Определение № 419 от 09.12.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 606/2024
- Вид
- Определение № 419
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 09.12.2024
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Тодор Илков Хаджиев, Славейка Атанасова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 419 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000606 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. В. С. ЕГН **********, представляван от адв. Т. Г. К. против определение № 312 от 10.10.2024г., постановено по т.д.
№ 104 по описа за 2024г. на ОС Хасково, с което е спряно производството по делото до приключване на наказателното производство по ДП № 260/2022г. по описа на РУ на МВР – Свиленград, пр. пр. № 3021/2022г. по описа на РПХасково, ТО - Свиленград. Жалбоподателят оспорва направения от първостепенния съд извод за наличието на преюдициалност между досъдебното производство и подлежащия на разрешаване търговски спор, като твърди, че основание за ангажиране гражданската отговорност на причинителя на ПТП е гражданския деликт, а не престъпление, поради което и не е налице твърдяната връзка между производствата. Отделно сочи, че досъдебното производство не е приключило, а е спряно и по него не е привлечен обвинаем, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК. Като твърди, че липсата на привлечено лице като обвиняем по образуваното досъдебно производство препятства възможността да се направи извод за тъждественост на деликта и разследваното престъпление, настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от З. АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св. С. № 7, ет.5, представляван от адв. Т.Т., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
1
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила на 23.10.2024г., а съобщението до жалбоподателя за постановеното определение е връчено на представляващия го адвокат на 21.10.2024г. или в предвидения за това едноседмичен срок; същата е подадена от надлежна страна в производството – ищец, който има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С определение № 312 от 10.10.2024г., постановено по т.д. № 104 по описа за 2024г. на ОС Хасково съдът на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК е спрял производството по делото до приключване на наказателното производство по ДП № 260/2022г. по описа на РУ на МВР – Свиленград, пр. пр. № 3021/2022г. по описа на РП-Хасково, ТО - Свиленград.
Предявеният иск, предмет на разглеждане по т.д. № 104 по описа за 2024г. на ОС Хасково е осъдителен за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие ПТП, станало на 06.07.2022г. по вина на водача Ю.Р., род. на *г. в Т. като водач на МПС – влекач с турски рег. № *, марка Р..
С постановление на Районна прокуратура Хасково от 12.09.2023г. е спряно досъдебно производство № 260/2022г. по описа на РУ – Свиленград, пр.пр. вх. № 3021/2022г. по описа на РП Хасково, образувано за престъпление по чл. 343, ал.1, б.б вр. с чл. 342, ал.1 от НК. От мотивната част на постановлението е видно, че няма привлечено лице като обвиняем, а турския гражданин Ю.Р. е обявен за ОДИ, като по отношение на него не са извършени действия по разследването.
Разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК сочи, че когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства от установяването, на които зависи изходът на гражданското дело, съдът спира производството по гражданското дело. Фактическият състав на посочената разпоредба включва от една страна разкриване на престъпни обстоятелства при разглеждане на делото, а от друга изискването тези обстоятелства да са от значение за изхода на повдигнатия за разрешаване правен спор.
Предвид началния етап, на който се намира производството по търговския спор – размяна на книжа не може да се приеме, че в хода на същото са разкрити престъпни обстоятелства, които да са от значение за решаването на спора. Видно от данните, съдържащи се в постъпилото постановление по образуваното за станалото на 06.07.2022г. ПТП досъдебно производство № 260/2022г. по описа на РУ Свиленград е, че на този етап няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, което на собствено основание изключва възможността да се формира извод за това, че воденото досъдебно производство е от значение за повдигнатия за разрешаване спор. Следва да се 2 има предвид, че спиране на гражданското дело при условията на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК е възможно само при пълно тъждество на деликвента, на деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковото производство и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, в който смисъл е и практиката на ВКС – Определение 290 от 01.09.2020г., постановено по ч.т.д. № 1303 по описа на ВКС, ТК, І т.о.. Или само в случай, че е налично образувано наказателно производство в неговата съдебна или досъдебна фаза, когато дееца и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство е налице пречка за надлежното упражняване на иск и производството следва да бъде спряно при условията на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК при образувано наказателно производство в съдебната фаза, съответно при условията на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК при налично такова в досъдебната фаза. В конкретният случай и доколкото липсва привлечено в качеството на обвиняем лице извод за тази идентичност е невъзможен, поради което и не е налице хипотезата на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК.
Не до този извод е достигнал решаващия първоинстанционен съд, поради което и оспорения негов съдебен акт като несъобразен със закона следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на следващите се процесуални действия.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 312 от 10.10.2024г., постановено по т.д. № 104 по описа за 2024г. на ОС Хасково, с което е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК производството по т.д. № 104/2024г. по описа на ХОС до приключване на наказателното производство по ДП № 260/2022г. по описа на РУ на МВР – Свиленград, пр. пр. № 3021/2022г. по описа на РП-Хасково, ТО - Свиленград и ВРЪЩА делото за ОС Хасково за продължаване на съответните съдопроизводствени действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3