Решение № 1156 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100502213 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20220900 от 09.12.2021г., постановено по гр.дело №22319/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 124-ти състав, е признато за установено на основание чл.71, ал.1, т.1 вр. чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация по иск на Б. С. Б., с ЕГН **********, против „С.Т.Е.“ООД, с ЕИК ****, че е извършил акт на дискриминация въз основа на признак „пол”, като я е третирал в трудовото правоотношение неравнопоставено, тъй като притежава качеството „майка“. С решението е осъдена на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация вр. чл.49 ЗЗД „С.Т.Е.“ООД, с ЕИК ****, да заплати на Б. С. Б., ЕГН **********, сумата 6000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършения акт на дискриминация. С решението е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК „С.Т.Е.“ООД, с ЕИК ****, да заплати на Б. С. Б., ЕГН **********, сумата от 930 лв., направени разноски по делото (платен адвокатски хонорар и платен депозит за вещо лице).

Постъпила е въззивна жалба о т ответника - „С.Т.Е.“ООД, с ЕИК ****, представлявано от управителя И.Г.К.-Г., чрез процесуален представител адв.А. В., с която се обжалва изцяло решение №20220900 от 09.12.2021г., постановено по гр.дело №22319/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 124-ти състав, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в противоречие на събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са доводи, че първоинстанционният съд превратно е 1 анализирал събраните по делото доказателства, неправилно е приложил материалния закон, поради което е обосновал погрешен правен извод, че ответникът е проявил спрямо ищцата след завръщането й от отпуск по майчинство акт дискриминация по признак „пол“ и семейно положение на майка на ненавършило 3 години дете. Твърди се, че СРС не е отчел факта, че в случая не се доказват конкретни субективни права на ищцата, които да са й нарушени от действия/бездействия на ответника - работодател, което е довело до различно по-неблагоприятно третиране на ищцата, свързано с признак по чл.4 от ЗЗДискр., респективно не е установено противоправно поведение на ответника, проявено спрямо ищцата, както и причинна връзка между твърдяното от ищцата неблагоприятно отношение спрямо нея и заявения защитен признак – в случая в исковата молба се твърди, че неблагоприятното третиране е свързано с признак „пол“ и семейно положение на майка с дете ненавършило 3 години. Твърди се, че в разглеждания случай първостепенният съд неправилно е интерпретирал показанията на разпитаните свидетели, като е кредитирал показанията на свидетелката Д.Г. в частта, в която заявява пред съда, че работодателят след завръщането на ищцата от отпуск по майчинство не й е осигурил условия на работа, без да се отчете факта, че показанията й са противоречиви и неясни. Твърди се, че в хода на съдебното производство ищцата не е доказала твърдяните от нея факти, на основание на които да може да се обоснове предположение, че по отношение на нея е осъществена дискриминация от страна на ответника - работодател, предвид на което в тежест на ответника не е възникнало задължението да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране по отношение на ищцата по признак „пол” и семейно положение на майка на ненавършило 3 години дете не е нарушено. Поддържа се, че от анализа на събраните по делото доказателства се налага категоричен извод, че причината ищцата да не изпълнява трудовите си функции след завръщането й от отпуск по майчинство и прекратяването на трудовото й правоотношение са обективна последица от преустановяването на работата на административния отдел /вследствие на вътрешна структурна промяна в предприятието на ответника/, а не семейния статус на ищцата.

Излага се, че от приетите като неоспорени писмени доказателства по делото безспорно се установява факта, че ищцата е третирана напълно идентично като останалите служители в отдела, заемащи длъжността „административен асистент“, каквато длъжност е изпълнявала и ищцата, като на всички служители е предложена друга равностойна работа в друг отдел, при запазване на трудовото им възнаграждение. Сочи се, че от всичките служители само ищцата е отказала да приеме предложението, предвид на което принципа на равно третиране не е нарушен от работодателя. Относно предявения иск с правно основание чл.71 ал.1, т.3 от ЗЗДискр. са изложени аргументи за неговата неоснователност, като се твърди, че присъденият в полза на ищцата размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от извършения от работодателя акт на дискриминация, е недоказан, несъответства на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди. При условията на евентуалност в случай, че съда приеме, че е доказан извършеният от работодателя акт на дискриминация спрямо ищцата, то се твърди, че присъденият размер на обезщетението е силно завишен и не съответства на причинените й негативни последици на психичното й здраве. Допълнителни съображения в горния смисъл са изложени в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДискр., при условията на евентуалност в случай, че съда приеме, че предявените искове са основателни, то досежно иск с правно основание чл.71 ал.1, т.3 от ЗЗДискр. да се намали размера на 2 присъденото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

Представя списък по чл.80 от ГПК за направени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - Б. С. Б., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Б.

Й., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при съобразяване със съдопроизводствените правила и приложимия материален закон. Твърди се, че по делото са събрани доказателства, че спрямо ищцата веднага след като се е завърнала от отпуск по майчинство е бил извършен от работодателя й акт на дискриминация издадена е заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, която е била отменена с влязло в сила решение №20015055/18.01.2021г. по гр.дело №11396/2020г. по описа на СРС. Поддържа се още, че в резултат на дискриминационното отношение от страна на работодателя - „С.Т.Е.“ООД ищцата е преживяла негативни емоционални преживявания, изразяващи се в дълбоко възмущение, обида и тревога, гняв, унижение от незачитане на човешките й права, болка, като приетата по делото съдебнопсихологична експертиза доказва причинените й неимуществени вреди, за обезщетяването на които е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.71 ал.1, т.3 от ЗЗДискр. . Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от Б. С. Б., ЕГН **********, срещу „С.Т.Е.“ООД, с ЕИК ****, при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 във вр. с чл.4, ал.3 ЗЗДискр. за установяване на извършено от ответника като работодател по отношение на ищцата нарушение на забраната за дискриминация чрез неравно третиране по признак „пол“ и семейно положение на майка на ненавършило 3 години дете, извършена в периода след завръщането й от ползван отпуск по майчинство, считано от 25.11.2019г. до датата, на която е издадена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение – 10.02.2020г., както и с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да й заплати сумата от 6000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на извършения акт на дискриминация, осъществен през исковия период.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

3

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. , ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество е неправилно. За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.71 ал.1, т.1 от ЗЗДискр., първостепенният съд е приел, че по делото е доказан извършен от ответника в качеството му на работодател акт на дискриминация спрямо ищцата, изразяващ се в неосигуряване на условия на труд – работно място с необходима техника и материали, след като ищцата се е върнала на работа от използван отпуск по майчинство на 25.11.2019г. и по този начин е прието, че е била поставена в понеблагоприятно положение в сравнение със служители на ответника, заемащи идентична с нейната позиция. Посочено е още от първостепенния съд, че ответното дружество носи доказателствена тежест да установи по делото, че правото на равно третиране не е нарушено, като ангажира доказателства относно осигуряването на нормални условия за работа на ищцата, което в случая не е направено със събраните по делото доказателства. По тези аргументи е обоснован от СРС извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр.. Относно иска с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди от установеното по делото проявено спрямо нея дискриминационно отношение, първоинстанционният съд е приел, че е основателен и доказан за размера, за който е предявен и като такъв е уважен за сумата от 6000 лв.. Въззивният съд счита, че изложените фактическите и правни констатации на СРС, обуславящи краен извод за основателност на предявените искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДискр., са незаконосъобразни, постановени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Изложените във въззивната жалба доводи са основателни по следните съображения: