Решение № 318 от 24.02.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 318

Враца, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

Членове:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ИВА БОРИСОВА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА канд № 20267080700034 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба от А.М.К. ***, против Решение № 96/11.12.2025 г., постановено по АНД № 398/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0300-000528/07.10.2025 г. на Началник РУ - Мездра в ОД на МВР – Враца, с което на касатора е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и постановено в разрез с нормативната уредба. Поддържа се, че липсва описание на мястото на нарушението. Иска отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Началник РУ - Мездра в ОД на МВР – Враца, редовно призован, не се явява представител.

Представителят на ОП-Враца дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от &nbsp АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 96/11.12.2025 г., постановено по АНД № 398/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0300-000528/07.10.2025 г. на Началник РУ - Мездра в ОД на МВР – Враца, с което на А.М.К. *** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

От правна страна районният съд е приел, че при съставяне на акта за административно нарушение и издаване на оспореното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

За да потвърди НП съдът е приел, че с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място касаторът е управлявал лек автомобил марка „Опел Вектра“, с рег. № ********, категория М1, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗДвП, без да използва обезопасителен колан, след като е установено, че МПС е било оборудвано с такива. Обоснован е извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на лицето, като деянието е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган. Съдът е счел, че нарушението е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чиито адресат се явява и не попада в категориите, за които е предвидено изключение по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.

От фактическа страна, касационният състав приема за установено, че въз основа на съставения АУАН е издадено и НП, видно от съдържанието на което, административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението е дадена правна квалификация по ЗДвП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционните норми на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДП на касатора е определено административно наказание – „глоба“ в размер на 100,00 лева.

Посочената фактическа обстановка, правилно е установена и възприета от въззивния съд, въз основа на събраните гласни доказателства; акт за установяване на административно нарушение, който представлява доказателство по смисъла на ЗДвП; справка за нарушител и др.

Решението на РС - Мездра е правилно.

Въззивният съд правилно е приел, че оспореното наказателно постановление и АУАН са съставени при спазване на процесуалните правила - при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентно лице, в кръга на неговите правомощия. Наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.

Административнонаказващият орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП. Правилно е преценена санкционната норма и отговорността на нарушителя е ангажирана съобразно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Наказанието е определено правилно по своя вид, като същото е с императивно определен размер. В касационната жалба липсват конкретни твърдения за нарушения на закона.

Процесното нарушение не може да бъде прието като маловажно, тъй като е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Касаторът не е спазил посочената разпоредба на ЗДвП, поради което правилно му е наложена глоба. Шофирането без поставен предпазен колан е изключително опасно – както за водача, така и за пътниците. Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай, тъй като установените в процеса факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи квалифицирането на допуснатото административно нарушение като „маловажен случай”. С оглед цялостната характеристика на деянието и на дееца–системен нарушител на правилата за движение, установимо от справка за нарушител/водач, приложена към административнонаказателната преписка, не е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Изложените от касатора доводи за липса на вредни последици обуславят налагане на наказание, както е направено от наказващия орган.

При извършената от касационния съд служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Въз основа на изложеното, касационната инстанция приема, че въззивният съдът е направил правилен, верен и обоснован извод за установените факти.

Изложените в касационната и в първоначалната жалба твърдения за липса на описание на мястото на нарушение са неоснователни, нелогични и необосновани. В АУАН е записано ясно и точно кое е мястото на нарушение – ***.

Ето защо настоящата инстанция счита, че няма допуснато нарушение на правото на защита на санкционираното лице, още повече при предявяване на АУАН лицето не изразява в документа претенции за неяснота на фактите по нарушението. Правото на възражение и неговото реализиране е изцяло във възможностите и волята на наказаното лице, но неизпълнението му, този състав на съда не споделя за основателно в насока допуснато съществено процесуално нарушение на правото на защита на наказаното лице.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/11.12.2025 г., постановено по АНД № 398/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: