Решение № 527 от 18.11.2019, Районен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

Ловеч, 18.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря.......Петя Маринова.................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1326 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР.

Постъпила е искова молба от Б.К.К.

***, чрез пълномощник адв. В.В. от АК-Плевен, срещу ОД МВР – Ловеч, за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Ищецът твърди в исковата си молба, че в процесния период от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. е работил на длъжност „командир на отделение“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ РУ-Ловеч при ОД МВР-Ловеч. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР.

Посочва, че на основание чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Изтъква, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

Счита, че в съответствие с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ищецът твърди, че за процесния период от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. е положил нощни дежурства, както следва:

За 2016 г. м. 07. - 32 ч.; м.

08. - 64 ч.; м. 09. - 56 ч.; м. 10. - 48 ч.; м. 11. - 56 ч.; м. 12. – 56 ч. - Общо - 312 ч.

За 2017 г. м. 01. – м. 03 –

184 часа; м. 04. – м. 06. – 160 часа; м. 07. – м. 09. – 160 часа; м. 10. – м.

12. – 176 часа - Общо – 680 часа.

За 2018 г. м. 01. – м. 03 –

136 часа; м. 04. – м. 06. – 192 часа; м. 07. – м. 09. – 152 часа; м. 10. – м.

12. – 192 часа - Общо – 672 часа.

За 2019 г. м. 01. - м. 03. –

176 часа; м. 04. – м. 06 – 96 часа; м. 07. – 32 часа – Общо - 304 ч., или общо за периода 1968 ч. нощен труд.

Въпреки че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, ищецът счита, че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. В конкретния случай, за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. е положил общо 1968 часа нощен труд, който счита, че следва да се преизчисли в съответствие с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 281 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Посочва, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.13 лв. или за 281 часа труд му се дължи сумата от 2284.53 лв.

Въз основа на изложеното, ищецът моли да бъде осъден ответника ОД МВР-Ловеч да му заплати, на основание чл. 178 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 2284.53 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2016 г. - 15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор, подаден от ответника, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Радослав Радков, с който оспорва предявения иск по изложени съображения. Не оспорва, че ищецът е държавен служител – полицейски орган, като счита, че неговите служебни правоотношения, съгласно чл. 142 ал. 2 от ЗМВР, се уреждат единствено със ЗМВР.

В тази връзка излага подробни съображения, че за полицейските органи са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ, а оттам и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, с оглед на което счита, че няма основание да се присъди претендираното възнаграждение за положен извънреден труд, получено по смисъла на нормата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, в която е предвидено нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен, както и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание, ищецът не се явява, а се представлява от адвокат В., който поддържа исковата молба и направи изменение в размера на предявения иск, чрез намаляването му, като същият се счита предявен за сумата 1902.92 лева, съобразно заключението на вещото лице. По същество, моли да бъде уважен предявения иск в изменения му размер, като в полза на доверителя му се присъдят направените разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В писмени бележки на процесуалния представител са доразвити съображения за основателност на претенцията.

Ответникът

ОД на МВР – Ловеч се представлява от гл. юрисконсулт Радков, който поддържа съображенията си в отговора за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. Допълнителни съображения са изложени в представени писмени бележки. Счита, че коефициентът по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ е неприложим, с оглед установената продължителност на дневното работно време на ищеца от 8 часа и на нощното му работно време също от 8 часа, при което коефициентът за изчисление ще е равен на 1 /единица/ и няма да има промяна в положените часове нощен труд, съответно няма да се дължи увеличаване на трудовото възнаграждение на служителя. Позовава се и на дадени указания в Писмо № 94-4103/22.07.2014 г. на Министерството на труда и социалната политика.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Безспорно е, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по силата на което ищецът е заемал длъжност „командир на отделение“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Ловеч при ОД МВР-Ловеч.

Не се спори също, че предвид характера на заеманата длъжност, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време, като е полагал труд и през нощта /22.00 – 06.00 часа/.

Безспорно е още, че съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази Заповед е отменена с друга Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е определен същият размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа, а именно по 0,25 лв. на час.

От приетото заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че през процесния период – от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „командир на отделение“ при 12 часови работни смени, от 8,00 ч. сутринта до 20,00 ч. вечерта и от 20,00 ч. вечерта до 8,00 ч. сутринта на следващия ден. За процесния период, общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период, са 1968 часа, а приравнените нощни часове в дневни са изчислени от вещото лице на 2249 часа, на база чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време с коефициент 1,143 - равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разликата между положените и приравнени нощни часове е 281 часа. Вещото лице е констатирало, че през процесния период не е правено преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време. Положените часове нощен труд са начислени и изплатени от работодателя по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час, като за процесния период на ищеца е изплатена общо сумата 492.00 лева /съгласно справка към заключението/. Вещото лице е посочило, че паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен е 1902.92 лева. Положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен през процесния период не е начисляван в заплатите на ищеца и съответно не е заплатен от ответника. В съдебно заседание вещото лице поясни, че за работното място на ищеца е установена продължителност на дневното работно време от 8 часа и на нощното работно време от 8 часа, при което коефициентът ще е равен на 1 /8:8=1/ и при изчисление с този коефициент между положения нощен и дневен труд няма да има разлика в броя на часовете, съответно няма да се дължи доплащане.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл.

179 ал. 1 от ЗМВР, за заплащане на възнаграждение за извънреден труд.

Легално определение на понятието “извънреден труд” е дадено в разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от установеното за него работно време.

Безспорно е по делото, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „командир на отделение“ и има качеството на държавен служител.

Правната уредба на отношенията се съдържа в

ЗМВР и подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл.

176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и такова за извънреден труд – чл. 178 ал. 1, т. 3. Съгласно чл.

187 ал. 9 от ЗМВР - „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

В

Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 3 ал. 3/. В чл. 31 ал. 2 от същата наредба изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.