Определение № 21263 от 07.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21263 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100510151 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК:

175330437 и със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.

..Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България", срещу Определение №23900/30.06.2026г. по гр.д.№53285/2024г. на СРС, 58 с-в, с което е оставена без уважение молба с вх.№1112/05.01.2026г. на жалбоподателя за изменение на Решение №22572/09.12.2025г. по гр.д.№53285/2024г. на СРС, 58 с-в, в частта за разноските.

Жалбоподателят възразява, че не е налице фактическа и правна сложност на делото, поради което и присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до 400лв. с вкл. ДДС. Налице е голям обем от съдебна практика за нищожност на договори за потребителски кредит и акцесорните спрямо тях договори за поръчителство. Освен това възразява, че раздробяването на исковите претенции не следва да обосновава заплащане на отделни адвокатско възнаграждения за отделните искове. Делото се е развило и приключило в рамките на едно съдебно заседание, като е изслушано заключение по ССЕ.

Ответникът по частната жалба – Г.Б.С. оспорва същата, като моли за оставянето и без уважение. Ответникът твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като е в съответствие с постоянната съдебна практика.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което и съдът я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С Решение №22572/09.12.2025г. по гр.д.№53285/2024г. на СРС, 58 с-в, е признато за установено по отношение на „Кредисимо" ЕАД, че сключеният между него и ответника Г.Б.С. Договор за потребителски кредит № 2625006/18.08.2022г. е нищожен на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Със същото решение е признато за установено по отношение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК: 203508899, че сключеният между него и Г.Б.С. Договор за предоставяне на поръчителство от 18.08.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Със същото решение „Кредисимо" ЕАД е осъдено да заплати на Г.Б.С., на основание 1 чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 1 655,58 лева (хиляда шестотин петдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 2625006/18.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.09.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 360 лева (триста и шестдесет лева) - съдебни разноски.

Със същото решение „Кредисимо" ЕАД е осъдено да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Й.“, БУЛСТАТ: 176535088, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, 6, ул. „Йоаким Груев“ № 15А, ет. 3, офис 5, сумата от 580 лева с ДДС - определено от съда възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

С Определение №23900/30.06.2026г. по гр.д.№53285/2024г. на СРС, 58 с-в, е оставена без уважение молба с вх.№1112/05.01.2026г. на жалбоподателя за изменение на Решение №22572/09.12.2025г. по гр.д.№53285/2024г. на СРС, 58 с-в, в частта за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК разноските по делото се възлагат върху ищеца при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска.

Настоящият въззивен състав, обаче намира, че ответникът е дал повод за образуване на делото, като изрично е оспорил исковете, поради което и следва да понесе отговорността за разноски. Съдът намира, че с извънпроцесуалното си поведение жалбоподателят е станал повод за завеждане на делото, доколкото в основата на предявения иск стои обективният факт на нищожен потребителски договор, който факт поражда правото на потребителя да иска прогласяването му за нищожен по съдебен ред. Даденото разрешение съответства на константната практика на ВКС, в която е прието, че по аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото /например плащане на претендираната парична сума/ искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да се присъдят на ищеца /така определение № 775 от 27.12.2019 г., постановено по т. д. № 2837/2019 г. на ВКС, II т. о./. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС, в мотивите към което е прието, че в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен по причина, че след завеждането му ответникът доброволно е възстановил защитаваното с иска право или е изпълнил задължението си. Ето защо, следва да се възприеме изводът, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не е приложима и разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника, а не в тежест на ищеца, както иска жалбоподателят.

Няма спор, че в първоинстанционното производство ищецът Г.Б.С. е била представлявана от ЕАД“Й.“ на основание договор за правна защита и съдействие от 11.09.2024г. на основание чл.38 ЗА.

В процесния случай определеното на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 580лв., с вкл. ДДС, което е равностойно на сумата от 296,55евро, е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, както и с процесуалното и извънпроцесуалното поведение на ответника. Определеното от съда адвокатско възнаграждение е под ориентировъчния размер на адвокатско възнаграждение по НВАР за дело с материален интерес от 6000лева. Същата наредба не определя минимално адвокатско възнаграждение, но задава ориентир за възнаграждението на адвоката при извършена адвокатска работа.

Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата - от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в 2 съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, включително необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на процеса, обема работа, ангажираността на адвоката, броя молби и активното му поведение.

Съдът намира, че както процесуалното, така и извънпроцесуалното поведение на ответника не съответства на твърдението му, че е налице многобройна практика както на СЕС, така и на българските съдилища за недействителност на потребителски договори по идентични казуси. Въпреки последователната съдебна практика жалбоподателят нито е премахнал недействителните клаузи от процесните договори, нито е признал основателността на исковете в настоящето производство.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №23900/30.06.2026г. по гр.д.№53285/2024г. на СРС, 58 с-в, с което е оставена без уважение молба с вх.№1112/05.01.2026г. на жалбоподателя „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: 175330437, за изменение на Решение №22572/09.12.2025г. по гр.д.

№53285/2024г. на СРС, 58 с-в, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3