Решение № 45 от 13.01.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120204830 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ, вр. чл.

59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Й. Т. против Наказателно постановление № 11-01-225/07.09.2021 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София, с което на жалбоподателя на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 о т Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.

13, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т. 8 от Закона за финансовото управление и контрол на публичния сектор /ЗФУКПС/.

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Възразява се, че към датата на съставяне на АУАН е изтекъл давностният срок по чл. 34 ЗАНН. Твърди се, че в АУАН и НП липсва реквизит от императивен характер, като от описанието на нарушението не става ясно на коя дата е извършено. Счита се, че неправилно е била приложена санкционната разпоредба на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, както и че деянието не е извършено виновно. Под евентуалност се иска квалифициране 1 на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Й.П.-БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на НП.

За административно-наказващия орган се явява юрисконсулт Карастанчев, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, доколкото НП е било връчено на жалбоподателя на 11.10.2021 г. с писмо с обратна разписка, а жалбата е депозирана на 18.10.2021 г. по куриер. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

Със Заповед № ФК-10-557/22.04.2020 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София е възложено на св. П. К. Н. – ст. инспектор от ИРМ Бургас, дирекция „ИД“ в АДФИ, да извърши финансова инспекция на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас за законосъобразност в областта на обществените поръчки и проверка на сключените договори, относими към отчетените разходи за периода 2018 г. – 2019 г. Със същата заповед е наредено финансовата инспекция да се извърши за 30 работни дни с начална дата 23.04.2020 г. и крайна дата 08.06.2020 г. включително. Със Заповед № ФК-10-723/26.05.2020 г. на Директора на АДФИ финансовата инспекция е спряна, считано от 28.05.2020 г., а със Заповед № ФК-10-1064/26.05.2020 г. е възобновена, считано от 28.07.2020 г. и в проверяващия екип е включена св. Д. Г. К. – на длъжност държавен финансов инспектор, след което отново е спряна със Заповед № ФК-10-1120/05.08.2020 г., считано от 06.08.2020 г. През периода 23.04.2020 г.

– 28.05.2020 г. са изтекли 23 работни дни, а през периода 28.07.2020 г. – 06.08.2020 г. са изтекли 7 работни дни или общо 30 работни дни, с които е изтекъл определеният срок на инспекцията, въпреки което със Заповед № 2

ФК-10-1198/20.08.2020 г. срокът й е удължен с още 30 работни дни без да са изложени мотиви за това. Финансовата инспекция последващо е спирана и възобновявана многократно, последно възобновена, считано от 01.03.2021 г.

Като основания за спиране на проверката в заповедите са вписани докладни записки на Анна Георгиева Георгиева – Гърмидолова – началник на шести отдел, дирекция „ИД“, чието съдържание остава неизвестно, тъй като не са приложени в административно-наказателната преписка.

В изпълнение на възложеното компетентните органи са изискали справка изх. № К-1053-2/30.04.2020 г. и Заповед № Р-09-181-1/28.02.2019 г. на изп. директор на „В“ ЕАД – Бургас, от които са получили информация за отговорните длъжностни лица при „В“ ЕАД – Бургас за периода 01.01.2018 г.

– 23.01.2020 г., сред които жалбоподателя Г. Й. Т. в качеството на изпълнителен директор на дружеството, като ръководител по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗФУКПС на организация от публичния сектор по смисъла на чл.

2, ал. 2, т . 8 от ЗФУКПС и св. Д. Р. К. като лице, отговорно за счетоводните записвания в дружеството по смисъла на

§1, т.

14

ДР на ЗФУКПС. Тези длъжностни лица, считано от 01.03.2019 г. е следвало да подписват извършените плащания към доставчици при поети финансови задължения, съгласно одобрени със Заповед № Р-09-181-1/28.02.2019 г. на изп. директор на „В“ ЕАД – Бургас на осн. чл. 4 от ЗФУКПС /ДВ бр.

13/12.02.2019 г./ Вътрешни правила за изграждане на системи за финансово управление и контрол във „В“ ЕАД – Бургас и Система за двоен подпис – част от Вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол във „В“ ЕАД – Бургас. На база тези данни от дата 30.04.2020 г. едва на 01.03.2021 г., в присъствието на св. Д. Р. К., свидетелките П.Н. и Д.К. извършили проверка на документацията на дружеството, във връзка с прилагане на контролни дейности, включващи система за двоен подпис при поемането на финансови задължения. Установили, че във „В“ ЕАД – Бургас са поети задължения към доставчици на дружеството на обща стойност 33 418 392,15 лева, с извършване на плащания чрез разплащателна сметка в „ЦКБ“ – Бургас, без да са приложени контролните дейности – система за двоен подпис при подписването на 11 бр. договори, сключени в резултат на проведени процедури по ЗОП, от дати, както следва 25.02.2019 г., 05.03.2019 г., 3

12.03.2019 г., 04.04.2019 г., 09.04.2019 г., 2 бр. договори от 22.04.2019 г., 25.04.2019 г., 17.05.2019 г., 21.06.2019 г., 12.11.2019 г., тъй като извършените плащания по проверените 11 бр. договори не били подписани от лицето, отговорно за счетоводните записвания в дружеството – св. Д. Р. К..

Проверката е обективирана в 2 бр. Констативни протоколи от 01.03.2021 г.

С писмо с изх. № К-1053-55/01.03.2020 г. на осн. чл. 13, т. 6 от ЗДФИ е изискано от изп. директор на „В“ ЕАД – Бургас обяснение относно въпроси, касаещи прилагане от дружеството на контролни дейности, включващи система за двоен подпис в периода от 16.02.2019 г. до 31.12.2019 г. В отговор е постъпило Писмо с изх. № К-1053-59/02.03.2021 г., като изходящата номерация 59 е последна и отразява водения във „В“ ЕАД – Бургас във връзка с финансовата проверка постъпил и изискан документооборот.

На база тези факти св. Д. Г. К. прец енила, че към 31.12.2019 г. в гр.

Бургас, във „В“ ЕАД – Бургас , инж. Г. Й. Т., в качеството си на изпълнителен директор на „В“ ЕАД – Бургас – организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС /обн. ДВ, бр. 21/2006 г., изм. и доп. ДВ, бр.

13/12.02.2019 г./, като ръководител на организацията съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗФУКПС, който носи управленска отговорност за осъществяване на финансовото управление и контрол в дружеството и който съгласно чл. 4, ал.

1 от ЗФУКПС е отговорен за определяне на целите на дружеството, идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на закона, не е прилагал задължителна контролна дейност, включваща „система за двоен подпис“, при сключването на договори в периода от 16.02.2019 г. до 31.12.2019 г., с които е поел финансови задължения за дружеството и са извършени плащания към доставчици на обща стойност 33 418 392,15 лева, без същите да са подписани от лице, отговорно за счетоводните записвания на дружеството, с което е извършил нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС, съгласно която разпоредба ръководителите създават и прилагат контролни дейности, които включват най-малко система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията и на лицето, отговорно за счетоводните записвания, поради което му съставила Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-225/09.03.2021 г.

4

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН /преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ били депозирани писмени възражения, с които Т. навел доводи за изтекъл давностен срок за реализиране на отговорността му и за несъставомерност на извършеното, с евентуални доводи за маловажност на случая.

Административно-наказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което на 07.09.2021 г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, предвиждащ глоба от 200 до 2 000 лева за виновните длъжностни лица, извършили нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, като се констатира доказателствена недостатъчност относно съставомерни елементи на вмененото нарушение – в окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка липсват процесните 11 бр. договори и съответстващите им счетоводни извлечения от счетоводната система на „В“ ЕАД – Бургас. Не са налични и доказателствени източници за съдържанието на цитираните в заповедите на Директора на АДФИ докладни записки на началника на шести отдел, дирекция „ИД“, относно преценката на съда дали основанията за спиране и възобновяване на финансовата инспекция са законосъобразни, и в тази връзка доколко е спазен срокът за извършването й, респективно срокът по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН за откриване на нарушителя.

Събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелките Д. Г. К., П. К. Н. и Д. Р. К. също не допринасят за изясняване на липсващите данни.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на разпоредената от закона в чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ компетентност. Въпреки това 5 съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба, сроковете са давностни /Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС/. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на шестмесечната административно-наказателна давност по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, относима за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, е обусловено от откриването на нарушителя. Под „откриване“ на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.

Разпечатката съдържа 38 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d35d8e0-78c2-4540-8ab7-95ba4b5aebcb