Решение № 207 от 03.12.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Провадия, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20203130101006 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АСМ” ЕООД, ЕИК ***** про т и в ЗП Я.А.ов Я., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по силата на осъществени между страните търговски взаимоотношения през 2019 г. ищцовото дружество е продало на ответника стоки препарати за растителна защита, семена за посев и торове, на обща стойност 38 960.38 лева, за които доставки продавачът е издал фактури. Сочи се, че купувачът е направил частични плащания през 2019 г. и 2020 г., но до настоящия момент, въпреки многократните опити за контакти от страна на търговското дружество, ответникът не е погасил остатъкът от дължимата сума.

За предадените, но неплатени стоки били издадени следните фактури:

№ 0930001329 от 22.03.2019 г., на стойност 2660.00 лв., с падеж 30.09.2019 г., и остатък за плащане към момента 1294.40 лв.

Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол с № 40000003144 от 22.03.2019 г.

№ 0920003192 от 27.03.2019 г., на стойност 1514.64 лв., с падеж 30.09.2019 г.

Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол с № 40000003143 от 22.03.2019 г.

№ 0920003478 от 08.04.2019 г., на стойност 2846.64 лв., с падеж 30.09.2019 г.

Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол с № 40000003903 от 08.04.2019 г.

№ 0830001845 от 08.04.2019 г., на стойност 292.00 лв., с падеж 30.09.2019 г.

Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол с № 40000003904 от 08.04.2019 г.

1

№ 0920004014 от 03.05.2019 г., на стойност 652.20 лв., с падеж 30.09.2019 г.

Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол с № 40000004709 от 03.05.2019 г.

№ 0920004137 от 09.05.2019 г., на стойност 1129.32 лв., с падеж 30.09.2019 г.

Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол с № 40000004888 от 09.05.2019 г.

№ 0920004597 от 23.05.2019 г., на стойност 1659.48 лв., с падеж 30.09.2019 г.

Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол с № 40000005359 от 20.05.2019 г.

№ 0920004945 от 07.06.2019 г., на стойност 2248.50 лв., с падеж 30.09.2019 г.

Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол с № 40000006446 от 07.06.2019 г.

№ 0810000891 от 04.10.2019 г., на стойност 6761.04 лв., с падеж 30.11.2019 г.

Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол с № 0810000891 от 04.10.2019 г.

Твърди се, че длъжникът дължи плащане в размер на 18 398.22 лева – главница, както и лихва за забава върху главниците в общ размер на 1648.59 лева за времето от падежа на всяка една фактура – 30.09.2019 г., а за фактура № 0810000891 - от 30.11.2019 г., до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда.

Излага се, че пред РС – Провадия ищцовото дружество е подало заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и на 14.09.2020 г. е била издадена заповед за изпълнение № 438 по ч.г.д. № 820/2020 г. по описа на съда. Срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което и с оглед указанията на съда се предявява настоящият иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 18 398.22 лева - главница, както и лихва за забава върху главниците в общ размер на 1648.59 лева за времето от падежа на всяка една фактура – 30.09.2019 г., а за фактура № 0810000891 - от 30.11.2019 г. , до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, претендирани по ч.г.д. № 820/2020 г. по описа на РС – Провадия, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до датата на изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в които изрично признава, че предявеният иск е основателен както по основание, така и по размер.

Заявява, че не оспорва вземанията на ищеца по посочените в исковата молба фактури, както и че признава иска. Заявява също желанието си да бъде сключено между страните споразумение за погасяване на дължимите суми. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, редовно упълномощен с изрично пълномощно с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, признава исковете по основание и размер. Предвид направеното признание, ищецът, чрез процесуалния си представител, моли съда да се произнесе с решение при признание на исковете, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:

Видно от приложеното ч.г.д. № 820/2020 г. на РС - Провадия, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по коректно посочените в заявлението 2 вземания и заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към исковата молба.

С оглед признанието на исковете и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани допълнителни доказателства извън посочените, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене.

Направеното признание на исковете по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенциите, защото ги счита за основателни и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това е направено от изрично упълномощен процесуален представител с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, включително и с правото да признава исканията на противната страна, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки ги на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват съответните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в становище вх. № 4667/03.11.2021 г. /л.

86/ и доказателства за сторени такива в размер на 400.94 лева – платена държавна такса Ето защо за исковия процес, ответникът ще бъде осъден да заплати разноски в този размер.

Съгласно т. 12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 400.94 лева за платена държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗП ЯН. АТ. ЯН., ЕГН **********, с адрес: ****** ДЪЛЖИ на „АСМ” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, 3 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 18 398.22 лева, представляваща сбор от главници по фактури, както следва: фактура № 0930001329 от 22.03.2019 г., на стойност 2660.00 лв., с падеж 30.09.2019 и остатък за плащане към момента 1294.40 лв.; фактура № 0920003192 от 27.03.2019 г., на стойност 1514.64 лв., с падеж 30.09.2019 г.; фактура № 0920003478 от 08.04.2019 г., на стойност 2846.64 лв., с падеж 30.09.2019 г.; фактура № 0830001845 от 08.04.2019 г., на стойност 292.00 лв., с падеж 30.09.2019 г.; фактура № 0920004014 от 03.05.2019 г., на стойност 652.20 лв., с падеж 30.09.2019 г.; фактура № 0920004137 от 09.05.2019 г., на стойност 1129.32 лв., с падеж 30.09.2019 г.; фактура № 0920004597 от 23.05.2019 г., на стойност 1659.48 лв., с падеж 30.09.2019 г.; фактура № 0920004945 от 07.06.2019 г., на стойност 2248.50 лв., с падеж 30.09.2019 г.; фактура № 0810000891 от 04.10.2019 г., на стойност 6761.04 лв., с падеж 30.11.2019 г., както и лихва за забава върху главниците в общ размер на 1648.59 лева за времето от падежа на всяка една фактура – 30.09.2019 г., а за фактура № 0810000891 - от 30.11.2019 г., до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 10.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 438/14.09.2020 г. по ч.г.д. № 820/2020 г. на РС – Провадия.

ОСЪЖДА ЗП ЯН. АТ. ЯН., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на „АСМ” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 400.94 лева /четиристотин лева и деветдесет и четири стотинки/ – разноски в заповедното производство по ч.г.д. № 820/2020 г. на РС – Провадия за държавна такса и сумата от 400.94 лева / четиристотин лева и деветдесет и четири стотинки/ – разноски за държавна такса в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

4