Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1827 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2090/2024
Вид
Определение № 1827
Подписан
11.06.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1827 гр. София, 11.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002902090 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, представлявано от адв. А. М., срещу решение № 176 от 18.06.2024г. по в.т.д. № 173/2024г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 4 от 22.01.2024г., поправено с решение № 5 от 22.01.2024г., постановени по т.д.

№ 3/2022г. по описа на Окръжен съд Шумен. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предходно наименование „КМГ холдинг“ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър, раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960, със седалище и адрес на управление Хале (Заале), Германия, сумата 65 026.45 лева, от които главница в размер на 60 209.68 лева, представляваща месечна вноска с пореден №49, дължима до 10.01.2019г. като част от общо възнаграждение в размер на 6 069 135.73 лева по договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г., и неустойка за забава върху посочената месечна вноска в размер на 4 816.77 лева, ведно със законната лихва за забава върху вноската, считано от завеждане на иска на 10.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението

1

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т.

1, т. 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и решението е очевидно неправилно:

1.

Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност но силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /АД/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /СД/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /ООД/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?

2. С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 /двама/, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. „в“ ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?

3. Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?

4. Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege 2 консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 /двама/, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?

5. Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на

Изпълнител консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?

6. Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?

7. Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение /в случая - възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?

8. Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?

9. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?

Касаторът твърди, че по отношение на първите четири въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а въпроси 5, 6 и 7 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №76/16.07.2019 г. по т. дело № 849/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. Същевременно сочи, че нееднозначно и в голяма степен в противоречие с тази практика на ВКС е решение № 50171/09.01.2023 г. по т. дело № 1738/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което поддържа в условията на евентуалност искане за допускане на 3 касационния контрол на обжалвания въззивен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Относно въпрос № 8 касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по отношение на въпрос № 9 поддържа приложимост на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 8/19.01.2018 г. по т .д. № 2435/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 38/08.06.2016 г. по т. д. № 799/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

На самостоятелно основание касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението поради очевидната му неправилност чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът Ар Ти Ай Файнанс ГмбХ /с предишни наименования КМГ Холдинг ГмбХ и Секисуи СПР Европа ГмбХ/, Германия, представляван от адв.

Емил Делчев, оспорва касационната жалба, като поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, излага доводи за правилност на решението и претендира присъждане на направените разноски.

Третото лице помагач „Строителна механизация“ АД /н./ не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК от процесуално-легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, като е съобразил изложените във въззивната жалба и в отговора доводи и възражения, е приел за безспорни следните обстоятелства: наличието на сключен договор от 11.09.2012г. за консорциум във формата на гражданско дружество съгла с н о чл.357 ЗЗД и качеството на ищеца на съдружник в него; сключването на договор за изработка на 08.01.2013г. между 4 консорциума чрез водещия към този момент съдружник „Строителна механизация“ АД /лидер на ДЗЗД/ и ВиК - Шумен ООД; изпълнението на договора и приемането на работата с констативен акт от 31.03.2014г. Намерил е, че относно правопораждащите материалното право на ищеца факти е налице сила на пресъдено нещо въз основа на постановеното стабилизирано решение по т.дело №67/2017г. на ОС Шумен, ведно с потвърждаващите го решения к.т.дело №2499/2019г. на ВКС, ТК, Второ т.о., с което е потвърдено решение по в.т.дело №166/2019г. на Апелативен съд Варна за осъждане на ВиК -Шумен ООД да заплати на КМГ Холдинг ГМбх / предишно наименование на ищеца/ сума, представляваща част от дължимо плащане по същия договор за рехабилитация на водопроводната система на гр.Шумен от 08.01.2013г., вкл. погасителни вноски на това вземане до края на декември 2015г. съгласно погасителния план - приложение №4 към договора. Приел е, че съдебният акт за друга част от дължимото възнаграждение по договора се ползва със задължителна сила относно разрешените с него обуславящи въпроси относно действителността и съществуването на правоотношението – основание на иска, изпълнението на договора, вкл. легитимацията на ищеца в условията на кредиторова активна солидарност, даваща право на всеки от участниците в консорциума /ДЗЗД/ да претендира от възложителя дължимото възнаграждение изцяло. Изтъкнал е, че формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на правоотношението, от което произтича спорното право, но не се преклудират правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането , както и правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането. Приел е, че поради действието на обуславящото решение по т.дело №67/2017г. на ОС Шумен правоизключващите възражения на ответника по валидността на договора и постигане на неговия гарантиран резултат се явяват преклудирани и не следва да бъдат обсъждани, а и с въззивната жалба не са въведени доводи срещу действителността на основанието на вземането.

Въззивният съд е посочил, че във въззивната жалба за изложени доводи срещу легитимацията на ищеца да получи цялото дължимо по договора възнаграждение, съответно предявената по този иск част от него , обосновани с твърдение за прекратяване на участник в консорциума – „Строителна 5 механизация“ АД, с обявяването му в несъстоятелност и прекратяване търговската му дейност, съответно - загубване материалната легитимация на ищеца да претендира повече от частта си в собствеността на неперсонифицираното ДЗЗД, страна по договора по ЗОбП. Приел е, че съгласно договор от 11.09.2012г., сключен между „Строителна механизация“ АД и дружество Секисуи СПР Европа ГМбх, е постигната договорка съдружниците да обединят усилията си за постигане на обща стопанска цел участие в процедура по възлагане на обществена поръчка за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат при условията на чл.275 и чл.276 от ТЗ и чл.357 ЗЗД.

Съобразил е, че въззивникът се позовава на нововъзникнало в хода на производството ново обстоятелство – обявена несъстоятелност на съдружник в консорциума – „Строителна механизация“ АД, което променя фактите, въз основа на които е произнесено решението по обуславящия спор по т.дело 67/2017г. на ШОС, тъй като е налице прекратяване на консорциума по право с прекратяване на съдружника му АД на основание чл.252, б.в ТЗ и чл.363, б.в от ЗЗД. Въззивният съд е намерил тези доводи на въззивника за допустими, доколкото са релевирани като нововъзникнали/новоузнати факти от значение за спора извън производството по обуславящото т.дело №67/2017г. на ШОС.