Решение № 885 от 13.03.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9800/2024
- Вид
- Решение № 885
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 18.12.2025
- Състав
- Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 304, пр. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 885 гр. Варна, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110109800 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Е. П. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу П. на Р. Б., с адрес: гр. С., бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № **/***** г. по описа на III РУП при ОДМВР – Варна, по което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 05.08.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата Е. В. твърди, че през 2022 г. й било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК по ДП № **/***** г. по описа на III РУП при ОДМВР – Варна.
Впоследствие била предадена на съд с обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № ****/**** г. по описа на Районен съд - Варна. С Присъда № 82/03.04.2014 г. E. В. била призната за виновна по повдигнатото обвинение, като й било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, както и „глоба“ в размер на 50 лева, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Така постановената присъда била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 931/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, който с Присъда от 11.07.2024 г., влязла в сила на 27.07.2024 г., признал подсъдимата за невиновна по повдигнатото обвинение.
1
Навежда доводи, че предвид така изложените обстоятелства повдигнатото й обвинение се явява незаконно и е налице основание за ангажиране отговорността на държавата. Твърди, че воденото наказателно преследване продължило три години, през които живяла в състояние на стрес, изключително много се затворила в себе си, била притеснена, уплашена и психически разстроена. От момента на повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда ищцата изпитвала голямо напрежение и тревожност, чувствала се безперспективна и обезнадеждена, спряла да общува с близки и приятели, нарушил се сънят й. Страдала от високо кръвно, от притеснение получила и херпес зостер.
Настоява за уважаване на исковата претенция. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна П. на Р. Б. е депозирала писмен отговор, в който счита предявената претенция за неоснователна и недоказана. Заявява, че досъдебното производство е приключило в разумен срок. Счита размера на претендираното обезщетение за силно завишен. Настоява за отхвърляне на претенцията.
В съдебно заседание ищцата Е. П. В. не се явява лично, представлява се от адв. И. В. от АК - Варна. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът П. на Р. Б. се представлява от прокурор И. Б..
Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От Постановление за привличане на обвиняем от 09.05.2022 г. се установява, че по досъдебно производство № **/**** г. по описа на III РУП при ОДМВР - Варна, прокурорска преписка № 6494/2021 г., Е. П. В., ЕГН **********, е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК; наложена й е мярка за неотклонение: подписка, като се задължава да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване.
С Постановление на Районна прокуратура - Варна, от 02.06.2022 г. ДП № **/**** г. по описа на III РУП при ОДМВР - Варна, е върнато на разследващия орган за назначаване на съдебно-архитектурна експертиза.
От Постановление за привличане на обвиняем от 16.08.2022 г. се установява, че по досъдебно производство № **/**** г. по описа на III РУП при ОДМВР - Варна, прокурорска преписка № 6494/2021 г., Е. П. В., ЕГН **********, е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК; наложена й е мярка за неотклонение: подписка, като се задължава да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване.
С Протокол за предявяване на разследване от 01.09.2020 г., на основание чл. 227-229 от НПК, разследването по ДП № **/**** г. по описа на III РУП при ОДМВР - Варна, е предявено на Е. П. В., ЕГН **********, в качеството й на обвиняема.
Със Заключително постановление от 09.09.2022 г. ДП № **/**** г. по описа на III РУП при ОДМВР - Варна, водено срещу Е. П. В., ЕГН ********** , за престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК, е изпратено във ВРП с обвинително заключение.
Обвинителният акт п о ДП № **/**** г. по описа на III РУП при ОДМВР - Варна, срещу Е. П. В. за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК е внесен в Районен съд 2 Варна, на 12.10.2022 г., като е образувано НОХД № ****/**** г. по описа на Районен съд Варна.
Съгласно справка за съдимост, издадена на 25.10.2022 г. от Бюро за съдимост при Районен съд - С., лицето Е. П. В., ЕГН **********, не е осъждано.
Съдебни заседания по НОХД № ****/**** г. са насрочени за 23.11.2022 г., 30.11.2022 г., 01.03.2023 г., 17.05.2023 г., 05.07.2023 г., 27.09.2023 г., 29.11.2023 г., 28.02.2024 г., 03.04.2024 г.
Насроченото съдебно заседание за 23.11.2022 г. е отсрочено поради заболяване на защитника на Е. П. В..
С Присъда № 82/03.04.2024 г. по НОХД № ****/**** по описа на Районен съд Варна, подсъдимата Е. П. В., ЕГН **********, е призната за виновна за извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, както и наказание глоба в размер на 50,00 лева; на осн. чл. 66, ал. 1 от НК наказанието е отложено за срок от три години.
Срещу постановената присъдата е депозирана въззивна жалба вх. № 29277/09.04.2022 г. и допълнение към нея с вх. № 49215/18.06.2024 г. от Е. П. В., по които е образувано ВНОХД № ****/**** г. по описа на Окръжен съд – Варна.
С Присъда № 42/11.07.2024 г. по ВНОХД № ****/**** г. по описа на Окръжен съд Варна, е изцяло отменена Присъда № 82/03.04.2024 г. по НОХД № ****/**** г. по описа на Районен съд - Варна, като подсъдимата Е. П. В., ЕГН **********, е призната за невинна и е оправдана, на осн. чл. 304, пр. 1 от НПК.
В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля К. Д. К. - на страната на ищцата. В показанията си свидетелят излага, че познава ищцата по повод служебни отношения от 1977 г., когато същата била з...... в С., като освен това живеели на една улица и комуникирали често. Към настоящия момент също живеели близо един до друг в кв. „...“ на Варна и се виждали често. Свидетелят заявява, че знаел за воденото срещу ищцата наказателно дело по повод една маза и изтъква, че не вземал това насериозно, но един ден, когато се прибрал, намерил Е. у тях с насълзени очи и тя му казала, че искали да я осъдят, а прокуратурата й предлагала споразумение. Делото продължило тричетири години и се отразило много негативно както на психическото, така и на здравословното състояние на ищцата. Тя не била млада, но многократното разхождане по призовки – защото живеела в София и гледала правнучета – довело до провокиране на много болести: сърце, кръвно, диабет, виене на свят, задъхвала се. Освен това се притеснявала, тъй като била човек, който държи на името си, а както споделяла със свидетеля, обкръжението й, съседите й започнали да гледат на нея по друг начин, да имат негативно отношение поради непрекъснатото пристигане на призовки, които носели с полицейски коли. Преди делото Е. била много общителен, широко комуникативен човек, а сега била „поомекнала като печен праз“. Свидетелят не знае дали поради притесненията си ищцата е посещавала психиатър, но личното му впечатление било, че от многото болести, предизвикани не само от възрастта, а и провокирани, „е останала на три цилиндъра“.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от орган на П. на Р. Б. вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) на ищеца да е повдигнато обвинение от П. на Р. Б. за извършено от него престъпление; 2) досъдебното производство да е прекратено поради недоказаност на обвинението или делото да е приключило с оправдателна присъда; 3) обвиняемият да е претърпял неимуществени вреди; 4) причинените неимуществени вреди да 3 са необходима, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато обвинението, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при Прокуратурата.
В настоящия случай ищцата Е. В. е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, като обвинението е внесено в съда и е образувано НОХД № ****/**** г. по описа на РС - Варна, приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 27.07.2024 г., след инстанционен контрол.
Претърпените неимуществени вреди, тяхната тежест, конкретните им прояви и наличието на причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство се установява от показанията на свид. К.. Показанията на последния следва да бъдат кредитирани единствено в частта за притесненията на ищцата за доброто й име и че ще бъде осъдена, както и относно преживените от нея негативни емоции, свързани с промяна в отношението на близки и съседи, довели и до намалена общителност.
В останалата си част показанията на свидетеля остават изолирани дори и от самите твърдения на ищцата в исковата молба, което беше потвърдено и от процесуалния й представител в проведеното на 05.02.2025 г. открито съдебно заседание. Следва да се посочи, че негативните преживявания на обвиненото лице вследствие на незаконно повдигнато обвинение винаги се предполагат в съдебната практика по ЗОДОВ.
Същевременно, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в такива негативни емоции над обичайните, те следва да бъдат пълно и главно доказани от ищеца.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение - ищцата е била обвинена в престъпление, което не е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; видът на взетата мярка за неотклонение – която в случая е найлеката: подписка; срокът на приключване на воденото наказателно производство, който срок в случая следва да се определи като разумен – 2 години 2 месеца и 18 дни от привличането на ищцата като обвиняема до влизане в сила на оправдателната присъда; наличието или не на предишни противоправни прояви - ищцата не е осъждана; конкретните вреди от емоционално и психическо естество, за които са събрани гласни доказателства, прогнозите за преодоляване на последиците – съгласно изложеното от процесуалния представител на ищцата, към настоящия момент негативните преживявания не продължават.
Обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално за всички претърпени неимуществени вреди от деликта (т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. ОСГК на ВКС). Паричното обезщетение трябва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост и следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и с оглед особеностите на конкретния случай, като включително бъдат съобразени и икономическите условия в страната към периода на претърпените вреди.