Решение № 97 от 11.03.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Костинброд, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100944 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – „Т. С.” ЕАД ЕИК ****, седалище/адрес на управление: гр. С., представляван от А. С. А. – изпълнителен директор, пълномощник по делото: П. Н.-юрисконсулт, с която иска да бъде признато за установено, че ответника – И. А. З., ЕГН **********, настоящ адрес: с. Д. му дължи общата сума от 3 509.59 лева, в това число: сумата от 2 751.70 лева, представляваща главница – стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г., сумата от 743.30 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018 г. до 30.07.2021 г., както и законната лихва върху тази главница за периода от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира установяване, че ответникът му дължи също така и сумата от 11.71 лева, представляваща главница – суми за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., сумата от 2.88 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 31.08.2018 г. до 30.07.2021 г., както и законната лихва за забава върху тази главница за периода от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и обезщетение за направените съдебни разноски, включително и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Представя списък.

Твърди се в исковата молба, че ответника в качеството на собственик на жилищен обект в ЕС, до която се доставя топлинна енергия е клиент на ищеца, като отношенията възникват по силата на Общи условия, а заплащането на топлинната енергия е по правилата за дялово разпределение, което е извършвано от лице, с което е сключен договор от страна 1 на ЕС в сградата, където се намира имота на ответницата, а именно това разпределение е осъществявано от конституираното трето лице „Н.И.“ ООД.

Твърди, че ответника е използвал доставяната от ищеца ТЕ през процесния период, като не е погасил задължението си, дължимо до 45 дни от публикуване на общата фактура за отоплителния сезон.

Ищецът сочи също, че за процесния период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С." АД на потребители в гр. С., одобрени с решение на ДКЕВР в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответникът дължи заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Писмено заявява, че поддържа претенциите си. По негово искане е допуснато извършване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват предявените от ищеца претенции, като се твърди, че не е единствен собственик на имота.

Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията преди 20.08.2018 г.

Оспорва доставянето на твърдяната от ищеца топлинна енергия.

Оспорва извършеното дялово разпределение.

Твърди, че отоплителните уреди са премахнати към 1999-2000 г., за което ищеца е уведомен. Претендира разноски. Представя списък.

В съдебно заседание ответника не се явява. Еднократно се представлява от упълномощения представител – адвокат Д. А..

Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК след като по ч. г. гр. д. № 203/2022 г. по описа на РС Костинброд, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, като след уведомяване на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4, считано от 19.10.2022 г., на 08.11.2022 г. е предявена настоящата искова молба.

Конституираното трето лице – топлинен счетоводител, не оспорва предявените искове, като ги счита за основателни и доказани. Твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни документи.

По искане на ответника, като трето лице е конституирана А. И. З., като в хода на производството е направен отказ от привличането й като трето лице поради уреждане на отношенията с това лице извън настоящото производство.

Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, вр.

2 чл. 422 от ГПК, след като по ч. г. гр. д. № 720/2021 г. по описа на РС Костинброд, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, същият е подал възражение. На заявителя е изпратено съобщение за подаденото възражение, като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 е предявена настоящата искова молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни искове и срок е подадено възражение, поради което в интерес на ищеца е да образува производство за установяване на претендираните вземания от ответниците.

По същество исковете са частично основателни.

Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни искове и срок е подадено възражение, поради което в интерес на ищеца е да образува производство за установяване на претендираните вземания от ответницата.

По същество е частично основателен, като съдът намира за основателно възражението на ответника, че има и друго задължено лице за вземанията на ищеца, както и е налице неправилно определяне на начислената топлинна енергия за имота, което се установи от заключението на ВЛ по назначената съдебно-техническа експертица.

Без съмнение може да се направи извод, че ответника е клиент на ищеца, като собственик на жилище, което му е дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ /отм/. Налице е такъв договор от 1988 г., съгласно който процесния имот – апартамент № 98, на 3 ет. от вх. Д на бл. 115 в ж.к. Люлин гр. С. е даден като обезщетение на ответника и на трето неучастващо лице – Стефанка Иванова З., като предвид липсата на уточнение съдът приема, че имота е собственост на тези две лиза при равни дялове.

Лицето Стефанка З. е починала като разведена през 2014 г. с фамилно име Ч., като е оставила за свои наследници с равни дялове низходящите си от първа степен – трето неучастващо лице Н. А.а С. и ответника.

По този начин собственици на имота са ответника с дял от ¾ части и лицето Н. С. с ¼ ид.ч.

Без съмнение се установи от заключенията по съдебно-счетоводните експертиза, така и от представените от ищеца писмени доказателства – протокол за проведено общо събрание на ЕС от 2002 г., както и договор от 2002 г. с конкретната фирма, вписана по реда на ЗЕ която да извършва дяловото разпределение –третото лице „Н.И.“ ООД /в момента „Н.“ АД/, че процесния имот се намира в сграда ЕС.

3

Облигационната връзка е възникнала на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която клиент на услугата доставка на топлинна енергия е собственик жилище в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Предвид изложените по горе факти относно собствеността на имота съответно ответника е отговорен за ¾ от задълженията към ищеца, а третото лице Н. С. е отговорно за ¼ от тези задължения.

Изложеното дава основание за несъмнен извод, че между ищеца и ответника е налице облигационна връзка, възникнала на основание посочената законова разпоредба, след като ответника е собственик на част от централно топлоснабден имот в сграда ЕС, като отношенията са регулирани от ОУ, установени от ищеца и одобрени по предвидените в закона ред от съответния държавен орган. Конкретно за процесния период действащи са ОУ от 2016 г., като са представени доказателства за одобрението им, както и за публикуването им, съгласно изискванията на закона за енергетиката.

Съгласно заключение по допусната съдебно-техническа експертиза задълженията за процесния период за топлинна енергия са в размер на 2 574.92 лева, като това по-малко от претендираната главница за топлинна енергия от ищеца, като вещото лице намалява тази претенция със сумата от 153.22 лева, за неправилно според ВЛ определена мощност на щранг – лира, както и сумата от 23.68 лева за неизвестно по какъв начин начислени 12 куб.м. топла вода, без да са отбелязани предходни показания на измервателните водомери.

Вещото лице отчита неосигурен достъп за сезон 2017-2018 г., когато топлата вода е начислена по база, докато за следващата година е налице отчет. След проверка на представените от ищеца и третото лице документи вещото лице посочва, че общият топломер в сградата е преминал периодични проверки през м.10.2016 г. и през м.10.2018 г. тоест в необходимия двугодишен срок и през процесния период е бил годно и проверено средство за търговско измерване.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза задълженията за процесния период са в общ размер на 2 763.40 лева за топлинна енергия и 746.41 лева за лихва, като това са суми малко под претендираните с ИМ.

При тези факти съдът намира, че претенциите на ищеца са основателни до размера на ¾ от общата дължима сума за топлинна енергия, определена от вещото лице по съдебнотехническата експертиза. Съдът счита, че следва да се съобрази със заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, след като този експерт е работил с конкретните отчети на топлинната енергия и единичната й стойност, отчитайки и връщанията за променена в процесния период на цената, определяна от КЕВР, докато в хода на съдебно-счетоводната експертиза е работено преди всичко със счетоводните записи на ищеца, и съответно съдът приема за по-точно прякото изчисление на потребена топлинна енергия и определянето на дължимата цена за това.

Предвид това по тази главница следва да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца ¾ от общата сума от 2 574.92 лева, тоест сума в размер на 1 931.19 лева, а над тази сума да бъде отхвърлена претенцията до размера от 2 751.70 лева.

4

Съразмерно определена от съда е дължимата сума за лихва за забава в размер на 521.62 лева, като са използвани посочената дължима сума, конкретно от ответника за ТЕ и неизвестна законна лихва върху тази сума, а от другата страна на уравнението са дължими главница и законна лихва според изчислението на ВЛ по ССчЕ. За тази сума следва да бъде уважена претенцията за лихва върху размера на дължимата сума за ТЕ, а бъде отхвърлена над тази сума до предявения размер от 743.30 лева.

В размер на ¾ от претендираното са основателни исковете за заплащане на дължимите суми за дялово разпределение – главница и лихва. Цената за дялово разпределение се уговаря в договора по чл. 140 от ЗЕ между ЕС и ФДР, като самото разпределение е възмездна дейност, извършвана от ФДР – чл. 61 от Наредба за топлоснабдяването, като в закона и договора между ищеца и това трето лице е уговорено събиране на сумите за ДР от доставчика на топлинна енергия и заплащане на тези такси на третото лице. Поради това следва да бъде установена дължимост на 8.78 за дялово разпределение и сумата от 2.16 лева за лихва по тази главница, а бъде отхвърлено над тези суми съответно до размера от 11.71 лева за главница и 2.88 за лихва.

Неоснователни са възраженията за изтекла давност. Вярно е твърдението на ответника, че дължимите суми се заплащат в срок от 45 дни от начисляването им. В същото време обаче основно правило за определяне на начален момент за давност е момента на изискуемост на вземанията. Спецификата на отношенията, свързани с топлоснабдяването са наложили правила за изискуемост на вземанията след изтичане на срок от 45 дни от изготвяне на окончателното дялово разпределение, а конкретно за отоплителния сезон 05.17-05.2018 г. това се е случило през месец август 2018 г. и съответно изискуемостта на вземанията за този отоплителен сезон възниква на 15.09.2018 г. от който момент и ищецът е начислил обезщетението за забава. При заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено на 20.08.2018 г. /първоначално пред СРС/, давността за вземанията за сезон 20172018 г., е възникнала на 15.09.2018 г., тоест заявлението е предявено преди изтичане на тригодишната давност, предвидена за такъв вид задължения на потребителите.