Определение № 627 от 16.06.2017, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 627 16.06.2017 г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав : Окръжен съдия: Иван Воденичаров като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 186 по описа за 2017 година, на основание чл.374 ГПК във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Г.М.Г. с ЕГН ********** чрез адв. В.Д. ***, съд. адрес ***, пл. Кочо Честименски № 2, вх. Б, ет. 1 против ЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********, представлявано от Данчо Данчев, Жанета Джамбазка, Юри Копач, Радослав Димитров чрез юк Атанас Петков, адрес гр.

София, район Оборище, ***.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

В срока по закона е постъпил отговор.

Съдът е връчил отговора на ищеца, който в срока по закона не е депозирал допълнителна искова молба.

Съдебните книжа са надлежно разменени.

Проект за доклад:

Обстоятелства, на които ищеца основава иска:

Ищецът твърди, че на 07.03.2015 г. правоспособния водач Иван Енчев Иванов при управлението на л.а. Фиат Пунто с № У 0562 АР, собствен на дружеството „Фуго ООД – Ямбол, при което е служител, е предизвикал ПТП. В резултат на произшествието е причинил смъртта на пострадалата Е. П. И., поч.

14.03.2015 г. По образуваното НОХД №

1050/2016 г. на БОС Иван Енчев Иванов е бил признат за виновен за това, че в нарушение на правилата за движение е допуснал ПТП на 07.03.2015 г., в резултат на което е причинил смъртта на Е. И. Процесният автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в отмветното дружество за времето на произшествието – от 04.12.2014 г. до 03.12.2015 г. Ищецът и починалата, която била официално регистрирана на неговия адрес, са живели на съпружески начала.

Отношенията им били трайни, хармонични, топли, като на сключили брак съпрузи.

Внезапната преждевременна смърт на Е. И. предизвикала смут у ищеца.

Той разчитал приживе на нейната морална опора и подкрепа, но след смъртта й бил съсипан, животът му бил лишен от перспектива, като мъката го съпътствала постоянно. Това още повече било така, тъй като ищецът от ок. 8-9 години страдал от болестта на Паркинсон, а след смъртта на Е. И. той изгубил както моралната си опора, така и грижите, които тя полага за болестта му.

Ищецът отправя искането : да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 140 000 лв., представляваща неимуществени вреди от смъртта на Е. петрова И., ведно със законна лихва от 14.03.2015 г. до изплащането.

Правна квалификация: искът има осн. в чл. 226, ал.1 КЗ /отм/.

Обстоятелства, на които ответникът възразява:

Ответникът възразява по допустимостта. Твърди, че с новия КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / е въведена процесуална норма, според която увредения може да се обърне към съд само в случай, че предварително е заявил претенцията си пред застрахователя и последния откаже да плати или заплатеното е недостатъчно. В случая това не е сторено, поради което претенцията е недопустима. Съобразява още, че ищецът е трето лице и упражнените от него права не са елемент от застрахователния договор. Поради това § 22 от ПЗР на новия КЗ е неприложим, тъй като не се потнася до преките искове, какъвто е настоящия. Признава, че е застраховател по см. на закона. Признава, че съдебния кат на наказателния съд е влязъл в сила. Оспорва изцяло претенцията. Не признава легитимността на ищеца да получи обезщетение. Твърди, че ищецът и пострадалата не са живели на семейно начала, между тях не са съществували отношения, като между съпрузи. Твърди, че ищецът не е претърпял и не може да претърпи описаните от него вреди в резултат на произшествието. Евентуално твърди, че размера на обезщетението е значително завишен. Позовава се на ППВС 4/68 г., че следва да се съобразяват само обективни, но не и субективни критерии. От значение била и икономическата конюнктура в страната и съгласно зъдалжителната съдебна практика обезщетението следва да е съборазено със стандарта на живот в страната. При среден дохов на лице за 2015 г. от 5 147 лв. и минимална заплата от 380 лв. търсеното обезщетение е в пъти над справедливото. Въвежда възражение за съпричиняване. В тази връзка твърди, че пострадалата е предприела внезапно пресичане на пътното платно и е създала предпоставки за осъществяването на деликта, улеснила е механизма на увредата, допринесла за самите вреди. По отношение лихвата възразява по основателността й. В тази връзка твърди, че ищецът не е отправил уведомление до застрахователя за претенцията, същата е заявена едва с исковата молба. При това положение са основателни лихви от датата на иска, тъй като от момента на увредата вземането за лихви е част от размера на обезщетението.

По възражението за недопустимост на иска:

Възражението е неоснователно. Процесът е учреден от увредено лице, което води пряк иск срещу застрахователя на осн. чл. 226, ал.1