Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 410 от 20.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1056/2022
Вид
Определение № 410
Подписан
20.04.2023
Състав
Лилия Масева, Анета Илинска, Катя Бельова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Благоевград, 19.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20221200501056 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.1 т. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв. Г.Ю., процесуален представител на Г. А. В., ЕГН **********, от адрес, против Определение № 906675/07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 2251/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

С обжалвания акт съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както и оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска от въззивния съд отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се твърдения, че при постановяване на обжалвания акт, съдът е извел неправилен и необоснован извод за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 33 от ЗС. Сочи се, че при извеждането на този извод, първоинстанционният съд е приложил формално закона и не е обсъдил наведените от ищеца твърдения и пояснения.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, е депозиран писмен отговор на частната жалба от особения представител – адв. Н. Л., на ответника ЕТ „фирма“, ЕИК 1

,,,,,,,,. Изразено е становище, че ищецът не разполага с правен интерес от предявяване на иска за по чл. 33 от ЗС, че частната жалба е неоснователна и че обжалваният акт на първоинстанционния съд е правилен и съобразен с материалноправната и процесуалноправната уредба. Иска се от настоящия съд да отхвърли предявената жалба като неоснователна и недопустима.

Производството по първоинстанционното гр. д. № 2251/2020 г. е образувано по искова молба, подадена от Г. А. В., ЕГН **********, с адрес адрес, срещу Д. М. И., ЕГН **********, с адрес адрес в личното качество и като собственик на ЕТ „Д. И.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление адрес и срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление адрес, представлявано от Ю.С. И..

Пред Районен съд – Благоевград е предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, като ищецът е поискал от съда да признае правото му на изкупуване на 5/8 идеални части от описания в исковата молба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект за търговска дейност с площ 62 кв.м., магазин за хранителни стоки № 5 в сградата на първия етаж, със застроена площ от 192 кв.м., търговски обект – заведение за бързо хранене, с площ от 91.85 кв. м., ведно с право на пристрояване на пристройка към съществуващия търговски обект, с административен адрес за всички обекти адрес, ПАЗАРА № 1, при същите условия, при които имотът е продаден на трето за съсобствеността лице – ответника по делото „фирма“ ЕООД, ЕИК ******. Пред първоинстанционния съд е предявен и иск за отмяна, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, на нотариалния акт, с който е изповядана сделката за покупко-продажба на процесния имот.

С Разпореждане № 908654/06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2251/2020 г., съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в поправена искова молба да посочи дата или период на узнаване за извършената сделка по продажба на процесния имот. Съдът е указал на ищеца да представи данъчна оценка и скица на недвижимия имот, както и задължението за вписване на исковата молба в службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот.

Посочените от съда нередовности са били отстранени в удължения по реда на чл. 63 от ГПК срок, като по делото е депозирана поправена искова 2 молба, вписана в служба по вписванията към Районен съд – Благоевград.

С поправената искова молба, наред с първоначално предявения иск за изкупуване по чл. 33 ал. 2 от ЗС, ищецът е заявил и възражение за нищожност на сключения договор за покупко-продажба, инкорпориран в нотариален акт № 84, том IV, рег. № 6448, дело № 637 от 03.09.2020 г. по описа на Нотариус И.К., по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 1 и чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД.

Изложил е доводи, че договора за продажба на недвижим имот е привиден и симулативен, тъй като е бил сключен без съгласието на продавача – Д. М. И., ЕГН **********, която макар и действаща като представител на ЕТ „Д. И.“, ЕИК ******, предвид здравословното състояние – заболяване от деменция, не е съзнавала извършваните от нея разпоредителни действия, поради което не е могла да формира воля и да даде съгласие за извършеното разпореждане с недвижимия имот. Ищецът е навел и доводи за привидност и симулативност на сключения договор, доколкото липсвали данни за извършване на плащане на „уговорената продажна цена“ по сметката на ЕТ „Д. И.“, ЕИК ******.

С Разпореждане № 90226 от закрито съдебно заседание, проведено на 12.01.2021г. по гр. д. № 2251/2020 г. по описа на РС – Благоевград, съдът е разпоредил препис от поправената искова молба, ведно с книжата по делото, да бъдат изпратени на ответниците за отговор в едномесечен срок и по реда на чл. 131 и сл. от ГПК.

С Определение № 90965/03.02.2021г. по първоинстанционното гр. д. № 2251/2020 г. по описа на РС – Благоевград, производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК до приключване на производството по висящото гр. д. № 1344/2020 г. по описа на ОС – Благоевград с влязъл в законна сила съдебен акт. Препис от Решение № 165/ 11.05.2021 г. по последното дело, с което съдът е поставил под пълно запрещение Д. М. И., ЕГН **********, от адрес, е бил представен пред РС – Благоевград. Също така ищецът е представил пред РС – Благоевград и заверено копие на Удостоверение за настойничество, издадено от органа по настойничество и попечителство при Община Симитли, с което последният е бил определен и назначен за настойник на Д. М. И..

С Определение № 905213/23.07.2021г. по гр.д. № 2251/2020 г. по описа на РС Благоевград, съдът е възобновил производството по делото и е оставил исковата молба без движение, като нередовна. Съдът е указал на ищеца да 3 отстрани нередовностите на исковата молба, като обоснове правния си интерес от предявяване на иска спрямо физическото лице Д. М. И., както и от предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, след като е навел доводи за нищожност на сключения договор за продажба поради привидност и симулативност на същия.

С молба от 12.08.2021г. по първоинстанционното дело, пълномощникът на ищеца Г. А. В., е посочила че ответник по предявените искове е ЕТ „Д. И.“, ЕИК ****** и „фирма“ ЕООД, ЕИК ******. По отношение на заявеното възражение за нищожност, пълномощникът е заявила, че същото е при условията на евентуалност. Към молбата е приложена и нова поправена искова молба.

С Определение № 905468/07.09.2021 г., постановено по гр. д. № 2251/2020 г. по описа на РС – Благоевград, съставът на първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото, като е приел, че ищецът единствено е отстранил нередовността относно конституираната като ответник в лично качество Д. М. И. е че продължава да липсва обосноваване на правен интерес от предявения иск.

Против последния акт на първоинстанционния съд, по реда на чл. 274, ал. 1, т 1 от ГПК, ищецът е депозирал частна жалба пред Окръжен съд – Благоевград с искане за отмяна на преграждащото развитието на делото определение и за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Определение № 265/10.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, второинстанционният съд е отменил Определение № 905468/07.09.2021г., постановено по гр.д. № 2251/2020 г. и е върнал делото на РС – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия. Според състава на въззивния съд, безспорно е налице правен интерес за ищеца Г. А. В., да предяви наред с конститутивния иск за изкупуване по чл. 33 ал. 2 от ЗС и възражение за нищожност на сключения договор за продажба на недвижим имот. Приел е също, че наличието на правен интерес за ищеца от въвеждането на основание за нищожност в процеса, не може да зависи от бъдещото произнасяне на съда по основателността на предявения иск по чл. 33 ал. 2 от ЗС и че въпроса за неговото съединяване за разглеждане с вече предявения иск за изкупуване по чл. 33 ал. 2 от ЗС е неотносим към преценката за редовност на исковата 4 молба.

При повторното разглеждане на делото, първоинстанционният съд с Определение № 906553/18.05.2022 г. е назначил, на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК, особен представител на ответника ЕТ „Д. И.“, ЕИК ******, за участие при разглеждане на делото до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.

С Разпореждане № 906553/18.05.2022 г., съдът е разпоредил на ответниците по делото да бъде изпратен препис от поправената искова молба, ведно с приложенията към нея.

По делото е постъпил писмен отговор, по реда на чл. 131 от ГПК, от процесуалния представител на ответника „фирма“ ЕООД. Със същия ответникът е оспорил твърденията в исковата молба, че по време на брака си родителите на ищеца са придобили търговски обект с административен адрес адрес, ПАЗАРА № 1 – самостоятелен обект за търговска дейност с площ 62 кв.м., магазин за хранителни стоки № 5 в сградата на първия етаж, със застроена площ от 192 кв.м. и право на пристрояване на пристройка към търговски обект – заведение за бързо хранене, с площ от 91.85 кв. м., че при извършване на покупко-продажбата на магазин за хранителни стоки, ведно с учреденото право на пристрояване към съществуващ търговски обект, инкорпориран в нотариален акт № 84, том IV, дело № 637/03.09.2020 г. по описа на Нотариус И.К., Д. И. не е могла да формира и да даде съгласие за сключване на договора за покупко-продажба, както и твърдението че няма реална продажба на обектите и че по сметките на ЕТ „Д. И.“ не са превеждани и не са постъпвали каквито и да е суми. В подкрепа на изложеното в писмения отговор ответникът е представил и доказателства.

Писмен отговор, по реда на чл. 131 от ГПК, е постъпил и от особения представител, на ЕТ „Д. И.“. Със същия адв. Л. е изразила становище за недопустимост на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, поради липса на правен интерес на ищеца от предявяването му, както и за неоснователност на предявения иск, оспорила е и твърдението на ищеца, че договорът за покупко-продажба е нищожен, защото бил сключен без съгласието на Д. И., като неоснователно. В заключение е поискала искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС да бъде отхвърлен като недопустим и прекратяване на производството поради причина, че ищецът няма качеството на съсобственик и съответно правен интерес от разглеждане на спора.

5

С Определение № 906675/07.07.2022 г. съдът е постановил връщане на депозираната от Г. А. В. искова молба поради недопустимост на предявения иск и е прекратил производството по гр.д. № 2251/2020 г. по описа на РС – Благоевград.

Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Позовал се е на изложеното в Определение № 265/10.03.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3/2022 г. по описа на ОС – Благоевград, че въпросът за наличие на правен интерес от въвеждане на възражение за нищожност и съответно предявяване на иск за изкупуване е относим към преценката за допустимост на предявените за разглеждане възражение за нищожност и конститутивен иск за изкупуване по чл. 33 ал.2 от ЗС.

При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав на Окръжен съд – Благоевград, приема частната жалба за процесуално допустима. Подадена е в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.

275, ал. 1 от ГПК, от лице с правен интерес и правоспособност за обжалване на прекратяващо делото определение на районния съд и е насочена срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен акт. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК.