Решение № 829 от 18.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330200825 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0441-000001 от 13.01.2025г. на Началник 04 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на И. А. Б., ЕГН ********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител - адв. С. Н., атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано до съда писмено становище, се пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Прави се искане за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на 1 жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.11.2024г. жалбоподателят управлявал в гр. Пловдив по бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, тунела север, в посока бул. „Шести септември“ /път отворен за обществено ползване/ МПС – лек автомобил „Ланд Ровер“ с рег. № ** **** **, като моторното превозно средство не било регистрирано по съответния ред съгласно Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спирате от движение и пускане в движение, вревменно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях. Регистрацята на автомобила била прекратена на 27.08.2024г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като водача и собственик на автомобила - И. А.

Б., в двумесечен срок от придобИ.ето му не го е пререгистрирал. Това било възприето от свид. А. Д. и И. К. - полицейски служители в 04 РУ на ОДМВР Пловдив, които установили водача Б. и извършили проверка.

За установеното му съставили АУАН СерияGA, бл. № 816998, като нарушението било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя, без възражения видно от приложената разписка.

С мотивирана резолюция № 24-0441-М000134 от 02.12.2024г. на осн. чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство по АУАН СерияGA, бл. № 816998 от 29.11.2024г. за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП било прекратено, поради констатирани признаци на извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.01.2025г. Районна прокуратура - Пловдив отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписка № 178/2025г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, като препис от постановлението, ведно с материалите по преписката били изпратени на Началника на 04 РУ при ОДМВР Пловдив за 2 преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо И. А. Б..

Въз основа на постановения отказ да се образува досъдебно производство било издадено и атакуваното наказателно постановление.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от ЗДвП.

По делото не се спори, че на посочените в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят Б. е управлявал в гр. Пловдив по бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, тунела север, в посока бул. „Шести септември“ /път отворен за обществено ползване/, лек автомобил „Ланд Ровер“ с рег. № ** **** **. Безспорно е установено и обстоятелството че жалбоподателя е придобил посочения автомобил на 25.06.2024г. чрез сключен нотариално заверен Договор за покупко-продажба което също не се спори. Това се установява както от приложеното заверено копие на договора, така и от отразеното в справката от информационната система на МВР. Пак от посочената справка /л. 26 от делото/ и от писмо от Началник 04 РУ заведено с вх. № 22614/26.02.2025г. по описа на РС Пловдив /л. 25 от делото/, се установява че жалб. Б. не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от датата на придобИ.е да регистрира придобития автомобил на свое име по силата на чл. 145, ал. 3 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на автомобила е била служебно прекратена. При това положение е очевидно, че жалбоподателя е осъществил вмененото му 3 административно нарушение тъй като е управлявал МПС което не е било регистрирано по надлежния ред. Съгласно нарушената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, купувачът приобритател на регистрирано МПС е длъжен в едномесечен срок да го регистрира в службата за регистрация на ППС. Разпоредбата на чл. 18б, ал. 10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС пък предвижда, че се прекратява регистрацията по чл.

143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия казус се твърди, че причината за нерегистриране на МПС е едва ли не незнание за това задължение, тъй като на жалбоподателя не му било съобщено че регистрацията на автомобила е прекратена. Това задължение за регистрация на новопридобито МПС в тежест на приобритателя е с императивен характер и произхожда от закона, като евентуалното незнание от страна на жалбоподателя на закона по никакъв начин не извлича непротивоправен характер на деянието.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че за да настъпи ефектът на прекратяването, респ. за да формира вина за административно нарушение, е необходимо издаването на административен акт, който да му бъде съобщен. Правилата на ЗДвП и Наредбата ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния за собственика резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване. В случая регистрацията е прекратена служебно на дата 27.08.2024 г., която дата е посочена и от административно наказващия орган. От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Ако поради незнание бъде извършено такова нарушение (какъвто се твърди да е настоящия случа), следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11, ал.

3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл 4 да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според ал. 2 на чл. 7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл.

175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост. В настоящия казус обаче жалбоподателя е бил уведомен от нотариуса изповядал сделката със заявление № 200/97710 от 25.06.2024г. че отговорността да пререгистрира МПС на свое име е негова. Това обстоятелство е отразено в информационната система на МВР и е вписано в електронната преписка образувана по подадено от нотариуса изповядал сделката заявление и очевидно изключва възможността стореното от жалбоподателя да е било непредпазливо деяние, а води за извод за неговия умисъл.

Възражението за допуснато процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, свързано с невръчване на Постановлението за отказ да се образува ДП на жалбопоадтеля в резултат на което било допуснато нарушение на принципа „Ne bis idem“ настоящия състав също намира за неоснователно. Наказателното производство е било прекратено. на 09.01.2025г. Видно от писмото на РП Пловдив същото не е било връчено на жалбоподателя тъй като няма срок за обжалване. Независимо от това обаче следва да се вземе предвид че от съдържанието на жалбата изпратена до съда става ясно че очевидно жалбоподателя е запознат че е налице отказ да се образува ДП, като не се твърди да е правил опит да се обжалва отказа. Самия такъв опит би бил и нелогичен доколкото липсва правен интерес от такова обжалване. Не е нарушен посочения принцип, тъй като прокурорът е отказал да образува ДП и е изпратил постановлението на наказващия орган за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Спазена е била процедурата. Първоначално е била издадена мотивирана резолюция от 02.12.2024г. с която административнонаказателното производство е било прекратено тъй като са налице признаци за извършено престъпление по чл. 345 ал. 1 от НК. В последствие след като прокурора прави отказ да образува ДП, възниква хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и не е било необходимо съставяне на АУАН, тъй като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратил производството на наказващия орган. Разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /в сила от 06.11.2017г./ регламентира, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато 5 производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

Такъв е настоящият случай. С оглед на обективираното в Постановление на РП - Прокуратура становище, че деянието на И. А. Б., ЕГН ********** не съставлява престъпление и наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е надлежно основание по чл.36, ал.2 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство за деяние, характеризиращо се от обективна страна със същите съставомерни признаци, които прокурорът е приел за недоказани в производството пред него.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя Б..

В хода на проведеното административнонаказателно производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наложените му административни наказания са в минимален размер, поради което и не подлежат на корекция от съда.