Акт от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12009 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110102197 по описа за 2026 година Производството е образувано по искова молба, с която К. А. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:

***************************, е предявил срещу ***********************, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление:

**************************, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 190128 от 12.12.2022г. поради противоречие със закона.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 12.12.2022 г. е сключил с *********************** договор за потребителски кредит № 190128, по силата на който му била отпусната заемна 1 сума в размер на 600 лв., при годишен лихвен процент – 38,95 % и ГПР – 49,65 % срещу насрещното задължение да върне общата сума от 639,36 лв., платима на 3 месечни погасителни вноски. В чл. 20 от процесната сделка било предвидено задължение в тежест на заемополучателя в 3- дневен срок от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, одобрено от кредитора и отговарящо на определени условия. Съгласно чл. 10 при неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство била дължима неустойка в размер на 174,42 лв., платима на три погасителни вноски, заедно с вноските по кредитното правоотношение. Поддържа, че въпросната неустойка по естеството си представлява скрита договорна лихва с подробни аргументи, че не съдържа присъщите за неустойката функции, а чрез нея се цели кумулиране на допълнителна икономическа облага за кредитора. Навежда доводи за недействителност на процесната сделка поради противоречие с чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не кореспондира с действителния такъв и надвишава императивно установения размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че неустойката следва да се квалифицира като разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР. Като самостоятелно основание за нищожност на кредитното правоотношение сочи и липсата на яснота как е формиран ГПР и кои компоненти се включват в тази величина, като по този начин 2 потребителят бил лишен от възможността да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Моли за уважаване на исковата претенция.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава предявения установителен иск. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като не е дал повод за завеждането на делото. В условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съответно в хипотезата на чл. 38 ЗА моли в полза на процесуалния представител на ищеца да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание ищецът К. А. Т., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 108189/06.04.2026г. поддържа исковата молба и моли съдът да се произнесе с решение по признание на иска.

В съдебно заседание ответникът

***********************, редовно призован, не се представлява. Със становище с вх. № 118108/15.04.2026г. моли съдът да се произнесе с решение съобразно направеното с отговора на исковата молба признание на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и 3 доказателствата по делото, намира за установено следното:

Страните на практика не спорят по предмета на спора.

Ответникът прави признание на иска по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, като съгласно чл. 237, ал.2 от ГПК в тази хипотеза е достатъчно съдът да се позове на признанието на иска в мотивната част на решението си. Съдът намира, че признанието на иска е направено от легитимна страна в процеса, при изричен мандат за това, признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, поради което е породило действие.

Отделно с определението си постановено по реда на чл.

140 от ГПК от 25.03.2026г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните относими към предмета на спора факти и обстоятелства: че на 12.12.2022г. между К. А. Т. и *********************** е сключен договор за потребителски кредит № 190128, по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума в размер на 600 лв. при годишен лихвен процент - 38,95 % и ГПР – 49,65 %.

Както бе посочено по-горе не се оспорват и изложените твърдения и съображения относно нищожността на процесния договор, поради и което с оглед процесуална икономия съдът не ще излага мотиви по същество по тези въпроси.

По изложеното исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

4

По искането за разноски. Ищецът претендира разноските, сторени в производството и които са му дължими с оглед изхода на спора. Ищецът претендира за заплащане сумата от 50,00 лева. Процесуалният представител на ищеца – адвокат Д. Г. от АК-Л., с личен № *************, с адрес на упражняване на дейността в ****************************, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата, за което по делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са уговорили процесуално представителство в горепосочената хипотеза, което е достатъчно за съда да определи и присъди възнаграждение.

Ответникът с отговора на исковата молба и със становище от 15.04.2026г. моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, а ако съдът счете това възражение за неоснователно прави възражение за прекомерност.

Неоснователно е възражението на ответника, че в случая не дължи разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Предпоставките са кумулативни, като само признанието на иска не е достатъчно, за да бъдат възложени разноските на ищцата. В случая не са налице предпоставките за възлагане на разноските в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал.2 5 от ГПК. В настоящия казус с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Това е така, тъй като чрез установяване на задължение за заплащане на неустойка в процесния Договор за кредит, ответникът със своето извънпроцесуално поведение е претендирал сума/ми, дължима/ми на основание клауза/договор, като до постановяване на съдебно решение за прогласяване на недействителността на договора, пораждащ това задължение, възникналите на това основание парични притезания остават дължими, ведно с всички законни последици. Следва да се съобрази и това, че разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК не намира приложение в хипотезата на уважен иск на потребител за прогласяване на нищожността на договорна клауза на потребителски договор или на договора в цялост, независимо, че ответникът-търговец е признал иска. В основата на предявения иск за обявяване на нищожността е твърдение за нищожност на клауза от потребителски договор, което поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред /в този смисъл Определение № 50466/30.11.2022 г. по ч. т. д. № 2049/2022 г. на ВКС, I ТО/. Съдът намира с оглед правната и фактическа сложност на делото, цената на исковете, извършената работа от адвокат Г., че претендираното възнаграждение за присъждане в размер на 245,42 евро с ДДС не е прекомерно с оглед горепосочените критерии. Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под минимума определен с 6

Наредбата е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС, обективирана в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, като съдът намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице такива обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. Съдът намира с оглед характера на адвокатския труд и икономическата конюнктура в страната, че искането за присъждане на възнаграждение в горепосочения размер не е свръх високо и оправдава извършената по делото работа, както и фактическата му и правна сложност, а също и цената на иска, порди което следва да се присъди на процесуалния представител на ищеца.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за потребителски кредит № 190128 от 12.12.2022г., сключен между ***********************, ЕИК: ***************, като кредитодател и К. А. Т., ЕГН **********, като кредитополучател, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА ***********************, ЕИК: *************** ДА ЗАПЛАТИ на К. А.

Т., ЕГН **********, сумата в размер на 25,56 евро, деловодни разноски, на основание чл.

78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ***********************, ЕИК: *************** ДА ЗАПЛАТИ на 7 адвокат Д. Г. от АК-Л., с личен № *************, с адрес на упражняване на дейността в ****************************, сумата в размер на 245,42 евро с ДДС, адвокатско възнаграждение, определено и присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 8