Определение № 209 от 19.05.2020, Апелативен съд - Пловдив

П

Р О Т

О К О Л

№ 209 гр. Пловдив, 19 май 2020 година

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН

РАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА при участието на съдебния секретар Катя Митева и в присъствието на прокурора РУМЕН БОЕВ, сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик ИВАН

РАНЧЕВ, ВЧНД № 193 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:20 часа в залата се явиха:

При добър звук и картина на линията по Skype от Ареста П.се намира жалбоподателят Н.К.Т., на който се разясниха подробно правата по чл.55, ал.1 - 4 и чл.138, ал.7 от НПК.

В съдебната зала се явяват защитниците му адв. С. А. и адв. В. К..

За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор БОЕВ.

В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен съд - Пловдив – В. Н..

СТАНОВИЩА

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.А.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Обв. Т.: Да се гледа днес делото.

Съдът счита, че няма пречка по даване ход на делото и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА

ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

ОБВИНЯЕМИЯТ

Т.: Запознат съм с частната жалба.

РАЗЯСНИХА се на страните правата им по чл.

274 и чл. 275 НПК.

Адв. К.: Нямам искания за отводи.

Представям диплома за средно специално образование и диплома за висше образование.

Адв. А.: Нямам искания за отводи. Да се приемат представените писмени доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приемат.

Съдът

О П Р Е Д Е Л

И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените писмени доказателства.

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О

П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик Иван Ранчев.

ПРОКУРОРЪТ:

Няма да соча нови доказателства. Нямам искания.

Адв. К.: Уважаеми съдии, моля да бъдат призовани и разпитани полицейските служители - свидетелите Л.Д.и Т. М. от 3-то РПУ, техните разпити са по делото. Искам да помоля съда те да бъдат разпитани само относно едно обстоятелство – дали по време на извършените от тях действия на 07 май, при установяването и впоследствие задържането на Н.Т., дали в дома му се е намирало неговото дете. Това е единственото обстоятелство, което моля да се установи и то с оглед на трайното ни твърдение, че освен, че упражнява дългогодишна трудова дейност Н.Т. полага ежедневни грижи за своето дете, което и в деня на задържането му е било под негови грижи просто защото не може да ходи на детска градина. Така е било и тогава, така е и днес. Това е искането ми.

Адв. А.: Предоставям на съда последното доказателствено искане дали е допустимо в настоящето производство.

Обв. Т.: Поддържам искането на адвоката ми.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз се противопоставям на това искане. Това не е в процес, в който се събират доказателства за установяване на всички обстоятелства, свързани с престъпната дейност, личността на обвиняемия, евент. подсъдимия, така, че не е фаза, в която той в самият закон е посочено какво може да се събере. На предното разглеждане на мярката тези неща, когато е била допусната фактическата му съпруга са били обсъждани широко доказателствата. На трето място - не се и оспорва от прокуратурата грижата за детето. Това не е нещо, което трябва да го установяваме по такъв начин. Единственото нещо, което би могло да се случи е да се усложни процеса.

Съдът се запозна с направеното искане и след кратка пауза за обсъждане намира същото за недопустимо. С оглед направените доводи от защитата то не е неосъществимо в рамките на този процес. По изключение се допуска разпит на свидетели за характеристични данни, здравословно състояние и т.н. Отделно, тук се касае за обстоятелства, които са установени и не се оспорват от страните. В тази връзка съдът счита, че само би се затруднило разглеждането на настоящото производство, поради което искането на адв. К. ще се остави без уважение. С оглед на гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л

И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за разпит на двамата полицейски служители.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, аз поддържам така депозираната жалба и в производството, в което се намираме, аз считам, че следва да бъдат много внимателно аналазирирани предпоставките по чл. 63 НПК.

На първо място аз считам, че наистина е налице обосновано предположение предвид събраните данни, че е налице държане на наркотични вещества, но оборвам това, което е посочено като обвинение, че има достатъчно данни, че е налице самата цел разпространение на наркотични вещества. Именно заради това, че целта на едно престъпно деяние е винаги субективен елемент и следва да се докаже,че е бил в съзнанието на дееца. Тоест, трябва да се докаже отношенията на дееца към своето деяние. Следва да се определят и други отличителни фактори, които липсват в самото дело, а именно – такива, които да показват самото субективно отношение към извършеното. Прави впечатление, че още при самото задържане подсъдимият е заявил, че веществата са за лична употреба. В бъдеще, ако се направи изследване на подсъдимия ще се установи действително, че той е употребява такива вещества. Тоест, твърдя, че може и има данни за държане, но няма никакви данни за разпространението.

Не следва да има предубеденост от страна на прокуратурата, както са посочили пред първоинстанционния съд, че щом има следи по иззетата везна, това доказва някакъв вид разпространение. Това не е така и това не може да бъде индиция за разпространението. Пак твърдя,че са налице данните употреба, защото по делото не са установени никакви други доказателства – преки, доказващи тази цел, а именно – не се доказа със свидетелски показания за дейност по разпространение или намерение да бъдат разпространени такива вещества, не са приложени ВДС от ползвани СРС, няма намерени пакетчета, станиоли или някакви вещества, които по някакъв начин да индикират самото намерение.

Ето защо аз считам, че към настоящия момент това работно обвинение, което предстои освен да се събират допълнителни доказателства, които да потвърдят и такива разколебаващи от наша страна, които да го опровергаят. Цялото това нещо го пледирам пред настоящия съдебен състав именно с идеята, че ние трябва да сме толеранти и към този тип хора, които имат проблеми с употребата на наркотични вещества. И в тази връзка аз считам, че действително деянието е извършено в изпитателен срок. При евентуално осъждане не може да бъде друга присъдата, освен ефективна. Но ако прокуратурата не докаже самото разпространение наказанието пада от 1 до 6 г., което означава, че при условията на чл. 55 НК ние можем да паднем на наказание под самия минимум.