. с включен ДДС .

Установи се, че изпълнителят ищец е приключил строителните дейности по възложената му работа по изпълнение на метална конструкция за реклама, която е приета без възражения от ответника, осчетоводени са издадените от изпълнителя фактури в счетоводствата и на двете дружества и е ползван данъчен кредит за тях. Неплатената стойност на извършените доставки е в размер на 22 248.77 лева като сбор от стойностите за приетата работа е от 16 624.80 лева и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца по доказан и основателен иск.

Искът за присъждане на лихва за забава при основателност на искът за главницата следва да бъде уважен за периода от датата на подаване на исковата молба - 27.02.2025г. до окончателното изплащане на сумите.

На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът, предвид изцяло уважените претенции носи и тежестта за заплащане на разноските, направени от ищеца в исковото дело според приложения списък и доказателствата за тяхното извършване или за сумата от 2960.99 лева, което с сбор от държавна такса в размер на 664.99 лева, 400 лева за възнаграждение на вещо лице, както и 1896 лева за възнаграждение на адвокат.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД „........“ ЕООД, ЕИК .....1, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., представлявано от управителя Ч.Х.П. да заплати на “Г.”АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление - гр. Р., представлявано от изпълнителния директор И. Д. сумата от 16 624,80 лева с ДДС като сбор от 4 вземания за изработка и поцинковане на конструкция за реклами Z n с номенкл. номер 47719 по фактура с № 0000040365/ 10.08.2023 г. на обща стойност с ДДС 14 704,80 лв. с ДДС и за извършване на услуга с автокран номенклатурен № 47289, транспорт кран с номенклатурен № 25927 и транспотна услуга - материали номенклатурен № 47460, по фактура с № 0000040414/ 16.08.2023 г. на обща стойност с ДДС 1 920,22 лв. ведно със законовата такава от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2025г. до окончателното плащане и

ОСЪЖДА „........“ ЕООД, ЕИК .....1, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., представлявано от управителя Ч.Х.П. да заплати на “Г.”АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление - гр. Р., представлявано от изпълнителния директор И. Д. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 2960.99 лева – разноски по гр.дело с № 47125/2025г. по описа на СРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5