Разпореждане № 654 от 29.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 654 гр. Пазарджик, 29.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20225200900116 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 4б от ЗДТ.

Съдът е сезиран с молба вх. № 9863/23.10.2024 г. от ответниците „Стройинженеринг-В“ ЕООД и В. П. С., която съдържа искане за възстановяване на внесената по делото ДТ за въззивно обжалване на решението в размер на 4000 лв.

Съдът намира, че така направеното искане следва да се остави без уважение.

Съображенията за това са следните:

1)

Преди всичко следва да се посочи, че в случая въпросната сума, представляваща внесена по делото ДТ е постъпила по сметката на въззивния съд. Затова компетентен да се произнесе по така направеното искане се явява именно този съд, който е титуляр и на съответната банкова сметка, по която е постъпила въпросната сума.

Констатира се, че по делото е постъпила молба с вх. № 9862/23.10.2024 г. именно в посочения смисъл, адресирана до ПАС, която предстои да бъде изпратена за произнасяне по компетентност.

2)

Въпреки това, настоящия съдебен състав счита за необходимо да посочи, че разгледана по същество принципно депозираната молба с вх.№ 9863/23.10.2024 г. се явява неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.4б от ЗДТ.

Настоящото дело е приключило с Определение №335/03.10.2024г.,с което съдът е прекратил производството поради отказ от предявените искове срещу 1 всички ответници,на основание чл.233 ГПК,като в тази връзка е обезсилил и постановеното преди това Решение № 25/16.02.2024 г., касаещо съществото на спора.

Таксата в размер на 4000 лв., чието връщане се иска, е внесена на 07.05.2024 г. от „Стройинженеринг-В“ ЕООД. Тъй като представеният платежен документ е бил представен и към двете депозирани против решението въззивни жалби – по тази с вх. №2995/29.03.2024г.и по жалбата с вх.№3206/04.04.2024г.,то с Разпореждане №384/21.06.2024г.по т.д. №116/2022г. на ПзОС във вр. с Разпореждане № 101/17.06.2024 г. на Зам.-Председателя на ПАС по преписка вх.№ 5156/17.06.2024 г., втората въззивна жалба е била оставена без движение, с указание за внасяне на ДТ в размер на 4000 лв.и по тази жалба.Това разпореждане е връчено редовно на ответниците „Стройинженеринг-В“ ЕООД и В. С. на 24.07.2024 г.

В срока за изпълнение на указанията по т.д. № 116/2022 г. е постъпила молба вх. №7081/24.07.2024 г. от ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с искане за спиране на производството по взаимно съгласие на страните предвид постигнато споразумение за уреждане на отношенията.

След съобразяване становището на ответниците с Определение № 268/19.08.2024г.съдът е уважил това искане,като е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.1 ГПК.

След това е постъпила молба вх. № 8733/24.09.2024г. от ищеца, в която същият е направил и отказ от предявения иск спрямо всички солидарно задължени ответници предвид погасяване на дължимите суми съгласно постигнатото между страните споразумение,с оглед на което съдът е постановил и посоченото прекратително Определение №335/03.10.2024 г., с което е обезсилено и Решение № 25/16.02.2024 г.

При тези данни се налага извода, че въпросната ДТ не подлежи на връщане на вносителя й, тъй като не е налице нито една от предпоставките за това по реда на чл.4б от ЗДТ. Съгласно чл. 3 ЗДТ - таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса, като законодателят не е поставил заплащането й в зависимост от това дали съдът ще се произнесе само по допустимостта или и по основателността на жалбата или иска. Съгласно чл.73, ал.3 ГПК внасянето на ДТ е една от предпоставките за образуване на делото и за редовност на 2 исковата молба, респ. жалбата, която остава в полза на бюджета, независимо дали делото приключва с решение по същество или делото се прекратява. И това е логично, тъй като задължението за внасянето на таксата е предварително.Това разрешение е дадено в унисон и с разпоредбата на чл.71, ал.1 ГПК, според която ДТ се събира по водене на делото и към момента на предявяване на искането за защита или съдействие.

Вярно е, че с оглед постановеното от ПАС Разпореждане № 101/17.06.2024 г. на практика не е било образувано същинско въззивно производство и преписката е върната на първата инстанция за администриране на втората жалба с вх.№ 3206/04.04.2024г.,но това не означава,че таксата по жалба вх. № 2995/29.03.2024 г.е била недължимо платена.Това е така защото в разглежданата хипотеза въпросната жалба е проявила своя т.н.„суспенсивен ефект“ и „деволутивен ефект“, доколкото е възпрепятствала влизане на решението в сила, пренасяйки производството и пред въззивната инстанция, въпреки че реално такова не е било образувано.

По-същественото в случая досежно искането за връщане на таксата обаче е, че прекратяването на делото в случая е настъпило поради доброволно уреждане на отношенията и след отказ на ищеца от предявения иск,а не поради невъзможност да се реализира защитата на ответниците във въззивното производство.Както става ясно, към момента на внасянето й, таксата за въззивно обжалване е била заплатена при наличие на основание за това по смисъла на чл.3 ЗДТ,като именно с оглед редовността на жалбата,последната е препятствала възможността за влизане на решението в сила.В конкретния случай последвалото прекратяване на производството поради отказ от иска не е основание, обуславящо връщане на внесената ДТ, тъй като прекратяването на производството е станало изцяло резултата от волята на ищеца.Затова и въпросът кой принципно следва да поеме евентуалната тежест за така внесената сума за ДТ,би могла да бъде предмет на разглеждане и обсъждане при условията на чл.248 ГПК във вр.с чл.78,ал.4 ГП при решаване на въпроса за отговорността за разноските по делото, но същата не подлежи на връщане при условията на чл. 4б от ЗДТ.

Молбата на В. П. С. ,депозирана в лично качество,е неоснователна и по още едно различно от горните две съображение,а именно,че ДТ е внесена единствено по въззивната жалба на представляваното от него дружество3 ответника „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ-В“ ЕООД,но не и от него в качеството му на един от ответниците по делото –физически лица.

Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9863/23.10.2024г.от ответниците „Стройинженеринг-В“ ЕООД и от В. П. С. за възстановяване на внесената по делото ДТ за въззивно обжалване на решението в размер на 4000 лв.

Разпореждането в тази част подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителите.

Постъпилата молба с вх. № 9862/23.10.2024 г., ведно с делото, да се изпрати за произнасяне по компетентност на Пловдивски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4