Решение № 7578 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7578 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100513017 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 3911 от 05.03.2024 г. постановено по гр.дело № 8525/2023 г. на СРС, Г.О., 126 състав, е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК 000695089 да заплати на „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК 121076907 на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 1746,76 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.09.2019 г., ведно със законната лихва от 17.02.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл.86 сумата в размер на 535,58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2023 г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направени по делото разноски в размер на 560,70 лева, като са отхвърлени исковете до пълните предявени размери. С решението на съда е осъден по предявения обратен иск „Лиел Констракшън“ ЕООД с ЕИК 811189325 на основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 вр. чл.258 ЗЗД да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" с ЕИК 000695089 сумата от 1746,76 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.09.2019 г., ведно със законната лихва от 17.02.2023 г. до 1 окончателното плащане, на основание чл.86 сумата в размер на 535,58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2023 г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК направени по делото разноски в размер на 243,00 лева, разноски по делото, при условие, че ищецът по обратния иск заплати сумата, която е осъден да плати като ответник по първоначалния иск. Решението е постановено при участието на „Лиел Констракшън“ ЕООД с ЕИК 811189325, като трето лице- помагач на страната на ответника.

Срещу решението на СРС, 126 с-в е постъпила въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, подадена чрез юрк.С.Т. с искане същото да бъде отменено в частта, с която са уважени предявените осъдителни искове и вместо това да бъде постановено друго, с което същите да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.Ц.Р. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение

-потвърдено, като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице - помагач „Лиел Констракшън“ ЕООД, гр.Перник, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа 2 обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца- ЗАД „Армеец“ АД, гр.София срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1746, 76 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.09.2018 г., ведно със законната лихва от 17.02.2023 г. до окончателното плащане, и осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 535,58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2023 г. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ/ приложим към датата на настъпване на процесното ПТП/, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл.49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Видно от 3 законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1/ да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2/ застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Съдът приема, че за уважаване на предявения осъдителен иск по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 ЗЗД и респективно за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл.410, ал.1 от КЗ/, както и наличие на визираните в разпоредбата на чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

В настоящия случай посочените предпоставки са налице. Не се спори между страните, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените имуществени вреди ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1772,11 лв., като за факта, удостоверяващ извършеното плащане е прието като доказателство по делото преводно нареждане за кредитен превод от 20.11.2018 год. и от 17.12.2018 г. Следователно съгласно чл.410, ал.1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу ответника по делото.

В настоящия случай, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- писмени и гласни доказателства /свидетелски показания на разпитания по делото свидетел, дадени под страх от наказателна отговорност /чл.290 НК/, които правилно са били взети предвид от СРС/, и заключение на вещо лице по допусната съдебно- автотехническа експертиза, обосновава извод на въззивния съд за доказаност на твърдяния от ищеца механизъм на ПТП и начина на причиняване на вредите по застрахования при него лек автомобил. Приетите от първоинстанционният съд в тази насока изводи, които са правилни, се основават не само на приетите по делото писмени доказателства, а и на кореспондиращите им свидетелски показания.

Предвид възникването на вземане по чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД на увредения /собственик на застрахованото МПС/ срещу ответника и настъпилата след извършеното плащане на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди суброгация, за застрахователя- ищец е възникнало регресно право срещу деликвента, респективно срещу ответната агенция, управляваща пътищата, поради неизпълнение на задължението й за ремонт и поддържане на републикански пътизключителна държавна собственост /арг. чл.3, ал.2, пр.1; чл.8, ал.2; чл.19, ал.1, т.1 вр.

4 ал.2, т.1 и т.3; чл.29; чл.30, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/; & 1, т.13 и т.14 от ДР на ЗП/.

В настоящия случай, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, който управлява пътищата, поради неизпълнение на задължението му за ремонт и поддържане на републикански път- изключителна държавна собственост, задължение, което се извежда от нормите на чл.3, ал.2, пр.1; чл.8, ал.2 ; чл.19, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.1 и т.3; чл.29; чл.30, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/; & 1, т.13 и т.14 от ДР на ЗП. Според цитираните законови норми ответникът е длъжен да управлява републиканските пътища /включително републиканския път, където е станало процесното ПТП/ и да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им, като ирелевантно в случая е дали изпълнява тези нормативно установени задължения чрез възлагането на определени дейности на трети лица. Тъй като в случая е установено настъпването на вреди по застрахования при ищеца автомобил от нарушената цялост на пътното платно, каквато представляват дупките на пътя, е установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната административна структура /АПИ/ за ремонт и поддържане на пътя, както и за сигнализиране на препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което са причинени вредите по автомобила. Налице е следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им, което обстоятелство е доказано с приетото, като неоспорено от страните заключение по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза. С оглед на което при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че в настоящия случай е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на ищеца, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 1746,76 лв. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е ангажирал отговорността на ответника за процесната сума от 1746,76 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /17.02.2023 г./ до окончателното й изплащане.