Решение № 232 от 17.03.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№232/17.3.2021г. гр.

Пазарджик, 17.03.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1347 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59, ал.13 ЗЗО, вр. чл.145 и и сл. АПК и е образувано по жалба на „ДКЦ 1 Велинград“ ЕООД с ЕИК: ********* против Заповед за налагане на санкция № 13/РД-09-1012/05.11.2020 г. на Директор на РЗОК Пазарджик в частта по т.2.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че вторичният преглед е извършен преди лицето да почине, а поради техническа грешка прегледът е отразен по-късно. Моли се да бъде отменена обжалваната заповед в атакуваната чат по т.2.

Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя чрез процесуалния си представител поддържа така подадената жалба. Моли да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира сторените по делото разноски за държавна такса.

Ответникът по жалбата -

Директор на РЗОК Пазарджик, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна, включително и в представени писмени бележки. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

„ДКЦ 1 Велинград“ ЕООД е сключило с НЗОК, представлявана на териториално ниво от РЗОК - Пазарджик - Договор № 13/РД-29-418/17.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център/диагностично- консултативен център (Договор № 13/РД-29-418/17.02.2020 г.) Отчитането на дейност по този договор се извършва по реда, описан в чл. 206 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. За тази цел, лекарите, работещи в лечебни заведения за извънболнична помощ, подават месечно информация за извършената от тях дейност по електронен път, която подписват с усъвършенстван електронен подпис (УЕП), съгласно чл. 206, ал.3 от НРД за МД за 2020 - 2022 г.

При обработката в информационната система на НЗОК (ИСНЗОК) на подадения от д-р С. И. отчет, е установено, че в него фигурира преглед от дата 31.02.2021 г., описан в Амбулаторен лист (АЛ) № 198 на пациентката А. К. Б.., който ИС е отхвърлила от заплащане поради факта, че отразената в отчета дата на извършване на дейността е след смъртта на лицето.

На 08.05.2020 г. е постъпила докладна записка от ст. експерт в отдел „ДОКИМДПА“, офис Велинград до Директор на РЗОК Пазарджик, в която го уведомява, че при обработка на индивидуалния отчет за месец март 2020 г., че от „ДКЦ 1 Велинград“ ЕООД по пакет „Хирургия“ с изпълнител д-р С. Г. И. е отчетена дейност с амбулаторен лист №198/31.03.2020 г. по медицинско направление за консултация /бл.МЗ-НЗОК № 3/ № 000449/05.03.2020 г. на ЗОЛ А. К.. Б.. с ЕГН ******хххх, починало на 28.03.2020 г. Във връзка с постъпилата докладна записка е издадена от Директор на РЗОК Пазарджик заповед № 13/РД-09-395/17.06.2020 г. за извършване на проверка. Във връзка с извършената проверка са съставени протокол и доклад.

По данни от доклад с вх.№13/93-00-478/22.05.2020 г. след връчване на заповед №13/РД-09-395/17.06.2020г. на д-р К. П.. - управител на ЛЗ за извършване на проверката се представил амбулаторен лист за консултативен преглед № 000198/31.03.2020г. на ЗОЛ А. К..

Б.. с ЕГН ******хххх с основна диагноза „Други уточнени болести на жлъчния мехур“ /МКБ К82.8/ от медицинската документация за амбулаторни прегледи на ЗОЛ от месец март 2020 г. на д-р С. Г. И.., изпълнител по пакет „Хирургия“ в „ДКЦ 1 Велинград“ ЕООД. При проверката на АЛ № 000198/31.03.2020 г. се установило, че отчетената специализирана медицинска дейност, отразена в частта анамнеза, обективно състояние и терапия в съответния амбулаторен лист е потвърдена с подпис и печат от д-р С. Г. И.- хирург в „ДКЦ 1 Велинград“ ЕООД. От направената справка - данни на ГРАО, лицето е починало на 28.03.2020 г., от което следвало, че амбулаторен лист № 000198/31.03.2020 г. е отчетен след датата на смъртта.

Същия е включен в електронния отчет за извършена дейност на ЗОЛ за месец март 2020 г., подписан с електронен подпис и подаден от ЛЗ за СИМП в НЗОК - Персонализирана информационна система, като е обработен в интегрираната информационна система на НЗОК и отхвърлен от заплащане. Съгласно установената по-горе фактическа обстановка в случая се касаело за отчетена специализирана медицинска дейност, обективирана в отчетения с АЛ № 000093/29.01.2019 г. вторичен консултативен преглед, който не е и не би могло да бъде извършен от д-р С. Г. И., изпълнител по пакет „Хирургия” в „ДКД 1 Велинград“ ЕООД, тъй като ЗОЛ в посочения амбулаторен лист е починало на 28.03.2020 г. Описаното представлявало нарушение на чл.215 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., чл.59, ал.11, т.1, буква „а“ от ЗЗО, във връзка с чл.421, ал.1, буква „а“ от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. Нарушението било извършено за първи път. Изпълнителят на медицинска помощ - обект на проверката не е подал писмено становище по направените констатации в законоустановения срок — 7 дни от датата на връчване на Протокол № 212/28.07.2020 г.

При така установеното, ответникът издал атакуваната в настоящото производство заповед, в частта по т.2, на която за нарушението на основание чл.59, ал.11, т.1, буква „а“ от ЗЗО и чл.421, ал.1, буква „а“ от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. е наложил частично прекратяване на договор № 13/РД-29-418/17.02.2020 г., по отношение на лекаря д-р С. Г. И.. с УИН ********** - изпълнител по пакет „Хирургия“ в „ДКЦ 1 Велинград “ ЕООД, който е отчел дейност, която не е извършена.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на заповедта на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че същата е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия. Заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържание и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Следва да се отбележи, че страните не спорят по така изложената фактическа обстановка. Основните възражения в жалбата се свеждат до твърдения, че вторичният преглед е извършен преди лицето да почине, а поради техническа грешка прегледът е отразен по-късно. В тази насока към жалбата са приложени и обяснения от д-р С.. И... В тях се твърди, че прегледът на г-жа А. К. Б. бил проведен на дата 27.03.2020 г., но поради „техническа невъзможност“ бил отчетен на 31.03.2020 г., защото по време на прегледа, извършилият го лекар не бил по график на работа в „ДКЦ 1 Велинград“ ЕООД.

Съобразно разпределената по делото доказателствена тежест от съда в определението за насрочване, редовно връчено на страните, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния орган да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. От своя страна, жалбоподателят следва да докаже твърденията си в жалбата. В тази връзка от административния орган по безспорен начин е установено, че е отчетена специализирана медицинска дейност, обективирана в отчетения с АЛ № 000093/29.01.2019 г. вторичен консултативен преглед, който няма да е бил извършен от д-р С.. Г.. И.., изпълнител по пакет „Хирургия” в „ДКД 1 Велинград“ ЕООД, тъй като ЗОЛ в посочения амбулаторен лист е починало на 28.03.2020 г. При така установеното съгласно чл.215 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. за неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, изпълнителите на медицинска помощ носят отговорност съгласно условията на НРД. Съгласно чл.421, ал.1, буква „а“ от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК налагат санкция „прекратяване на договора“ при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на ИМП по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който е извършил тази дейност.

В тази насока е и разпоредбата на чл.59, ал.11, т.1, буква „а“ от ЗЗО, съгласно която директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена. В случая административния орган е установил, че е отчетена дейност спрямо лице, което към датата на посочения в АЛ преглед е било починало и съответно съвсем законосъобразно е издадена атакуваната в настоящото производство заповед, в частта по т.2. От обективна страна, всички предпоставки за издаването на заповедта в тази ѝ част са били налице. Директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията "прекратяване на договор", при липсата на възможност за избор между две алтернативни наказания. В настоящия случай се касае за нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 11, т. 1, буква „а“ от ЗЗО, а именно, отчитане на дейност, която не е извършена, което обуславя прилагане на мярката „частично прекратяване на договора с изпълнителя на извънболничната медицинска помощ по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност“. Съгласно цитираната разпоредба, единствената предпоставка за прилагане на мярката в този случай е липсата на реално изпълнение на отчетената медицинска дейност. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 69 от 05.01.2021 г. по адм. дело № 9228/2020 г. по описа на съда.

От своя страна жалбоподателят не успя да докаже твърденията си в жалбата, а именно, че прегледът е извършен преди лицето да почине, но поради „техническа невъзможност“ не е могъл да го регистрира. Тези твърдения останаха голословни. На първо място остана неясно за каква точно „техническа невъзможност“ става въпрос. Доказателства за реална „техническа невъзможност“ по делото не се представиха и по същество такава не се установи. Твърденията в писмените обяснения на д-р И.. за наличие на такава, сами по себе си, няма как да бъдат приети за достатъчни в тази насока и да обосноват основателност на жалбата, дори и само защото той е пряко заинтересован от изхода на делото.

По изложените съображения в заключение следва да се каже, че оспорената в настоящото производство заповед е законосъобразна, като издадена в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл.

24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на РЗОК Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 (сто) лева с оглед фактическа и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав Р Е Ш И: