Решение № 1198 от 24.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501056 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 2 ГПК и чл. 165, ал. 4 връзка с чл. 130, ал. 3 СК.

Образувано е по жалба с вх. № 9093/14.01.2026 г. на Д.Г. С., с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – назначения настойник Е. А. С., като за процесуалното представителство по делото е упълномощен – адвокат Ч..

Предмет на обжалване е решение № 90 от 05.01.2026 г., което е постановено по гр.д. № 53383/2025 г. по описа на СРС, 37 състав и с него е оставена без уважение молба с вх. № 390287/27.11.2025г. на пълно запретената Д.Г. С. за даване на разрешение за разпореждане с парични средства от банкова сметка на запретената, разкрита в „Банка ДСК“ АД.

В жалбата се правят оплаквания, че решението е изцяло неправилно. Разяснява се, че с по-ранно решение през 2024 г. СРС е дал разрешение на запретеното лице да се разпореди с притежавани от нея недвижими имоти /два поземлени имота, намиращи се в гр. София/, като е отчел това, че тези продажби са в интерес на лицето, като този интерес ще бъде максимално опазен, поради това, че продажната цена ще постъпи по сметка на собственичката, а средствата от нея са й необходими за лечение и ежедневни грижи. В резултат на продажбата по сметка на запретената - Д.Г. С. постъпила сумата в размер на 152 906,79 лв. Именно за да се осигури необходимото за запретеното лице лечение и всекидневни грижи с молбата от 27.11.2025 г. било напрваено искане пред СРС за даване на разрешение за разпореждане със целия размер на средствата по банковата й сметка, които възлизат на сумата от 164 999,41 лв. Необходимостта от ползването на тези средства е аргументирана от една страна с тежкото психическо състояние, в което се намира запретеното лице, а от друга с липсата на каквито и да е било средства, които тя да има като източник на доход, съответно ниския такъв получаван от нейния съпруг и настойник. Били изяснени и конкретните задължения, които трябва да бъдат обслужени и техен адресат е Е.

1

А. С., а имено : разходи по водени с нейно участие съдебни дела; суми за възстановяване относно извършени от трети лица подобрения в съсобствен имот с нея; дължимо посредническо възнаграждение за използване на посреднически услуги относно продажба на притежавани от запретената недвижими имоти. Обърнато е внимание, че по повод направеното искане за разпореждане със суми от банковата сметка на Д. С. е изготвен и нарочен социален доклад, като след проверка на длъжностно лице /социален работник/ е дадено положително становище по молбата й. Сочи се, че районният съд не се е съобразил с тези изброени факти, като не е оценил актуалните и неотложни нужди за направа на разходи от Д. С. за покриване на нейни парични задължения с настъпил падеж, както и за необходимост от ежемесечна материална издръжка за покриване на разходите за лечение, прехрана и консумативи. Възразява се по извода на съда, че няма данни разходите да са направени в интерес на запретеното лице. Напомня се, че предходното разрешение за разпореждане с недвижимите вещи на ищцата и влагане на цената по нейна банкова сметка е продиктувано изцяло от необходимостта в дадени моменти тези парични средства да се разходват за покриване нуждите на лицето от лечение и обикновена издръжка. Настоява се, че всички разходи които трябва да бъдат обслужени със средства от наличните по сметката са направени изключително в защита интереса на Д. С., а не за да го увредят. Допълва се, че негативното произнасяне по искането само ще влоши материалното положение на запретеното лице, защото кредиторите по вземанията към нея ще предприемат постъпки за тяхното принудително събиране, а това ще генерира допълнителни разходи. Ако все пак се прецени от съда, че интересите на лицето не налагат даване на разрешение за разпореждане с цялата сума, то тогава се настоява съдът да разреши ежемесечно разпореждане със сума равна поне на 620,20 евро, която е еквивалентна на минималната работна заплата за 2026г., както и разпореждане със суми за покриване на задълженията по воденото съдебно дело за делба с участието на Д. С., възнаграждението за посредническа услуга, разходите по споразумението за възстановяване на средства за извършени подобрения, както и за адвокатското възнаграждение, което е дължимо на пълномощника й – адвокат Ч..

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени материалите по приложеното дело, намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 53383/2025 г. на СРС, 37 състав е образувано по молба на Д.Г. С., действаща чрез своя настойник, като същото има за предмет формулирани искания за теглене и разпореждане с всички парични суми от банковата й сметка открита в „Банка ДСК“ АД. Разяснено е, че средствата са й необходими за покриване на задължения към трети лица по водени с нейно участие съдебни дела, за изпълнение на поети задължения със сключено споразумение за възстановяване на разходи за извършени подобрения в общ имот, за изплащане на дължимо посредническо възнаграждение на ползвани брокерски услуги, както и за разплащане на адвокатски хонорар на ползваните правни услуги от адвокат – Ч..

Молбата е придружена от редица документи, като от тях се установява, че през 2021 г.

Д.Г. С. е поставена от съда под пълно запрещение, като за настойник е назначен нейният съпруг. Представени са и фактура за извършена посредническа услуга на стойност от 4 587 лв., нотариални актове за разпореждане с недвижими имоти, в които сделки молителката участва като продавач, договор за правна защита и съдействие от 26.06.2024 г. сключен между Д.Г. С. и адвокат Г. Ч. за процесуално представителство и защита по конкретно гражданско дело водено пред СРС.

След изискване на съда по делото е представено и становище от АСП във връзка с разглежданата молба за даване на разрешение за разпореждане със средства по банковата сметка на Д.Г. С.. В него е посочено, че това искане е допустимо, като действително лицето няма необходимите доходи, с които да покрива натрупаните разходи цитирани в молбата, както и ежемесечната си издръжка и лечение. Потенциалното разрешение ще доведе до безпрепятствено задоволяване на индивидуалните й потребности и подобряване на 2 общественото й благосъстояние. Същевременно контролът за разходваните средства е гарантиран съгласно чл. 171, ал. 1 СК.

На 05.01.2026 г. съдът е постановил обжалваното решение, с което е оставил изцяло без уважение молбата на Д.Г. С. за даване на разрешение за разпореждане със средства от банковата й сметка. Мотивирано е, че няма посочване на конкретни суми, които са необходими на лицето за да посреща ежемесечните си разходи за лични нужди, храна и здравеопазване. Липса на достатъчна ангажираност на настойника личала и от това, че вече четири години лицето не е освидетелствано от ТЕЛК за да може да получава съответното осигурително плащане от НОИ. Освен това поисканото разрешение за харчене на средства на Д.Г. С. няма доказателства да е за обслужване на нейния интерес, защото задълженията, които тя е натрупала няма данни да са генерирани по повод защита на нейния интерес.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Според чл. 165, ал. 4 СК при разпореждане на лице под настойничество се прилагат чл. 130, ал. 3 СК - разпореждането с влоговете на запретения става с разрешение на районни съд ако не противоречи на интереса на запретения.

Преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на поставено под пълно запрещение лице по реда на чл. 130, ал. 3 СК следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на запретеното лице от извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството, дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му. ОСвен това тя трябва да се извършва с оглед особеностите на конкретния случай както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на поставеното под запрещение лице, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. От една страна да бъде взето предвид дали удовлетворяването на посочените в искането нужди и потребности на поставеното под запрещение лице чрез извършване на разпореждането е в негов интерес, а от друга страна дали е в негов интерес и самото извършване на разпореждането, т. е. биха ли били удовлетворени чрез извършване на разпореждането нужди и потребности на запретеното лице без интересите му да бъдат накърнени. (Определение № 3 от 5.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6203/2015 г., I г. о., ГК). Отчитайки тези общи принципни положения при осъществяване на произнасянето относно искане за разпореждане със средства на лице поставено под пълно запрещение, настоящият състав намира следното :

Д.Г. С. е лице, което е поставено под пълно запрещение през 2021 г., поради това че същата страда от душевна болест – налудно разстройство /параноя/, като в резултат на него тя не може да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи своите постъпки. Установява се и това, че понастоящем лицето е на 70 г. има съпруг и една дъщеря, като съпругът й е назначен за настойник. Тя не получава никакво социално подпомагане – парично или в натура от органите на социалното подпомагане, а така също няма издадено и влязло в сила ЕР на ТЕЛК, съответно няма и определен вид размер отпусната пенсия, с която да се осигурява ежемесечен и постоянен доход за покриване на месечните й разходи, които освен за храна са и такива за лечение. Същевременно от продажба на имоти Д.Г. С. разполага по своя банкова сметка в „Банка ДСК“ АД с парични средства. От наличното извлечение от тази сметка към 14.11.2025 г. се констатира, че по нея са налични средства в размер на 84 362,86 евро.

Съгласно молбата за даване на разрешение за теглене на парични средства от тази сметка са обосновани няколко вида разходи за Д.Г. С., чието покриване изисква използването на определен паричен ресурс.

3

Първата група разходи са такива свързани с определена категория задължения, които са били поети през годините от името на запретеното лице, чрез неговия настойник, като една част от тях се твърди да са с вече настъпила изискуемост, а друга, че ще тя ще настъпи напред във времето.

Съдът намира, че всяко перо от заявените за покриване разходи чрез средства от сметката на Д.Г. С. следва да бъде отделно анализирано, доколкото трябва да се прецени, дали става дума за реално съществуващо задължение, което е адресирано към нея, съответно неговия вид, а така също, дали разпореждането със средства от сметката й за да се изпълни същото няма да доведе до накърняване на интересите й.

Искането за разрешение да се изтегли сума в размер на 24 000 лв. за да може да бъде изплатено в полза на ангажирания адвокат уговореното с договора за правна защита и съдействие от 26.06.2024 г. съдът намира за частично основателно. Касае е се за поето договорно задължение, чиято изискуемост без съмнение е настъпила към момента /уговорен е падеж на плащане – не по-късно от една година, считано от подписване на договора, което означава настъпване на изискуемост на 26.06.2025 г./. Конкретната адвокатска услуга, която е уговорено да се предостави, въз основа на така сключения договор е процесуално представителство по конкретно гражданско дело водено пред СРС /дело за съдебна делба/.

Съдът намира, че уговаряне на подобен размер на възнаграждение за адвокат не е в интерес на доверителя по него - Д.Г. С., доколкото същият е на много висока стойност, която е отвъд пазарните размери на възнагражденията определяни за подобен вид адвокатски труд.