Решение № 250 от 27.06.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Карлово, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320100098 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление - гр.

София, ПК 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1, със законен представител А. В. Д. и М. М., ***** чрез юрк. М. К. против Е. М. Д., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. „***“ №***.

В исковата молба се твърди, че между „А1 България“ ЕАД и Е. М. Д., бил сключен Договор за потребителски кредит № 2033 от 18.03.2024 г. В изпълнение на договореното, на ответницата бил предоставен потребителски кредит за общо ползване в размер на 1800.00 лв. Съгласно погасителния план, ответницата се задължила да погаси предоставения й потребителски кредит на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 97.88 лв., включващи главница и лихва за срока на договора.

Твърди се, че към 13.08.2024 г. Е. М. Д. не заплатила сумата от 195,76 лв., представляваща два броя падежирали вноски по договора, както следва:

97,88 лв., от които: 58,67 лв. – главница и 39,21 лв. – лихва, представляваща втора вноска, с падеж 14.07.2024 г., дължима за период от 16.05.2024 г. до 1

15.06.2024 г.; 97,88 лв., от които: 59,99 лв. – главница и 37,89 лв. – лихва, представляваща трета вноска, с падеж 12.08.2024 г., дължима за период от 16.06.2024 г. до 15.07.2024 г.

Във връзка с горното и на основание чл. 15.2 от Договора, на 13.08.2024 г. оставащата главница в размер на 1623,96 лв. и частична възнаградителна лихва в размер на 36,54 лв. били обявени на длъжника за предсрочно изискуеми чрез кратко текстово съобщение (SMS), изпратен на посочения от него контакт в чл. 3.

В чл. 15.2 от Договора било предвидено, че „В случай, че Потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при плащането на 2 (две) месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно Погасителния план към този Договор става предсрочно и незабавно изискуемо след изтичане на срока за плащане (по чл.10.5) на последната от двете просрочени месечни вноски. От датата на настъпване на предсрочната изискуемост върху цялото непогасено към този момент задължение за главница на Потребителя започва да се начислява законната лихва по чл. 8.4. до окончателното погасяване на задължението.

Кредиторът изпраща на Потребителя информация за настъпването на тези обстоятелства под формата на уведомление, покана, предизвестие или друго чрез кратко текстово съобщение (SMS) и/или имейл на телефона и/или на имейла за контакт, посочени в Договора. Разходите за тези съобщения са за сметка на Кредитора.“

Общо дължимата сума по Договора възлизала на 1856,26 лв.

За вземането от страна на „А1 България“ ЕАД било подадено заявление по чл.410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 1959/2024 г. на PC - Карлово била издадена заповед, срещу която постъпило възражение по чл.414 ГПК. Това пораждало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №1959/2024 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 1856.26 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 2033 от 18.03.2024 г;

- сумата от 49.76 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 15.07.2024 г. до 06.11.2024 г.

- законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по 2 чл.410 ГПК – 06.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноските по делото, включително направените в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК Е. М. Д. не е депозирала отговор на исковата молба. С молба вх. №4232/11.04.2025 г., чрез адв. Д. Г., ответницата оспорва иска. Твърди, че претенциите са неоснователни, тъй като договорът за заем бил недействителен, поради неточно посочен в него ГПР. Моли съда да отхвърли иска и да й присъди рзаноските по делото. Прави възраржение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищцовото дружество.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 1959/2024 г. на РС Карлово е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 06.11.2024 г. е била издадена Заповед № 1043/08.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми:

- 195.76 лева – неизпълнение по Договор за потребителски кредит № 2033 от 18.03.2024 на два броя падежирали и незаплатени вноски по договора, съгласно погасителния план към него, както следва: 97.88 лева, от които 58.67 лева - главница и 39.21 лева - лихва, представляваща втора вноска, с падеж 14.07.2024 г., дължима за период 16.05.2024 г. - 15.06.2024 г. и 97.88 лева, от които 59.99 лева - главница и 37.89 лева - лихва, представляваща трета вноска, с падеж 12.08.2024 година, дължима за период 16.06.2024 - 15.07.2024 г.;

- 1623.96 лева, представляваща предсрочно изискуема оставаща главница по договора, обявена за предсрочно изискуема съгласно чл. 15.2. от договора на 13.8.2024г., дължима по вноски 4 - 24;

- сумата от 36.54 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима за вноски № 4 и 5, пропорционално до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 13.08.2024 г.;

- сумата от 49.76 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху непогасения дълг от 1856.26 лева (вкл. просрочени вноски № 2 и 3, както и предсрочно изискуем остатък) за периода от 15.07.2024 г. до датата на подаване на заявлението;

- законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 06.11.2024 г. до изплащане на вземането;

- направените по делото разноски в размер на 37.70 лева за платена 3 държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 2033 от 18.03.2024 г., съгласно който „А1 България“ ЕАД е предоставило на Е. М. Д. сумата от 1800 лева.

Срещу връчената заповед ответницата (тогава длъжник) е подала възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК и е допустим.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник, който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца или не ги дължи на друго основание.

Не е спорно и от представения с исковата молба договор за потребителски кредит № 2033 и погасителен план към него се установява, че на от 18.03.2024 г. между „А1 България“ ЕАД, в качеството на кредитор и Е.

М. Д., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който на ответницата е предоставена в заем сумата от 1800 лева, със срок за издължаване до 28.04.2026 г. Плащането е разсрочено на 24 погасителни месечни вноски – 23 вноски по 97.88 лева и последна изравнителна вноска в размер на 98.03 лева, включващи главница и лихва. В чл. 8.1. е уговорен ГЛП в размер на 27.00 %. Според чл.9 годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 30.69 %, а общата дължима сума по кредита е 2349.27 лева.

След преценка на представения договор, настоящият съдебен състав намира, че същият не страда от пороци, водещи до неговата недействителност.

Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК към датата на неговото сключване. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита – 4 брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото изискуемо съдържание според посочените разпоредби. Противно на твърденията на ответника, в случая е спазено изискването да се посочи действителният размер на ГПР. Това е видно от изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира изцяло.

От експертното заключение се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор, като е превело на ответницата заемната сума. По Договор за потребителски кредит № 2033 от 17.03.2024 г. е платена само първата вноска от погасителния план в размер на 97.88 лв., с която погасени 57.38 лв. – главница и 40.50 лв. – договорна лихва.

Размерът на на неплатените суми по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.11.2024 г., са в общ размер от 1856.26 лева, както следва: главница – 1742.62 лв. и договорна лихва – 113.64 лв. Мораторната лихва върху главницата за периода от 15.07.2024 г. до 06.11.2024 г. е в размер на 57.42 лева. Видно е, че вещото лице е изчислило задълженията на ответницата в съотвествие с исковата претенция, като единствено размерът на мораторната лихва е по-висок от претендирания. При това положение и с оглед останалите доказателства по делото, искът се явявява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски и такива му се полагат с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК – 87.70 лева в заповедното производство /37.70 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/ и 488.54 лева в исковото /38.54 лева – дъжравна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 350 лева за възнаграждение на вещо лице/ или общо 576.24 лева.

Възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото се претендира и присъжда в минимален размер.

Мотивиран от горното и на основание чл.422, вр.чл. 415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Е. М. Д., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. „***“ №***ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК:

5

131468980, със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1, със законен представител А. В. Д. и М. М., ****************, следните суми, за които по ч. гр. д. №1959/2024 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 1856.26 лева, включваща главница в размер на 1742.62 лева и договорна лихва в размер на 113.64 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № 2033 от 18.03.2024 г.;

- сумата от 49.76 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 15.07.2024 г. до 06.11.2024 г.

- законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 06.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Е. М. Д., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул.

„***“ №***ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул.

„Кукуш“ №1, със законен представител А. В. Д. и М. М., **************** направените по делото разноски общо в размер на 576.24 лв. (петстотин седемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), от които 87.70 лева в заповедното производство по ч. гр. д. № 1959/2024 г. по описа на РС Карлово и 488.54 лева в исковото производство по гр. д. №98/2025 г. по описа на РС Карлово.