Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 254 от 24.01.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2585/2022
Вид
Определение № 254
Подписан
24.01.2023
В сила
24.01.2023
Състав
Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 20.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20223100502585 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №80836/22.11.2022г. от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска“ №19, против Определение №12024/01.11.2022г., постановено по ч.гр.д. №18042/2021г. по описа на Районен съд- Варна, с което е обезсилена Заповед за изпълнение №7155/20.12.2021г., издадена по същото дело.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Сочи се, че на 23.09.2022г. „Банка ДСК“ АД е получила указанията на съда да предяви иск за установяване на вземането си, който е депозирала на 24.10.2022г. пред РС – Варна. Поддържа се, че по силата на чл.7, ал.1 ГПК и чл.155 ГПК, съдът служебно извършва необходимите процесуални действия, като не подлежат на доказване служебно известните факти. Обръща се внимание, че заповедното и исковото производство са подсъдни на един и същи съд, а в случая и на същия съдебен състав.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление вх.

№52308/17.12.2021г. на „от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу длъжник Х. С. М., ЕГН ********** с адрес **********.

Издадената Заповед за незабавно изпълнение №7155/20.12.2021г. по делото е връчена по реда на чл.47 ГПК.

С разпореждане №33605/16.09.2022г. първоинстанционният съд е 1 указал на заявителя, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ГПК и че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Тези указания на съда са връчени на заявителя на 23.09.2022г. На 01.11.2022г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение поради нередставяне на доказателства за предявяване на установителния иск в срок.

На 24.10.2022г. в регистратурата на РС – Варна е постъпила искова молба вх. Номер 72898/24.10.2022г. от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 срещу Х. С. М., ЕГН **********, имаща за предмет заявените със заповедта за изпълнение вземания.

На 25.10.2022г. исковата молба е разпределена на същия съдебен състав, който е докладчик и по заповедното производство.

Видно от постановеното по делото разпореждане от докладчика, исковата молба е докладвана на съдията – доклачик на 26.10.2022г., т.е. преди постановяване на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение.

Предвид гореизложеното, на съдията – докладчик, който е идентичен по заповедното и исковото производство, е било служебно известно, че исковете по чл.422 ГПК са били предявени в указания срок /23.10. е неделя, респективно срокът е изтекъл на 24.10.2022г., когато е подадена исковата молба/, респективно е липсвала предпоставката на чл.415, ал.5 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че издадената Заповед за изпълнение №7155/20.12.2021г. не подлежи на обезсилване поради липса на предпоставките на чл.415, ал.5 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №12024/01.11.2020г., постановено по ч.гр.д.

№18042/2021г. по описа на Районен съд- Варна, с което е обезсилена Заповед за изпълнение №7155/20.12.2021г., издадена по същото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2