Решение № 411 от 04.04.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Русе, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20214520103962 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК от В. В. М., от гр. Русе, чрез адв. Л. П. и адв. Д. П.а против В. Д.

К., от гр. Русе: ДА СЕ ИЗMEHИ утвърденото с решение от дата 08.12.2020г. по гр.дело № 5496/2020г. по описа на РРС, VII гр.с. споразумение по чл.51, ал.1 СК - в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното им дете В.

В. М. ЕГН:**********, като: 1/ родителските права да бъдат предоставени за упражняване на бащата; 2/ местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на бащата в гр. Русе, кв.****; 3/ на майката да бъде определен peжим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване; 20 дни през лятото /които могат да бъдат разпределени на два пъти по 10 дни/, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; половината от общия брой на дните, определени за Коледна /зимна/ ваканция, започваща от 23.12. вечерта на съответната година и завършваща на първия работен ден на следващата календарна година, като този режим ще се упражнява на 1 ротационен принцип /едната година детето ще е на Коледа при майката, а на Нова Година при бащата/, като за настоящата 2021г. детето ще бъде за Коледа при бащата, т.е. от 23.12.2021г. до 28.12.2021г. вкл. до 18:00ч., след този час детето ще бъде при майка си от 18:00ч. на 28.12.2021г. до 18:00ч. на 02.01.2022г.; половината от дните, определени за Великденска ваканция на ротационен принцип: на четна година първите два дни от Великденските празници детето ще е при майката, вторите два дни при бащата, а на нечетна година - обратно; както и винаги, когато страните постигнат споразумение за режима на лични контакти на майката с детето; 4/да бъде осъдена майката да заплаща за детето чрез бащата като негов законен представител ежемесечна издръжка в размер на 165 лв. до настъпване на обстоятелства, които водят до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира разноските по делото.

В исковата молба твърди, че ответницата не е осигурила битови условия за отглеждане на детето, като първоначално го завела при баба си, където било мизерно, а сега живее на квартира тип гарсониера, заедно със свой интимен партньор и детето било принудено да спи на едно легло с тях, което го разстройвало и стресирало. Майката не му осигурявала никакъв режим на гледане, възпитание и хранене, като относно хигиената, лекарствата за астма и алергия, които трябвало да взема, се грижел бащата. Той го водел и вземал от градината, защото майката започнала работа в пекарна, на смени, до девет вечерта и се налагало да взема детето и извън режима, като му го предавал друг човек. Твърди, че майката държи затворено детето по цял ден, дори през топлите дни, купила му ТВ игра, за да е свободна, а то изживявало емоционално раздялата им и не можело да се адаптира. Всичко това довело до инцидент на 07.06.2021 г., когато детето му се обадило през деня, плачейки, че се затворил сам в банята, защото бил наказан от майка си и се издрал по лицето, като се самонаранил. Твърди, че майката не разполага с родителски капацитет, детето няма никакъв социален живот, а тя търси и постига само собствения си комфорт. Заявява, че той като баща има изградена трайна емоционална връзка с детето, разполага със жилище, собственост на родителите му и собствена детска стая, като иска да се грижи за детето и счита, че има повече възможности и капацитет за това.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез адв. Д. И. е депозирала 2 отговор. Счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Счита, че не е налице изменение на обстоятелствата, за да се изменя решението, с което са предоставени на нея родителските права. Твърди, че ищецът имал авторитарен характер, проявявал агресия към нея и й нанасял побой по време на брака, за това се наложило с детето да напуснат семейното жилище и се установила в дома на нейната баба, където имало добри условия за живот.

Оспорва твърдението, че не полагала грижи за здравето на детето, като твърди, че го гледала до 4 годишна възраст и то действително страдало от астма, за което му купувала лекарства, подхождала към нуждите му с изключително внимание и грижа, а всяка година го водела за 15 дни в гр.

Трявна. Лично бащата й казвал, че няма пари за лекарства, като считал, че тя е виновна за всеки пристъп на детето. Оспорва твърдението, че не се грижела за хигиената на детето и твърди, че се отнасяла към хигиената му с изключително внимание, а бащата избягвал да купува дрехи на детето и го връщал със стари дрехи. Твърди, че не тя, а бащата не спазвал режима на хранене на детето и го връщал с обострена алергия /от соя/. Счита, че връзката й с друг мъж е провокирала ищеца да предяви настоящия иск.

Твърди, че годеникът й К. се държал изключително мило и добре с детето и то също го приемало много добре. Твърди, че бащата всеки ден я чакал пред детската градина, като сипел ругатни и обиди по неин адрес. Обиди понасяла и от родителите му. Без да я информира бащата отивал по-рано от нея и вземал детето от детската градина, сам решавал, в кои дни детето няма да ходи на градина, а после мърморел за гледането му. Изтъква, че при три отсъствия на детето без уважителна причина щели да й спрат детските надбавки. Не оспорва факта, че ищеца е добър баща и обича сина си, но счита, че действията му целят единствено тя да се почувства зле. Твърди, че когато е първа смяна, която започва в 5 ч. сутринта, годеникът й водел детето на детска градина, което било повод за скандали с ищеца, защото не позволявал да остава сина му при К.. Принудена била да взема детето със себе си на работа, където то продължавало да спи, докато станело време да го заведе на градина. Твърди, че е осигурила уют, самостоятелно легло и детски кът за игра на детето, както и домашен любимец, който много обича. Уточнява, че относно случая на 07.06.2021 г. след като помолила детето да остави всички мобилни средства, той се затворил сам в банята, изподрал се и се обадил на баща си. Счита, че действията му били резултат от стреса, на който е 3 подложено детето като свидетел на многобройните конфликти инициирани от ищеца. Категорично оспорва твърдението, че не притежава необходимия родителски капацитет, като счита, че тя е по-пригодния родител.

Счита, че сега действащия режим в крайна сметка се отразява негативно върху детето и е налице изменение на обстоятелствата и следва да бъде променен, а с оглед предстоящото започване на първи клас, тренировки по плуване, подходяща храна и лечение, издръжката на детето следва да бъде увеличена, като предявява по реда на чл. 211 от ГПК насрещен иск на основание чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59, ал. 9 и чл. 150 от СК : ДА СЕ ИЗMEHИ утвърденото с решение от дата 08.12.2020г. по гр.дело № 5496/2020г. по описа на РРС, VII гр.с. споразумение по чл.51, ал.1 СК в частта относно личните отношения и издръжката на малолетното им дете В. В. М.

ЕГН:**********, като: бащата да има право да взема детето при себе си: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване; 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения й годишен отпуск; по време на Коледните празници на всяка четна година, от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември; по време на Новогодишните празници на всяка нечетна година от 10 часа на 31 декември до 18 часа на 02 януари; по време на Великденските празници на всяка нечетна година от 10 часа на първия ден, определен като почивен до 18 часа на последния ден; да бъде изменен размерът на определената с цитираното решение издръжка за детето, която бащата да заплаща, чрез неговата майка, като бъде увеличена от 160 лв. на 240 лв. месечно, считано от предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. Претендира и направените разноски.

В указания срок от ответника по насрещния иск е депозиран отговор, с който го оспорва изцяло и моли да се отхвърли като неоснователен.

Алтернативно, ако бъде приет за основателен насрещния иск, респективно отхвърлен предявения от него иск, моли да се постанови решение, с което: 1/ да му бъде определен режим на лични отношения с малолетния му син В., както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване; 30 дни през лятото /които могат да бъдат разпределени на два пъти по 15 дни/, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; -половината от общия брой на дните, 4 определени за Коледна /зимна/ ваканция, започваща от 23.12. вечерта на съответната година и завършваща на първия работен ден на следващата календарна година, като този режим ще се упражнява на ротационен принцип /едната година детето ще е на Коледа при майката, а на Нова Година при бащата/, като за настоящата 2021г. детето ще бъде за Коледа при бащата, т.е. от 23.12.2021г. до 28.12.2021г. вкл. до 18:00 ч., като за Нова година - при майката, а за следващата 2022г. детето ще е за Нова година при бащата от 18.00 ч. на 28.12.2022г. до 18.00ч, на 03.01.2023г.; половината от дните, определени за Великденска/пролетна/ ваканция на ротационен принцип: на четна година първата половина от ваканцията детето ще е при майката, втората половина – при бащата, а на нечетна година - обратно; половината от общия брой на дните, определени за официални празници в страната /в т. ч. неучебни и неработни дни/ 03 март; 01 май; 06 май; 24 и 25 май; 06 септември; 22 септември; 01 ноември; личните празници на детето да се празнуват заедно с двамата родители; както и винаги, когато постигнат споразумение за режима на лични контакти между бащата и детето; 2/ да бъде определена месечна издръжка, която следва да заплаща за детето В. В. М., като съобразно финансовите му възможности размерът на същата да е 180 лв.

Претендира разноските.

Твърди, че промяна действително е налице, но не такава, каквато е посочена в насрещния иск, а тази изложена в исковата молба, като в първоначално определените родителски права със споразумение не са били изследвани никакви аргументи. Изтъква, че нито един от посочените в насрещния иск аргументи не сочи на поведение и отношение от негова страна, които да дават основание за ограничаване на контактите със сина му.

Сочи, че с детето имат изключително силна емоционална връзка един с друг и поисканото ограничаване на контактите му с него не е в интерес на детето.

Твърди, че повод за напрежението между тях е, че поради работните смени на В., тя тръгвала рано на работа от 05 до 13 ч. е първа смяна и се налагало той да носи детето на градина, да ходи до жилището й, а там детето му се предавало от нейния годеник К., който бил напълно непознат за него. Освен това, при разговор със социалните работници детето споделило и с играчка показало как на 09.08.2021 г. /след посещението на социалните работници в дома на майката/ въпросният годеник е извел детето на балкона от където го е надвесил. Счита, че този човек няма право да живее с детето му и да 5 застрашава физическото здраве и живота му и е в интерес на детето повече да не живее при майката, тъй като не може да му осигури нормална среда.

Изтъква, че това не е единствен акт на насилие спрямо детето му, тъй като на 25.08.2021г., когато взел сина си от майката установил, че има синина по вътрешната повърхност на дясното бедро, като детето му споделило, че приятелят на майка му го е ощипал по крака, за което бащата завел сина си при съдебен лекар. Установил, също така, че новият мъж целувал детето по устата и то идвало при баща си с обринати устни и ситни пъпчици, за което обърнал внимание на майката, но тя отговорила с нецензурни думи. Заявява, че действително са водили детето на лечение в Трявна, но престоя там 14 дни бил осигурен от неговите родители, защото тя била безработна. Твърди, че не обръщала внимание на храните, които приема детето и за това се обостряла алергията му. Отбелязва, че майката не извежда детето навън и то трябвало да си играе само. Счита, че автоагресивното поведение на детето, когато се е затворило в банята и самонаранило, говори за пълна липса на родителски капацитет в майката и вътрешна тревога при детето. Твърди, че след раждането на детето майката се депресирала и потърсили помощта на психолог, но от изписаните лекарства не се подобрила, а се влошила и гледала в една точка, била неадекватна и се наложило той да изземе нейните функции, да се грижи за цялото домакинство и за детето. Посочва, че има семеен бизнес – заведение за бързо хранене и от там носел прясно сготвена храна ежедневно, така тя била облагодетелствана, но все недоволна и не веднъж изхвърляла храната, защото не и пукало и стояла пред кухненските шкафове и вкисвала. Започнала с времето да се държи по-лошо с него и детето, като стояла постоянно на телефона, което правела и до момента, не играела и не говорела с детето, а когато той му четял приказки за лека нощ, тя стояла с гръб към тях и си гледала телефона. Изпадала в истерии, обърнала цялата спалня, разбила си телефона в стената, защото детето искало да му прочете приказка и тя един път, но нервите и търпимостта й били около нула.