Решение № 868 от 13.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. София, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20251100607447 по описа за 2025 година

., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С определение от 27.10.2025 г. по НЧД №10963/25 г., СРС, НО, 104 състав и по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК е определил едно общо най- тежко наказание по реда на чл.25 вр. чл.23 от НК на осъдения А. С. Г. измежду наказанията, наложени му по 5 отделни осъждания, съответно дела, а именно „лишаване от свобода” за срок от 10 години, което да изтърпи при строг режим. На основание чл.24 от НК, съдът е увеличил общото най- тежко наказание на осъдения с 6 месеца, като е определил общо най- тежко наказание в размер на 10 години и 6 месеца, което да се изтърпи при строг режим. Към това наказание и на основание чл.23, ал.3 от НК съдът е присъединил наказанието глоба в размер на 200 лв., наложено на осъдения по едно от делата, включени в групата, както и на основание чл.23, ал.2 от НК наказанието обществено порицание, наложено му по друго осъждане на лицето, пак включено в групата. На основание чл.25, ал.2 НИ и чл.59 от НК съдът е приспаднал от общото най- тежко наказание, времето през което лицето е било задържано с МНО ЗПС , домашен арест и със заповед по ЗМВР, съответно с постановление на прокурор по част от делата, а така също и изтърпяната част от наказанията по част от делата, включени в групата.

Срещу определението е в частта, с която общото най- тежко наказание от 10 години 1 лишаване от свобода е било увеличено по реда на чл.24 от НК с 6 месеца, е постъпила в законоустановения срок жалба от упълномощения защитник на осъдения- адв.Е. Й., в която сочи, че определението в тази част е неправилно и незаконосъобразно и крайно несправедливо, доколкото общото най- тежко наказание е твърде високо, поради което и увеличеното наказание се явява прекомерно, и не отчита другите осъждания на лицетоналожените по тях наказания, както и ниската възраст на осъдения към момента на осъжданията му по делата. Твърди, че подробни съображения ще развие в съдебно заседание.

В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, както и разпит на свидетели и вещи лица, но следва да бъде изискана актуална справка за съдимост за осъдения А. Г., включително и бюлетините за съдимост, както и справка за търпените от него до този момент наказания лишаване от свобода, респ. справка за задържането му под стража по различните дела с МНО ЗПС и времето, през което е бил с МНО Домашен арест.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения– адв.Е. Й. поддържа жалбата, като сочи, че обжалваното определение страда от липса на мотиви, тъй като по отношение на увеличаване на общото наказание се казва единствено, че това увеличаване е необходимо за поправянето на осъдения. Подчертава, че в случая стои въпросът, ако едно осъдено лице не се поправи в рамките на 10 години – каквото е основното му наказание, какво ще се случи в следващите 6 месеца след изтичане на 10-те години, за да може той да бъде поправен ?

Отделно от това определението въобще не взема предвид какви са предишните присъди на лицето, доколкото видно е, че става въпрос за леки престъпления, някои от които дори граничат с административна нарушения и биха могли да бъдат наказвани по административен ред и по реда на УБДХ.

С оглед на всичко това намира, че не съществува каквато и да е необходимост за увеличаване на наказанието още повече, че основното наказание от 10 г. „лишаване от свобода“, е прекомерно тежко. Подчертава, че такива наказания се налагат за умишлено убийство, а в случая няма такова, още повече, че за престъплението, за което на осъдения е било наложено наказание от 10 години ЛОС, съдията, постановил обжалваното определение, на първа инстанция е постановил оправдателна присъда.

ОСЪДЕНИЯТ А. Г. моли да бъде уважена жалбата.

Представителят на СГП намира обжалваното определение на първоинстанционния съд за правилно, като счита, че приложението на чл.24 от НК е една възможност, която е предоставена на съда при наличието, както в случая, на множество осъждания, макар и да се твърди, че повечето от тях са за по- леки престъпления, но не вижда пречка да бъде приложен чл.24 от НК, както е сторил СРС, поради което моли определението да бъде потвърдено.

2

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба ‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното „разпореждане“, констатира следното:

СРС е бил сезиран с предложение на СРП за групиране на наказанията, наложени на осъдения Г. по четири негови осъждания, а именно- по НДОХ №2129/2022 година по описа на СРС, НО, 104 състав, по НОХД №424/2019 година по описа на СРС, НО, 135 състав, по НОХД №532/2019 година по описа на Районен съд-Сандански и по НОХД №13740/2019 година по описа на СРС, НО, 101 състав, като му наложи наказание от 10 години лишаване от свобода при строг режим и едновременно с това да приложи и чл.24 от НК, като увеличи общото най- тежко наказание на осъдения с 9 месеца.

Въз основа на това предложение с протоколно определение от 27.10.2025 г. СРС, НО, 101 с-в макар и с твърде пестеливи мотиви относно това как следва да бъде извършено групирането на наказанията на осъдения Г. е постановил групиране на четирите наказания, наложени му съответно по цитираните по- горе дела, като е определил общо най- тежко наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

До тези правни изводи, съдът е стигнал, преценявайки датата на деянията, предмет на всяко едно от четирите осъждания на лицето, както и датата на влизане в сила на съответния акт по тези осъждания. Изводи, които са изцяло правилни и законосъобразни, поради което се споделят и от въззивния съд.

Съдът с пестеливи мотиви (но все пак налични такива) е приложил и разпоредбата на чл.24 от НК, като е уважил направеното предложение от СРП и е увеличил общото найтежко наказание от 10 години лишаване от свобода с 6 месеца (а не както е било направено искането с 9 месеца), определяйки по този начин на осъдения Г. общо най- тежко наказание от 10 години и 6 месеца, което е постановил той да изтърпи при строг режим.

Към общото най- тежко наказание от 10 години и 6 месеца ЛОС е присъединил на основание чл.25 вр. чл.23, ал.3 от НК наказанието, глоба в размер на 200 лв., наложено по НДОХ №532/2019 година по описа на Районен съд-Сандански, а на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.2 от НК към определеното общо най-тежко наказание е присъединил и наказанието „обществено порицание“, наложено по НДОХ №532/2019 година по описа на Районен съдСандански.

На основание 25, ал.2 от НК и чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал изтърпените изцяло или отчасти наказания, както и мерките за неотклонение „Задържане под стража”, „Домашен арест” на съдебните и досъдебните производства, включително задържанията по ЗМВР и с постановление на прокурор по НДОХ №2129/2022 година по описа на СРС, НО, 104 състав, по НОХД №424/2019 година по описа на СРС, НО, 135 състав, по НОХД №532/2019 година по описа на Районен съд-Сандански и по НОХД №13740/2019 година по описа на СРС, 101 състав.

Въззивният съд също счита, че са налице предпоставките за приложението на чл.24 3 от НК спрямо осъдения Г.. На първо място Г. е осъждан 4 пъти, като по две от тези осъждания става въпрос за извършени от него повече от едно престъпление, а именноосъден е за 2 или 3 отделни престъпления. Освен това, както е посочил и прокурорът при СРП става въпрос за различни по вид престъпления, което сочи на разнообразната престъпна дейност на дееца, а така също и за установени престъпни навици у същия и тези осъждания го характеризират като личност с висока обществена опасност. Освен това всичките му осъждания са за умишлени престъпления, при това неверни са твърденията на защитата, че ставало въпрос за леки престъпления, граничещи с административни нарушения и простъпки по УБДХ. Видно от справката за съдимост на лицето, става въпрос за осъждания за престъпления по чл.194, ал.1 от НК, по чл.198, ал.1 от НК, за такова по чл.157, ал.7 от НК, независимо, че има осъждания и за леки, но умишлени престъпления, а именно за престъпление по чл.343, ал.1 от НК, за такова по чл.325, ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12 от НК.

Видно е, че става въпрос за престъпна деятелност осъществявана от 2018 г. насам, което сочи на проявена престъпна упоритос у лицето, а при наличието на 4 осъждания, с по няколко деяния, включени в две от осъжданията му, съвсем логично се поставя въпроса за приложението на чл.24 от НК, доколкото видно е, че ниските по размер наказания налагани на Г. по различните дела, не спомагат по никакъв начин за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най- вече тези на индивидуалната превенция.

Аргументът на защитата, че ако за 10 години лицето не се поправи, едва ли се очаква това да се случи в следващите 6 месеца, са абсолютно неоснователни, тъй като именно това е целта и на увеличението по реда на чл.24 от НК – да способства именно с увеличения размер, без значение с колко е увеличен размерът на наказанието, за постигане на основаната цел на наказанието- личната превенция, тъй като това е знак за осъдения, че при липса на поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание, отново съществува опасност да му бъде увеличено общото най- тежко наказание, което следва да изтърпи.

Доводът, че на първа инстанция същият съдия е постановил оправдателна присъда спрямо подсъдимия за престъплението, за което му е наложено след това наказание 10 години ЛОС, е толкова несъстоятелен, че дори не следва да бъде коментиран. Съдът е длъжен да извърши групирането и при наличие на предпоставките на чл.24 от НК, да приложи този институт, независимо дали е постановил на първа инстанция оправдателна или осъдителна присъда във връзка с престъпленията и деянията, по повод на които се извършва групирането и се преценява приложението на чл.24 от НК.

По всички тези изложени по- горе съображения определението на първостепенния съд в частта, с която е приложил института на чл.24 от НК спрямо осъдения Г., увеличавайки общото най- тежко наказание наложено на същия с 6 месеца, за правилно и законосъобразно, а жалбата на осъдения- за неоснователна.

Предвид това определението част следва да бъде потвърдено изцяло, доколкото и въз основа на извършена цялост служебна проверка по реда на чл.314 от НПК на това 4 определение, въззивният съд не намери основание за неговата отмяна или изменение.

Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 27.10.2025 г. по НЧД №10963/25 г., СРС, НО, 104 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5