Определение № 218 от 28.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 28.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир К. Коларов

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско дело № 20215001000633 по описа за 2021 година Производството е по чл.248 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на адвокат П.К. от АК - С., в качеството й на пълномощник на Б. Н. Т., ЕГН: ********** против Определение № 260 от 02.03.2021 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг. дело № 376/2019 г.

По силата на обжалваното определение съдът на основание чл.248 от ГПК е допълнил определението си в частта му относно съдебните разноски, като е осъдил Б. Н. Т. с ЕГН: ********** да заплати на

Н.Б.Б.А.С. / НББАЗ / сумата от 1 554 лева, представляваща направени от ответника в производството по делото съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се поддържа оплакването, че съдът е присъдил разноски на ответник, срещу който делото е било прекратено още в процеса на размяна на съдебни книжа. Прекратено е преди разглеждане на делото по същество. Спора е бил в началната си фаза, с уточняването на надлежните страни и допустимост на иска. Претендира се да се намали размера на адвокатското 1 възнаграждение от присъдената сума в размер на 1 554 лева на 100 150 лева, съответно на реално извършената работа.

Ответната по частната жалба страна НББАЗ- град С. ЕИК ********* поддържа писмен отговор, съгласно който частната жалба е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в определения от закона процесуален срок по чл.275 от ГПК от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

По делото е налице влязло в сила определение № 6431 от 02.07.2020 г.,постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 376/2019 г., по силата на което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от ищцата Б. Н. Т. против „НББАЗ“ осъдителен иск. Прекратителното определение е влязло в сила на дата 22.03.2021 г. ,след което е постановил определението си, по силата на което съдът на основание чл.248 от ГПК е допълнил определението си в частта за разноските, като е присъдил в полза на ответника сумата 1554 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

От гледна точка отговорността за разноски е без значение дали производството по делото е прекратено още в процеса на размяна на книжата или това е станало в един по-късен момент.

Съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск, а той е такъв поради това ,че 2

НББАЗ не е пасивно легитимиран да отговаря по този иск.

За да достигне до този извод съдът е приел, че не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл.515 от КЗ. От друга страна налице е хипотезата на чл.515,ал.4 от КЗ, съгласно която увредените лица, сред които е и ищцата са сезирали представителя на застрахователя на лекия автомобил, причинил ПТП в Б.. В определения от закона тримесечен срок са получили мотивиран отговор, с който им е предложено за заплащане определено обезщетение.

Ищецът прибързано е предявил иска срещу ответника НББАЗ, който обаче не е пасивно легитимиран да отговоря по този иск- това следва от разпоредбата на чл.515,ал.4,т.1 от КЗ.

Правилно съдът е приел, че съгласно чл.78,ал.4 от ГПК ответника има право на разноски при прекратяване на делото, независимо, че прекратяването е станало на етап размяна на съдебни книжа. Съдът е констатира, че дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е точно определена от първоинстанционния съд. Същото е в размер на 1295 лева, но съгласно § 2а от ДР на Наредбата като за регистрираните по ЗДДС адвокати се начислява ДДС върху определеното възнаграждение в размер на 1295 лева. В случая размера на адвокатското възнаграждение е точно 1 554 лева с вкл.ДДС.

В случая тази сума се дължи за това, че ищецът е направил лош избор на надлежен ответник, като избрания от него ответник не е пасивно легитимиран. По тази причина следва да понесе отговорността за направените от ответника съдебни разноски в пълен размер, без да има значение, какви процесуални действия са извършени от пълномощника на ответната страна.

3

Да се намали размера на присъденото възнаграждение на 100 или 150 лева е нонсенс, тъй като в случая няма правно основание да се редуцира размера на възнаграждението.

Следва да се потвърди обжалваното определение, при постановяването на което съдът е приложил точно закона и чл.248 от ГПК, на което основание е осъдил ищцата да заплати направените по прекратеното дело съдебни разноски в размер на 1 554 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

По тези съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДВА Определение № 260504 от 28.04.2021 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търговско дело № 376/2019 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, подадена в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4