Решение № 29 от 27.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Ямбол, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ц. Х. Г. в присъствието на прокурора Р. Т. Л. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20252300500352 по описа за 2025 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР-Ямбол чрез гл.юрисконсулт З. А. и по въззивна жалба на Я. Д., прокурор при РП Ямбол против решение № 490/23.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 1495/2025 г. по описа на РС Ямбол, в частта, в която съдът:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2, представлявана от И.Ф. главния прокурор Б. С. и ОД на МВР – Ямбол, , ул. Преслав № 40 да заплатят солидарно на А. Т. М., ЕГН ********** на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 2000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 343 б,ал.3 от НК по ДП № 419/2024 год. по описа на РУ – Ямбол, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на исковата молба – 12.05.2025 г. до окончателното изплащане, както и на ищеца са присъдени разноските по делото.

С въззивна жалба на Областна дирекция на МВР-Ямбол чрез гл.юрисконсулт З. А. атакува решението на първата инстанция като неправилно, постановено в противоречие със събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в частта, с която Прокуратурата на Република България и ОДМВР - Ямбол са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 2000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2025г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 604 лева, като вместо това решение ЯОС да постанови изцяло отхвърляне на исковата претенция и осъждане на въззивния ответник да заплати разноските в производството, алтернативно, да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като така присъденото от първоинстанционния съд е изключително завишено като размер, доколкото не са доказани каквито и да е реално причинени неимуществени вреди.

1

Според въззивника единственото, за което са събрани данни в хода на съдебното следствие във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, е посоченото от свидетеля на ищеца, че някакво лице веднъж е отправило обида към ищеца, но не могъл да посочи конкретно лице. За подобно деяние, осъществяващо състава на чл.146, ал.1 от НК се носи наказателна отговорност от извършилото деянието лице. Ако действително такава обида е била нанесена на ищеца, то същият разполага с процесуалната възможност да възбуди търсене на отговорност от извършителя чрез подаване на тъжба като частен тъжител по чл.80 и следващи от НПК, а не да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ.

Установено е, че задържането на ищеца и било около три часа - от 9:54 до 13:10 часа без да се налага престой на ищеца в помещението за задържане на лица в РУ-Ямбол, поради което следва да се приеме, че твърдението за задържане за срок от 24 часа в ареста на РУ-Ямбол е неоснователно и недоказано.

В законоустановения срок ищецът по делото А. Т. М., сега въззиваем чрез своя пълномощник адв.К. от АК Ямбол е депозирал писмен отговор по въззивната жалба на Областна дирекция на МВР-Ямбол и счита същата за неоснователна. Счита се, че решението на ЯРС е правилно, обосновано и законосъобразно. Правилно съдът е приел фактическата обстановка такава, каквато е изложена в исковата претенция, както и е обсъдил и анализирал правилно всички доказателства, представени по делото. Събрани са достатъчно доказателства от анализа, на които е видно и безспорно се установява исковата претенция с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, поради което се желае решението да бъде потвърдено.

С въззивната жалба на Я. Д., прокурор при РП Ямбол, постановеното решение от ЯРС също се обжалва като се желае да бъде отменено в осъдителната част, алтернативно да бъде намален размера на присъдените обезщетение за неимуществени вреди, които да бъдат определени при спазване разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Въззивникът РП Ямбол счита се, че искът по съществото си е такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подсъден съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от същия закон, като ответник следва да бъде ОДМВР Ямбол, с оглед незаконосъобразни действия на полицейски служители, а не като иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с ответник Прокуратурата на Република България. При установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че са извършени процесуално-следствени действия задържане на ищеца по ЗМВР, налагане на ПАМ - отнемане на СУМПС и досъдебното производство е било прекратено без на ищеца да е повдигнато обвинение. Прието е, че се касае за иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно за иск за обезщетение на вреди, причинени чрез неоснователно упражнена държавна принуда, във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Според въззивника спрямо ищеца М. са осъществени принудителни мерки - изземане на свидетелството за управление и задържане по чл. 72 от ЗМВР, в рамките на административнонаказателното производство, започнато въз основа на съставения против ищеца акт за установяване на административно нарушение.

Принудителните действия са извършени в момент, в който няма започнато или образувано наказателното производство и то от полицейски служители при ОДМВР Ямбол, които нямат качеството на разследващи органи. Принудителните действия, извършени от полицейските служители, при условията на неотложност съгласно чл. 212, ал. 2 от НПК, не са действия по разследването, сред изчерпателно изброените в чл. 136, ал. 1 от НПК, нито са сред изброените в Глава седма, раздел втори на НПК мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда или други уредени в НПК принудителни мерки. Същите са принудителни мерки, извършени от административен орган, при упражняването на оперативна самостоятелност, независимо от образуваното по-късно наказателно производство. По тези съображения се счита, че Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност за обезщетение за причинени неимуществени веди да ищеца по претенцията му по ЗОДОВ.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, изпращат своите процесуални 2 представители и поддържат съответно въззивните жалби и отговора по тях с нарочно депозирани писмени молби.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество съдът намира въззивните жалби за неоснователни.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивниците, наведени във въззивните жалби, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Пред ЯРС е предявена от А. Т. М. искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4, ал.2 от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците Прокуратура на Република България и ОД на МВР-Ямбол да заплатят на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно досъдебно производство № 419/2024 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Ищецът е твърдял и посредством събраните пред районния съд доказателства е прието за установено, че приложеното ДП № 419/2024 г. по описа на РП-Ямбол е било образувано на 23.06.2024 г. на основание чл. 212 ал.3 от НПК за това, че „на 23.06.2024 г., около 9,45 часа, в гр. Ямбол по ул.“Преслав“ до спирка на градския транспорт „Бенковски“ № 17 с посока на движение към кръстовището на „Обходен път Изток“, А. Т. М., управлява л.а.

„Фолксваген Поло“ след употреба на наркотични вещества или техни аналози – бензодиазепини, установено чрез изследване с техническо средство - престъпление по чл.

343б ал.3 от НК. На същата дата бил извършен оглед на местопроизшествие и изготвен протокол за това, както и на ищеца М. бил издаден талон за изследване и му е взета съответната проба. Със заповед за прилагане на ПАМ № 24-0813-000258 г. на А. М. е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б “б“ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като на осн. чл. 60,ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта и на същата дата е отнето СУМПС № 285711452. В деня на образуване на ДП, в качеството на свидетели по ДП са били разпитани Д. Г. А. и М. Р. Р. – служители на РУ – Ямбол, а на 09.07. и 10.07.2024 г. – Д. С. Д., Д. А. Р. и С. А.К.. С постановление от 26.06.2024 г. по ДП е била назначена токсико – химична експертиза с поставени задачи. По предложение на разследващия полицай при ОД на МВР, срокът за разследването по ДП е удължаван многократно, т.к. назначената експертиза не е била изготвена. На 04.02.2025 г. е изготвена съдебна – химокотоксична експертиза, според заключението на която при извършено изследване на предоставените биологични проби от лицето не се установява наличие на наркотични вещества. С постановление от 17.02.2025 г. ДП е било прекратено на основание чл. 199 и чл. 243 ал.1 т.1, вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, т.к. не са събрани данни от обективна и субективна страна за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Постановлението е връчено на ищеца на 21.02.2025 г. Относно твърденията за претърпени неимуществени вреди, пред районния съд е разпитана свидетелката Драгоев, приятелка на ищеца от години.

Свидетелката е пътувала в автомвобила, когато спрели М. за проверка и тестът показал положителен резултат за наркотици. А. се притеснил и шокирал, станало му гадно. След това издали полицаи, правили оглед, по-късно ги разпитвали в полицията. А. дал кръвна проба и 3 бил в очакване на резултатите, т.к. книжката му била отнета. Това очакване продължило около 8 месеца. Отнемането на книжката повлияло на част от работата му свързана с разнос на пици, което повлияло и на възнаграждението му. Не се чувствал добре, т.к. имало подигравки, а той знаел, че не е такъв. Затворил се. Градът бил малък и се разбрало, че няма книжка. Познати говорели за него, че е наркоман и престъпник. По официален път и от органите на реда случаят не бил разгласяван.

Пред районния съд ответниците, сега въззивници Прокуратурата на РБ и ОДМВР Ямбол са възразили за неоснователност на иска с възраженията, които се поддържат и с въззивните жалби.

Въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция, която е уважила предявения иск по чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4, ал.2 от ЗОДОВ и ответниците са солидарно осъдени да заплатят на ищеца сумата от 2 000 лв., тъй като е прието, че е претърпял неимуществени вреди от незаконно досъдебно производство № 419/2024 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

С разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая се претендира обезщетение за вреди от прекратено наказателно производство поради липса на престъпление. Въззивният съд счита, че са установени кумулативните материалноправни предпоставки за уважаване на иска, а именно: