Решение № 9 от 02.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110209864 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Г. П. К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 23-4332-007554/04.05.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Конкретно се поддържа, че в случая и по отношение нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, направеното описание в АУАН и НП сочи за извършване на две отделни нарушения, които предполагат отделни административни наказания, а именно - отказ от извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози, респективно е следвало да бъдат наложени наказания за всяко едно от нарушенията, които да се изтърпяват поотделно. Доколкото в случая е направена квалификация на едно административно нарушение, за което е наложено едно административно наказание се счита, че е налице допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените такива. На следващо място и по отношение нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се навежда, че при словесното му описание е посочено, че водачът "не представя" СУМПС и КТ, но конкретната разпоредба от ЗДвП изисква от водача на моторно превозно средство да носи със себе си СУМПС и контролен талон към него, което задължение е различно от това за представяне им при поискване. Поддържа се, че задължението на водача на МПС да има свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон към него е регламентирано в чл.150а, ал. 1 от ЗДвП и чл.157, ал.1 от ЗДвП.

По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят Г. П. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Попова с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Г. П. К. срещу Наказателно постановление № 23-4332007554/04.05.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото 2 доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 26.04.2023 г. около 07:10 ч. в гр.София, по ул.“Стоян Михайловски“, с посока на движение от ул.“Никола Габровски“ към бул.“Пейо Яворов“, жалбоподателят Г. П. К. управлявал собствения си лек автомобил "ХХХХХХХ" с рег. № ХХХХХХХ, като пред магазин „ХХХХХХХ“ на гара ХХХХХХХ участвал в пътно-транспортно произшествие.

Към 10:30 часа на 26.04.2023 г. на мястото на произшествието пристигнал екип на ОПП – СДВР, в чийто състав бил свидетелят Н. Г. М., който установил самоличността на водача на автомобила "ХХХХХХХ" с рег.

№ ХХХХХХХ – Г. П. К., с ЕГН **********. Свидетелят Н. Г. М. – на длъжност мл. автоконтрольор в СДВР – ОПП, предложил на водача на лекия автомобил да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство "Drug Test 5000", но последният отказал.

Във връзка с последното на въззивника К. бил издаден талон за медицинско изследване № ХХХХХХХ с отбелязване, че следва да се яви за медицинско и химическо изследване до 45 минути от връчването на талона, без обаче да бъде посочено конкретно медицинско заведение, където изследването да бъде извършено.

За констатациите от извършената проверка свидетелят Н. Г. М. съставил против водача на лекия автомобил Г. П. К. АУАН серия G A № 920952/26.04.2023 г., за това, че на 26.04.2023 г. в 10:30 ч., по ул.“Стоян Михайловски“, с посока на движение от ул.“Никола Габровски“ към бул.“Пейо Яворов“, управлявал личното си МПС "ХХХХХХХ" с рег. № ХХХХХХХ, като пред магазин „ХХХХХХХ“ на гара ХХХХХХХ, като невинен участник в ПТП с пострадал водач, отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с предоставено техническо средство "Дръг тест 5000", инвентарен № ARLK 0001. Водачът не представя СУМПС и КТ.

Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

3

Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражение.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН GA № 920952/26.04.2023 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 23-4332-007554/04.05.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 174, ал. 3 , предл. 2 от ЗДвП с "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1,2 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН GA № 920952/26.04.2023 г., талон за медицинско изследване № ХХХХХХХ, справка – картон на водача, Заповед № 8121к - 13180/23.10.2019 г., Акт за встъпване в длъжност 29.10.2019 г., и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН, справка от централната база на АИС – КАТ за собствеността на лек автомобил с рег. № ХХХХХХХ, както и от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля – актосъставител Н. Г. М..

Показанията на св. Н. Г. М. са информативни единствено относно съставянето на процесния АУАН, доколкото свидетелят потвърждава, че именно той го е съставил, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира.

От приложения по делото талон за медицинско изследване с номер ХХХХХХХ, връчен на Г. П. К. на 26.04.2023 г. в 13:00 часа е видно, че на жалбоподателя е била разяснена възможността да се яви и да даде кръвна проба за химичен анализ в срок до 45 минути от връчването му, като в талона обаче не е посочено мястото – медицинското заведение, в което може да стори това.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства 4 са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, показанията на св. М. и приобщените писмени доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.

С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите правила за доказването в административнонаказателния процес, като доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за верни. В настоящия случай, въпреки дадената му възможност, жалбоподателят не е ангажирал по делото доказателства, който да опровергават доказателствената сила на констатациите в АУАН.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, депозирана е в срока по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.

5

По отношение нарушението по т. 1 от НП, съдът намира следното:

Вмененото във вина на въззивника Г. П. К. нарушение е описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт, поради което и всички възражения на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".

Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние.