Решение № 32 от 13.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20253001000527 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. А. М. от ***** срещу Решение № 23/10.11.2025 год., постановено по т.д.№ 51/2022 год. по описа на ОС – Силистра, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от страната против ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: 831830482, адрес: бул. „Джеймс Баучер” № 87, гр. София, иск за заплащане на сумата от 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на Т.С.Т., ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. З от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 25.03.2022 г. до окончателното й изплащане, ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума (главница и лихва по чл.429, ал.З от КЗ), считано от датата, на която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 15.04.2022г. до окончателното изплащане.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл. 11, ал.2 ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ искът следва да се счита за отхвърлен до пълния предявен размер от 76 693, 78 евро.

В предявената въззивна жалба се излага, че съдът не е анализирал писмените и гласни, ключови доказателства за наличие на фактическо 1 съжителство и емоционална връзка между ищцата и пострадалия. Съдът необосновано е игнорирал показанията на св.С. М. на принципа „един свидетел – никакъв свидетел“. Смъртта е пряко следствие от деликта, а особено драматичният начин на настъпването й безспорно следва да се отрази на размера на дължимото обезщетение. Ищцата е сред лицата, пряко и дълбоко засегнати от смъртта на пострадалия и има право на обезщетение като негов фактически съжител съобразно постановките на ТР № 1/2016 год. на ОСНГТК и ППВС № 4/1968 год. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира се и присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ЗД „Бул инс“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Претендира се потвърждаване на обжалвания съдебен акт, ведно с присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция не се оспорват твърденията в исковата молба, признати изрично в отговора на въззивната жалба /л.20/, че на 11.10.2021 г., около 01:45 ч. в окръга на населеното място Букшан-DN 61, окр.Гюргево, Румъния, настъпило ПТП, предизвикано от водача на МПС с марка “Ford”, с peг. № *****, управляван от Я. Я. и МПС композиция т.а. марка „Scania“ c peг.No ***** и полуремарке с peг. № *****, управлявано от лицето М.А.С.. В резултат на неправомерното движение на ППС с марка “Ford”, с peг. № *****, управляван от водач Я. Я., който се е движил с несъобразена скорост, последният загубил контрол върху посоката на движение, навлязъл в насрещната лента за движение и ударил движещия се в обратна посока т.а. марка „Scania“ с рег.№ ***** и полуремарке с peг. № *****, управлявано от М.А.С.. В резултат на удара била причинена смъртта на Т.С.Т., ЕГН: **********, - пътник на предна лява седалка в МПС с марка “Ford", с peг. № *****.

Не се спори, че относно ПТП е налице влязла в сила присъда № 9/05.01.2024 год. по дело № 5355/192/2021, постановена от съда БолинтинВале, потвърдена с наказателно решение № 1181/а по дело № 5355/192/2021 год. по описа на АС – Букурещ, Наказателно отделение.

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт, при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е 2 безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.

Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

В производството пред въззивната инстанция не се оспорва и приложимостта на българското материално право. В случай на непозволено увреждане с международен елемент, какъвто е разглежданият, приложимото материално право се определя по принципите, предвидени в Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"). По общото правило на чл. 4, пар. 1 от същия, релевантният критерий за привързване е мястото на настъпване на пряката вреда. В настоящия случай обаче са налице изключенията за прилагане на чуждото материално право, предвидени в чл.4, пар.1 от Регламента. Налице са обстоятелства, които обосновават явно по-тясната връзка с държава, различна от мястото на настъпване на вредата по смисъла на чл. 4, пар.3 от Регламента. Починалият е български гражданин, с обичайно местопребиваване в България. Деликвентът е български гражданин. Претенцията, произтичаща от ПТП в Румъния, е насочена срещу български застраховател по договор, сключен в България.

Ищцата обосновава активната си материалноправна легитимация да претендира обезщетение за смъртта на Т.С.Т. в качеството си на фактически съжител с починалото лице.

С Постановление № 5/24.XI.1969 г. на Пленума на ВС е определено, че право на обезщетение за неимуществени вреди има и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

На доказване в процеса подлежи твърдяната специална връзка, между починалия и лицето, претърпяло неимуществени вреди, свързана с интимни отношения с пострадалия, фактически трайно съжителство в едно общо домакинство; поддържане на общност на отношения от материален и нематериален характер, съвместен общ стремеж за осигуряване средства за семейството, взаимност и обща грижа един за друг. На доказване подлежи общността между лицата, общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на различни събития.

/Решение № 126 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 1785/2018 г., II т. о., ТК/.

По делото са събрани показанията на св.С. А. М. – майка на ищцата.

Свидетелката споделя, че дъщеря й и Т. „били женени“ от 12 години, макар и да нямали формално сключен брак. Живеели заедно, уважавали се, закупили заедно къща в гр.Алфатар, за която майката помогнала и със собствени средства. Двамата никога не са се разделяли. Деца нямали, защото Д. имала пет спонтанни аборта. При честите си боледувания ищцата била гледана от Т..

Той работел първоначално в пицария, а в последствие – в Гърция и Белгия, за да изкара повече пари. Свидетелката е категорична, че починалият изпращал пари на дъщеря й, а когато се налагало – помагала и тя. Споделя още, че 3 самата тя била наричана „майко“ от Т..

По арг. от чл. 172 ГПК не съществува забрана въз основа на показания на заинтересован свидетел да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му /решение № 315/30.05.2024 год. по гр.д.№ 2397/2023 год. на 2 ГО на ВКС; решение №50095/03.04.2024 по търг.дело №1318/2022 на 2 ТО на ВКС; . решение № 2 от 11.01.2024 г. по т. д. № 2195/2022 г., II т. о., решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., решение № 183 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 4028/2016 г., IV г. о., решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г. на ІV г. о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ІV г. о., решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ІІ г. о. и др./.

В настоящия случай показанията на единствената свидетелката се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Ищцата и починалият са регистрирани на идентичен постоянен и настоящ адрес, считано от 2018 год. – *****, *****. През 2015 год. ищцата е учредила безсрочни права на Т.С.Т. да управлява и да се разпорежда с личния й лек автомобил. През 2017 и 2018 год. двамата са закупили съвместно в съсобственост недвижими имоти в гр.Алфатар съобразно нотариални актове, представени по делото. Представените електронни билети сочат осъществено съвместно пътуване до Лондон в края на 2016 год. Ищцата действително е страдала от женско безплодие съобразно представената по делото епикриза от МБАЛ – Добрич от 2020 год.

Съвкупната преценка на гореизложеното обуславя извода за доказано на фактическо съжителство. Партнъорите били емоционално обвързани, споделяли общо домакинство, имали общи планове. Следва да се има предвид, че постоянното съвместно живеене не е задължителна характеристика на брачната връзка и не е белег за липса на фактическото съжителство, когато според обстоятелствата /прим. работна ангажираност/ единият от партньорите временно пребивава в друго населено място.

Не дерогират извода за наличие на фактическо съжителство и оказваната финансова помощ от майката на Д.. Ищцата и починалият са млади хора и е напълно естествено да получат парична подкрепа до установяване на финансова независимост.

Липсата на деца също не дерогира извода за фактическо съжителство с оглед установените обективни здравословни пречки за това.

С оглед на изложеното съдът приема, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за смъртта на Т.С.Т..

По размера: Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, 4 причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.

Въззивният съд съобразява следните релевантни предпоставки за определяне на дължимото обезщетение, изводими от събраните писмени и гласни: Починалият е бил на ***** към датата на инцидента, респ. ищцата на – 30 год. Двамата били във фактическо съжителство 12 години. Приживе отношенията им се основавали на взаимност и доверие.