Решение № 5255 от 15.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5255 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110207870 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 22-4332-005586 от 05.04.2023 г., началникът на Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" е наложил на Д. Ж. М., с ЕГН : **********, административно наказание – глоба, в размер 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП , за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало глобеното лице, което го обжалва с жалба, подадена чрез началник Група при ОПП-СДВР на 17.05.2023 г., чрез адв. ******************************* В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производства, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По-конкретно се посочва, че в АУАН и НП не е ясно посочено мястото на извършване на административното нарушение. Поддържа се, че дружеството-собственик на управляваното от жалбоподателя МПС не е било уведомено за прекратената 1 регистрация на МПС и не е узнало по друг начин за този факт, като съответно и на жалбоподателя същият не е бил известен, с оглед на което се оспорва субективната съставомерност на деянието. С тези съображения се моли жалбата да бъде уважена и обжалваното НП – отменено. Алтернативно е направено искане за отмяна на обжалваното НП, поради маловажност на случая, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява по пълномощие от адв. *******************************, която представя пълномощно с което е преупълномощена от адв. Р.. Същата поддържа жалбата, въз основа на изложените в нея съображения, с искане за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.

Претендира сторените разноски в хода на производството, като представя списък и доказателства за заплащането им.

Въззиваемата страна – началник Група към СДВР-ОПП, редовно призована – не изпращат представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. Ж. М. е правоспособен водач на МПС, категория В М С АМ В1 С1.

По делото не се оспорва, че същият на датата, посочена в обжалваното НП – 21.01.2023 г. и на посоченото място, попадащо в територията на Столична община, е управлявал лек автомобил

******************************* регистриран като собственост на „******************************* с управител Ж.К М.. Не се оспорва и това, че към тази дата посоченият лек автомобил е била със служебно прекратена регистрация, на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, като това обстоятелство се установява от постъпилата справка от ОПП-СДВР с рег.

******************************* г.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно 2 превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.”

Съгласно представеното писмо-справка от ОПП-СДВР с рег.

******************************* г., на 10.01.2023 г. регистрацията на автомобила е била прекратена на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, въз основа на уведомление от Гаранционен фонд, получено по електронен път, поради това, че МПС е без валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Сочи се, че ОПП-СДВР не е уведомявало собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията, а от приложенията към нея е видно, че регистрацията на автомобила е била служебно възстановена, след получено уведомление от Гаранционен фонд за валидна Гражданска отговорност.

Във връзка с установената прекратена регистрация на автомобила, при извършена проверка на 21.01.2023 г. от служители на ОПП-СДВР, бил съставен АУАН, серия GA, №698824/21.01.2023 г., с който срещу жалбоподателя Д. Ж. М. е повдигнато административно-наказателно обвинение, за това че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Актът, съставен в присъствието на нарушителя, му бил връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор от СРП от 24.03.2023 г., било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 21-4332-005586 от 05.04.2023 г., с което началникът на Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" е наложил на Д. Ж. М. административно наказание – глоба в размер 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач за Д. Ж. М., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповеди и 3 актове за удостоверяване на заеманата длъжност от Г.В.Б, а именно началник 01 група „Административно-наказателна дейност” в 03 сектор „Административно обслужване” при ОПП-СДВР; Постановление за отказ да се образува наказателно производство, писмо-справка от ОПП-СДВР с рег.

******************************* г., на 10.01.2023 г., справка за актуално състояние на „******************************* пълномощни.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на 16.05.2023 г., а жалбата против него е подадена на 17.05.2023 г./, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GA , №698824/21.01.2023 г., който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и т. 2.1., вр. т.1.3.1 от № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т.3.6. на цитираната заповед.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав 4 нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че административно-наказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН , а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Но доколкото преписката е била изпратена на СРП за преценка наличието на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, която проверка е приключила с постановяване на отказ да се образува наказателно производство, именно считано от датата на отказа и в рамките на 6-месечния срок считано от тогава законосъобразно е съставено обжалваното НП, на осн. чл.36, ал.2 ЗАНН.

Съдът счита обаче, че материалният закон е приложен неправилно в конкретния случай, поради следните съображения:

С наказателно постановление (НП) № 22-4332-005586 от 05.04.2023 г. на началник Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" на Д. Ж. М. е наложено административно наказание – глоба, в размер 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП , за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя

МПС

– лек автомобил

„Ауди

******************************* е било без валидна регистрация към датата на деянието – 21.01.2023 г., с оглед служебното прекратяване на същата на 10.01.2023 г. При това, като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на гр.

София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН , административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е 5 виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя Д. Ж. М., което покрива обективните признаци на състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство, което е управлявал не е било негова собственост, а на юридическо лице

–

„******************************* Както повелява разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП е следвало собственикът на МПС да бъде уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на същото, след получаване на уведомление от Гаранционния фонд. Това не е било сторено, както е изрично посочено в постъпилото писмо-справка рег.

******************************* г. от ОПП-СДВР /л.41 от делото/. От страна на наказващия орган, чиято е доказателствената тежест за доказване на административното обвинение, не се представиха доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят по някакъв друг начин е разбрал за служебно прекратената регистрация на лек автомобил „Ауди ******************************* , който е бил с поставени на съответните места регистрационни табели.

Доколкото по делото липсват данни за служебната дерегистрация на автомобила да е уведомен собственикът на МПС или жалб.М. по някакъв друг начин да е разбрал за този факт или да са били иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е. такова лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно – прекратяването на регистрацията на МПС по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН , която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП.