Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4692 от 31.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11239/2022
Вид
Решение № 4692
Подписан
31.08.2023
В сила
31.08.2023
Състав
Станимира Иванова, Петя Попова, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 89, т. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4692 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100511239 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 9418 от 23.08.2022 г., по гр.д. № 72118/2021 г. по описа на СРС, 25-ти състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 410 от КЗ вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, предявени от ЗК „У.“ АД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за сумата от 654,97 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1056.00 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 19260010163 за увреждане на застраховано имущество, а именно повреда на 1 бр. климатик марка: Panasonic модел: CS-Z12SKEW, сериен №********** и законна лихва за забава в размер на 203.00 лева, за периода 23.01.2020г. - 14.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата за главница от датата на депозиране на исковата молба на 16.12.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

Недоволен от така постановеното решение е ищецът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. Твърди, че от изготвената по делото СТЕ се доказва, че повредата на застрахованото имущество - процесния климатик, е настъпила в резултат на пренапрежение, което се получава при прекъсване на електрозахранването и повторното му пускане. Твърди, че от заключението на СТЕ се доказва периода на прекъсване на електрозахранването. Посочва, че по делото липсват доказателства, които да сочат на друга възможна причина за настъпване на вредите. Оспорва изводите на районния съд относно дата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че в уведомлението за настъпила щета е посочена дата на установяване на увреждането. Поддържа, че исковите претенции са доказани по основание и размер, поради което отправя искане към въззивния съд за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което те да бъдат уважени в тяхната цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.

1

Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Изложени са подробни съображения, въз основа на които се твърди, че в хода на производството не е доказано настъпило пренапрежение, което да е довело до твърдените от въззивника ищец щети по застрахованото имущество. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД не взима становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесния случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост.

При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо.

Решението е и неправилно, като съображенията за това са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между въззивника ищец и увредения; 2) да е настъпил покрит застрахователен риск в срока на договора; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 49 ЗЗД – възлагане на работа от ответника (възложителя) на делинквента (изпълнителя); деяние на изпълнителя; противоправност на деянието; вреда, претърпяна от застрахования; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа; вина на изпълнителя, която при установяване на обективните предпоставки, се предполага; 4 ) плащане от въззивника ищец застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди.

За установяване на правнорелевантните факти районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и е назначил изготвянето на съдебно-техническа експертиза.

По делото е приета Комбинирана застрахователна полица „У дома и щастлив“ №190016001516, със срок на валидност от 11.04.2019г. до 10.04.2020г., от която се установява, че Д.Г.Ц. е сключил с въззивника ищец имуществена застраховка на движимо и недвижимо имущество на Д.Ц., находящо се в на адрес: гр.Самоков, кв. ****. Между страните е уговорена допълнителна клауза „късо съединение/токов удар“ до размер на определена застрахователна сума 5000 лева. Съгласно т. 1 и т. 1.2.1 от Общите Условия на застраховка „Имущество“ на физически лица обект на застраховка по сключения договор са движими вещи на застрахования, предназначени за употреба в частния живот на застрахования, неговото семейство и/или домакинство. Въз основа на приетите комбинирана застрахователна полица и общите условия към договора, въззивният съд приема, че по делото е доказано наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между въззивника ищец и увредения. Следователно е налице първият елемент от фактическия състав.

По делото е прието уведомление за застрахователно събитие № 20ИТ1402, с което застрахованият Ц. е предявил претенцията си пред застрахователя. В графа „информация за вредата“ е посочил, като дата на събитието 03.01.2020 г., местонахождение на застрахованото имущество - гр. Самоков, кв. ****, вид на имуществото – движимо имущество, кратко описание на събитието – повреден климатик вследствие на токов удар.

2

По делото е приет протокол от 08.01.2020 г., изготвен от служител на „А.Б.“ ЕООД гр. Самоков, в който е посочено, че след посещение на адрес: гр. Самоков, кв. **** квалифициран техен служител е установил, че поради токов удар е изгоряла електрониката на климатик Panasonic модел: CS-Z12SKEW, сериен № **********, като повредените компоненти са външна платка и вътрешна платка. В протокола не е вписана дата на посещение и не се установява към коя дата е бил увреден климатика.

По делото е приета регресна покана, получена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД на 23.01.2020 г., с която ЗК „У.“ АД е поискало възстановяване на заплатеното обезщетение. С Писмо от 10.03.2020г. „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е уведомило ЗК „У.“ АД, че на 06.01.2020 г. клиентът с обект на доставка гр.Самоков, кв. **** е входирал заявление с искане да му бъде предоставена информация за налични прекъсвания на електрозахранването на 01.01.2020 г., но в сигнала не са били изложени данни за повредени уреди. Посочено е, че при направена справка в електронните дневници на „Специализирано диспечерско звено Юг“ е установено, че на 01.01.2020г. на електропровод „Военни блокове“ е регистрирано оперативно превключване на електрозахранването, с цел запазване целостта на електроразпределителната мрежа. В писмото се твърди, че анализът на смущенията в електроразпределителната мрежа средно напрежение за дата 01.01.2020г., налага извода, че не е имало предпоставка за нестандартно ниво на напрежение на трафопост „Квартал 210“, осигуряващ електрозахранването на клиента.

По делото е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че на 01.01.2020г. е имало прекъсване на електрозахранването към обект, находящ се в гр.Самоков, кв. ****, поради повреда на кабелен електропровод, като са били засегнати 3320 абоната за 75 минути. Вещото лице посочва, че при превключвания могат да се получат пренапрежения, които да доведат до аварии. Експертът е заключил, че ако е имало пренапрежение, увредата на климатика би могла да е в причинно-следствена връзка с него. При изслушване на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК експертът е разяснил видовете електрически аномалии – токов удар /преминаване на ток през човешкото тяло/, пренапрежение или спад на напрежение и късо съединение. Посочва, че в случая на изследване подлежи пренапрежение или спад на напрежение. Експертът е разяснил, че пренапрежения могат да се получат, когато има включвания, изключвания, превключвания и т.н., но не се получават винаги. Посочва, че в случая е имало спиране на захранването за отстраняване на авария, след което са го включили наново. В подобна хипотеза би могло да има пренапрежение съгласно мнението на вещото лице. Вещото лице посочва, че пренапрежение може да се установи само със специални уреди и то единствено в момента, в който се получава. Посочва, че пораженията по електрически устройства, получени от пренапрежение са характерни по електрическата част на всички съоръжения, като в домакинствата, когато се получава пренапрежение обикновено аварират или изгарят захранващите блокове на уредите. Вещото лице е отговорило и че е възможно повредите по техниката да настъпят поради обичайното й ползване, както и поради неинсталирана защита или неизправност на вътрешната инсталация на имота след електромера. В съдебно заседание посочва, че климатика може да изгори и от прекалена употреба, но в случая увредите сочат повече към пренапрежение, отколкото към естествена експлоатация.

Въззивният съд кредитира изцяло изготвеното заключение на съдебнотехническата експертиза, включително и разясненията дадени при изслушване на вещото лице.

Заключението е прието без оспорване от страните. Вещото лице е дало обосновани отговори на поставените въпроси, като не са налице съмнения в компетентността и обективността му.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.М.Д..

Същият е служител при ответната страна на длъжност Инженер енергиен диспечер в Специализирано диспечерско звено Юг, което обхваща и София окръг, поради което 3 неговите показания подлежат на преценка с оглед евентуалната му заинтересованост.

Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са вътрешно логични и последователни, намиращи подкрепа в събрания по делото доказателствен материал. Към момента на процесната авария, същият е бил на работа, като разяснява как служителите процедират, за да бъде локализирана аварията. В случая твърди, че аварията се изразявала в проблем с кабелен електропровод 20 киловолта. След отстраняване на аварията посочва, че не са констатирали проблеми с напрежението, нито са получавали подобни сигнали, но не отрича, че е възможно след включване на захранването да се получи някаква повреда.

При съвкупния анализ на така събраните доказателства въззивният съд приема за категорично доказано, че на 01.01.2020 г. за 75 минути е имало прекъсване на електрозахранването към обект, находящ се в гр.Самоков, кв. ****, поради повреда на кабелен електропровод. В тази насока доказателствата са еднопосочни, а и посоченото обстоятелство не се оспорва от страните. Безспорно се установява, че застрахованият е депозирал уведомление на 03.01.2020 г., когато е констатирал повредата. Ето защо, не могат да бъдат споделени изводите на районния съд, че по делото не се установява точната дата на настъпване на застрахователното събитие.

Въззивният съд намира за доказано, че след възстановяване на захранването е било подадено по-високо напрежение, в резултат на което е настъпила повреда на застрахованото имущество. Макар и според експертното становище самото пренапрежение да може да бъде установено единствено в момента на неговото получаване, по делото са събрани доказателства, които сочат, че увредата е именно вследствие на подадено по-високо напрежение. Приетите по делото протокол от 08.01.2020 г., изготвен от служител на „А.Б.“ ЕООД гр. Самоков и уведомление за застрахователно събитие № 20ИТ1402 представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но при съпоставката им с останалия доказателствен материал се налага извод, че те намират подкрепа в него. В същите е посочено, че причината за настъпване на увредите е „токов удар“, което с оглед разясненията на вещото лице следва да се приема като пренапрежение. Вещото лице сочи, че е възможно след възстановяване на захранването да се стигне до пренапрежение, като посочва, че при пренапрежение се увреждат предимно захранващите блокове на електронните уреди, каквито са и констатираните щети в Протокола от 08.01.2020 г.. Разпитаният в хода на първоинстанционното производство свидетел също не отрича, че след отстраняване на аварията е възможно след включване на захранването да се получи някаква повреда. Обстоятелството, че не са били получени подобни сигнали не поставя под съмнение подаването на по-високо напрежение. Така при съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се налага единственият и непротиворечив извод, че повредата на застрахованото имущество е настъпили вследствие на подадено по-високо напрежение след отстраняване на възникналата авария. Обективните данни за наличие на авария, в резултат на която захранването е било спирано и включвано, изключва останалите посочени от вещото лице хипотези, още повече, че същият сочи като най-вероятна причина за настъпване на повредата при климатика подаването на по-високо напрежение, т.нар. пренапрежение.