Решение № 214 от 13.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20214001000122 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 260039/19.11.2020 година по т. д. № 180/2019 година на Окръжен съд Плевен ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗКЗастраховане“ АД) е осъдено да заплати на ЕЛ. В. Н. сумата 35 000 лева – застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – Застрахователна полица № BG/23/116001252720, със срок на покритието 4.05.2016 година – 3.05.2017 година, за причинените неимуществени вреди – претърпени продължителни болки и страдания от комбинирана травма – контузия на главата и счупване на най-горната част на големия пищял на лявата подбедрица, резултат от настъпило на 21.04.2017 година пътнотранспортно произшествие на кръстовището на път I-2 – гр. Русе – гр. Варна, и път III205 – гр. Исперих – гр. Разград, причинено от И. Д. И. при управление на автобус „Темса“, модел „Диамант“, с рег. № СА 40 ****, в независимо съпричинителство с водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 42 ****, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2018 година до нейното окончателно изплащане.

С посоченото решение претенцията за разликата над 35 000 лева до 50 000 лева е 1 отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Със същото решение е отхвърлен иск на ЕЛ. В. Н. против ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) за заплащане на законна лихва върху уважения размер на главницата за времето от 21.04.2017 година до 11.01.2018 година като неоснователен.

С посоченото решение ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) е осъдено да заплати на ЕЛ. В. Н. сумата 141.75 лева – направени разноски за възнаграждения за вещи лица, деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Със същото решение ЕЛ. В. Н. е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) сумата1 078.68 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност и възнаграждение на вещи лица съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С посоченото решение ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Плевен сумата 1 400 лева – държавна такса върху уважения размер на предявения иск.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Б.Б. – пълномощник на ЕЛ. В. Н., против Решение № 260039/19.11.2020 година по т. д. № 180/2019 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които е отхвърлен иска за сумата над 35 000 лева до 50 000 лева, присъдени са разноски. Във въззивната жалба се излага, че първостепенният съд неправилно е преценил правните последици на установеното независимо съпричиняване на вредите от страна на водачите на участвалите в пътнотранспортното произшествие превозни средства и е намалил дължимото обезщетение на ЕЛ. В. Н. с 30%. С влязло в сила Определение от 5.12.2017 година по НОХД № 792/2017 година на Районен съд Разград е одобрено споразумение, с което е призната вината на водача И. И., управлявал автобус „Темса Диаманд“, за настъпване на инцидента. От изслушаната по делото експертиза се установява, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е допуснал закъснение при използване на спирачната система и при своевременно спиране би предотвратил инцидента.

ЕЛ. В. Н. пътувала на предната седалка на автомобила „Фолксваген Голф“ и не е доказано тя да е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Първостепенният съд е заключил, че степента на независимо съпричиняване на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е 30%. Съставът на Окръжен съд Плевен правилно е определил 50 000 лева за справедливо обезщетяване на претърпените от жалбоподателката неимуществени вреди, но погрешно е намалил тази сума с 30% заради установеното независимо съпричинаване на вредите от водача на автомобил „Фолксваген Голф“. Съгласно чл. 53 от 2

Закона за задълженията и договорите двамата водачи отговарят солидарно за нанесените увреждания на ЕЛ. В. Н.. Правата на жалбоподателката като кредитор срещу солидарните длъжници са уредени в чл. 122 от Закона за задълженията и договорите и са изцяло в неин интерес. Разпоредбата на закона позволява на кредитора да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Отговорността на застрахователя при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от тази на прекия причинител на вредите. При съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, както е в случая, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на сключените застрахователни договори „Гражданска отговорност“, са солидарно задължени както всеки от причинителите на увреждането отговаря солидарно с останалите пред увреденото лице. Всеки застраховател в тези хипотези отговаря за цялото задължение наред с останалите причинители на вредите. Увредените лица разполагат с възможност да търсят цялото обезщетение само от един от застрахователите. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо пострадалия е солидарна и той ще отговаря за цялото задължение наред с останалите причинители на вредите. Неправилният краен извод на първостепенния съд за размера на обезщетението е обусловил погрешно присъждане само на част от разноските, направени от ищцата.

Направено е искане да се отмени Решение № 260039/19.11.2020 година по т. д. № 180/2019 година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което да се уважи изцяло иска, ведно със законната лихва от датата на уведомяване до окончателното плащане; в полза на жалбоподателката да се присъдят направените разноски пред първостепенния съд в пълен размер, както и разноските за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Т. Т. – процесуален представител на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД), в който са изложени аргументи за нейната неоснователност. Изтъква се, че постановеното решение е правилно в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лева до 50 000 лева – ЕЛ. В. Н. не е доказала да са причинени вреди в степента, твърдяна в исковата молба; присъденото обезщетение напълно съответства на претърпените от нея вреди; съдът правилно е отчел наличието и степента на съпричиняване от страна на пострадалата.

С писмена молба адвокат Т. Т. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, поддържа отговора на въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери 3 правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 180/2019 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявен от адвокат И. Й. – пълномощник на ЕЛ. В. Н., против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД иск за сумата 50 000 лева.

В исковата молба се излага, че на 26.04.2016 година дружеството-ответник сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус марка „Темса“, модел „Даймонд“, с ДК № СА 40 ****. На 21.04.2017 година на кръстовището на път I-2 (гр. Русе – гр. Варна) и път III-205 (гр. Исперих – гр. Разград) водачът И. Д. И., управлявайки автобус марка „Темса“, модел „Диамант“, с ДК № СА 40 ****, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което причинил телесни повреди на ЕЛ.

В. Н. – пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 42 ****. Произшествието настъпило при следния механизъм: автобусът, движейки се по пътя Исперих – Разград, навлязъл в кръстовището без да спази предписанието на знак „Б2“ – Спри/ Пропусни движещите се по пътя с предимство!, като не пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил „Фолксваген Голф“, при което настъпил сблъсък между двете превозни средства.

Вината на водача И. Д. И. за настъпване на пътнотранспортното произшествие е установена с одобрено споразумение по НОХД № 792/2017 година на Районен съд Разград (протокол от 5.12.2017 година).

При инцидента ЕЛ. В. Н. получила следните телесни увреждания: контузия на главата и гръдния кош; разкъсване на менискуса и излив на кръвна колекция на лява коленна става; счупване на най-горната част на големия пищял на лявата подбедрица (неправилни фрактурни линии в областта на голямопищялното плато и външния кондил на големия пищял). Получените травми причинили на пострадалата силни и продължителни болки, затруднение на движението. Дълго време се оплаквала от главоболие и световъртеж.

Изпитвала силни болки в лявото коляно, движенията на левия крак били ограничени, същият бил обездвижен. Направена била пункция за отстраняване на излива от коленната става. Ползвала патерици при ходене. Към момента пострадалата продължава да усеща болки в левия крак при ходене – движението е затруднено. Кракът продължава да е подут, налага се да ползва медикаменти за болката, която се засилва при промяна на времето и при натоварване. Понякога се нуждае от чужда помощ при движение.

С Молба с вх. № ЦУ 99-49/11.01.2018 година ищцата се обърнала към застрахователя-ответник да определи и заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди. „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД предложило обезщетение в размер на 5 000 лева, което не я удовлетворява.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на ЕЛ. В. Н. сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие 4 получените увреждания при процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на деликта – 21.04.2017 година, до окончателното плащане, направените по делото разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат Т. Т. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, с който се оспорват твърдените увреждания, получени от ЕЛ. В. Н.; оспорва се наличието на изключителна вина на водача И. Д. И. за пътнотранспортното произшествие; оспорва се механизма на произшествието; наведено е възражение за принос от страна на пострадалата – липса на поставен обезопасителен колан, на водача на автомобил „Фолксваген“; оспорват се размера на исканото обезщетение за неимуществени вреди, претенцията за законна лихва.

Не е депозирана допълнителна искова молба.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва претенцията.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 260039/19.11.2020 година по т. д. № 180/2019 година на Окръжен съд Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от ЕЛ. В. Н. против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.