Определение № 630 от 14.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. София, 14.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина ГенчЕ. като разгледа докладваното от Гълъбина ГенчЕ. Касационно гражданско дело № 20238002102368 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 40 от 09.01.2023 г. по в. гр. д. № 1336/2022 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 260091 от 07.01.2022 г. по гр. д. № 2000/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която са били отхвърлени предявените от Д. К. Т. и Е. Г. Т. срещу М.

С. Т. и Д. К. Т. искове по чл.124, ал.1 и чл.109 ЗС - за собственост по давност на апартамент № 12 в [населено място],[жк],[жк], [жилищен адрес] и за осъждане на ответниците да преустановят действията си по прекъсване на електрозахранването на имота. След частична отмяна на първоинстанционното решение съдът е осъдил ответницата Д. К. Т. да заплати на ищците Д. и Е. Т. на основание чл.59 ЗЗД сумата 3130,47 лв., представляваща направени от тях необходими и полезни разноски в процесния апартамент в периода 2015 – 2016 г., ведно със законната лихва от 20.07.2020 г., и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 25 523 лв.

Въззивният съд е приел, че ищците Д. К. Т. и Е. Г. Т. са съпрузи. Ответницата М. С. Т. е майка на ищеца, а ответницата Д. К. Т. – негова сестра.

Собственици на процесния апартамент са били родителите на ищеца - К. Д. Т., починал на 12.12.2019 г., и М. С. Т.. След като сключили брак през 1992 г., ищците заживели в апартамента заедно със собствениците К. и М. Т., които впоследствие се изнесли и от 2000 г. ищците живеят самостоятелно в този апартамент. През лятото на 2016 г. отношенията между ищците и собствениците се влошили. С нотариален акт № 85/03.04.2019 г. собствениците прехвърлили апартамента на дъщеря си Д. К. Т. срещу задължение за издръжка и гледане, като си запазили правото на ползване.

Прието е, че през 2007-2008 г. и 2015-2016 г. ищците са направили два ремонта в апартамента, които са предмет на паричната им претенция. Родителите на ищеца били 1 информирани за тези ремонти. В тях участвал с личен труд и материали свидетелят Й., който живее на съпружески начала с ответницата Д. Т.. Прието е, че характер на необходими и неотложни разноски имат смяната на вертикалните щрангове в банята и тоалетната, заплащането на топломери и термоглави, общо на стойност 705,60 лв. Останалите СМР са полезни разноски, които са довели до увеличаване на стойността на имота, без да са били необходими, и възлизат общо на 20332,94 лв. по средни пазарни цени към м. април 2016 г.

За да отхвърли предявения иск за собственост, основан на придобивна давност, въззивният съд е обсъдил практика на ВКС във връзка с търпимите действия, произтичащи от близки отношения между собствениците на имота и лицата, които го ползват, както и практика за договора за заем за послужване, когато едни лица предоставят имот за временно ползване на други. Прието е, че от 1992 до 2000 г. ищците са осъществявали търпими действия, живеейки заедно с родителите на ищеца в едно жилище, а след 2000 г. те са били там по силата на неформален договор за заем за послужване, тъй като имало съгласие на собствениците апартаментът им да продължи да се ползва самостоятелно от ищците.

Прието е, че през процесния период 01.01.2007 г. - 03.04.2019 г. ищците са ползвали самостоятелно имота за свое семейно жилище, като осъществяваното от тях ползване е било непрекъснато и явно както за близките им, така и за съседите на имота, при което действията им са били с характер на собственически – същите живеели в имота, в него отгледали дъщеря си, извършвали ремонти, някои от които със съществена промяна на предназначението на някои от помещенията, освен това са участвали в поддръжката и управлението на общите части на етажната собственост. Това установява по несъмнен начин обективния елемент на владението – упражняването на фактическа власт върху имота, която по своето съдържание е като тази на собственика. Прието е обаче, че не се установява по несъмнен начин субективният елемент на владението – намерението на ищците да държат имота за себе си. Ищците са започнали да упражняват самостоятелно фактическата власт върху имота със съгласието на собствениците, т. е. на правно основание – сключен договор за заем за послужване. Съгласието е било изрично оттеглено едва през месец юни 2016 г. Извършените от ищците ремонти са били обсъждани със собствениците К. и М., с участието на дъщерята Д. и нейния фактически съпруг свидетелят Й., като решенията за тях са вземани с участието на членовете на разширеното семейство. В извършваните в имота СМР е участвал активно фактическият съпруг на ответницата Д., като ищците не са плащали нито за труда, нито за вложените плочки и материали от него и дори не е бил повдиган въпрос за плащането им. По този начин конклудентно се демонстрира, че ищците към този момент не са считали себе си за собственици на имота, които дължат заплащане на вложения чужд труд и материали /такова разбиране се демонстрира и от семейството на дъщерята Д./, а съдействието на св. Й. за осъществяването на ремонта е било възприето както от ищците, така и от собствениците К. и М., като логичен принос на семейството на дъщерята Д. за поддръжката на имот, който не е собственост на семейството на ищците, а собственост на родителите. През този период внучката на собствениците – св. К., се е установила временно, за период около 3 месеца, да живее в имота заедно с ищците. След оттеглянето на даденото от собствениците съгласие ищците да ползват имота, направено 2 категорично през месец юни 2016 г., ищците са заявявали пред роднините си /св. К. / намерение да освободят имота и да заживеят в жилище под наем, обмисляли са закупуване на свое жилище със заемни средства. През 2016 г. са приели дъщерята на ответницата да бъде изведена ритуално за сключването на брак именно от това жилище, който факт косвено демонстрира, че имотът се е считал за собствен и за семейството на младоженката.

Допълнителен аргумент, че ищците в този период не са считали себе си за собственици на имота, е и обстоятелството, че през периода на осъществяваното от тях ползване на имота местните данъци и такси за него не са били заплащани от тях, а са останали неплатени дълго време – докато собствениците на имота М. и К. не са ги платили. Ищците са демонстрирали незачитане на правата на собствениците едва след като през месец юни 2016 г. собственикът К. Т. е заявил пред тях неколкократно /поне 5 пъти/ категоричното си искане да напуснат жилището. Първоначално фактическото незачитане на волята на собственика е било придружено с изразявано пред тях и свидетелката К. привидно намерение да се съобразят с нея, поради което оспорването на правата на собствениците в този период не е било явно за тях и не е демонстрирано от ищците несъмнено намерение да държат имота за себе си. Явна за собствениците промяна на намерението на ищците да държат имота не за тях, а за себе си, е манифестирана пред собствениците едва след узнаването на извършеното на 03.04.2019 г. прехвърляне на собствеността върху имота на ответницата Д. Т., т. е. – извън релевантния период на придобивната давност.

Тъй като искът за собственост на ищците е приет за неоснователен, съдът е счел за неоснователен и иска по чл.109 ЗС за възстановяване на електрозахранването на имота.

По паричната претенция съдът е приел следното:

Съгласно чл.245 ЗЗД заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използването на вещта, като има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни. Разпоредбите на чл.72 чл.74 ЗС се отнасят до необходими разноски и подобрения, извършени от владелец, но не и от държател. Затова те са неприложими в случая. Правната квалификация на иска за необходимите разноски е чл.245 ЗЗД, а за подобренията - чл.59 ЗЗД. Стойността на подобренията, която се дължи на основание чл.59 ЗЗД, е по-малката сума между обедняването и обогатяването – ППВС № 1/1979 г. Когато се търсят подобрения, извършени от държател на недвижим имот, се присъжда по-малката сума между увеличената стойност на имота и разходите за извършените подобрения – решение № 148 от 21.06.2016 г. по гр. д.

№ 725/2016 г. на ВКС, 3-то г. о.

Прието е, че претенцията за заплащане на стойността на извършените подобрения е облигационна. Пасивно материално легитимирани по тази претенция са собствениците на имота към момента на извършване на съответните СМР, а не последващият приобретател.

Това е така, тъй като ликвидацията на облигационните отношения между заемодателя и заемателя по договор за заем за послужване се осъществява на принципа на неоснователното обогатяване, а ползата от извършването на СМР по запазване и подобряване на имота настъпва в патримониума на неговия собственик към момента на извършването на съответните СМР.

3

Последващият приобретател по възмезден договор получава имота в състоянието му към момента на сключване на договора, като стойността на извършените разноски за запазването и подобряването му е в основата на договорената между прехвърлителя и приобретателя насрещна престация за придобиването на собствеността върху имота – решение № 57/19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на ВКС, 1-во г. о. Когато собственикът е починал, материално легитимирани да отговарят по този иск са неговите наследници, до размера на наследствените им квоти. Собственикът К. Д. Т. е починал на 12.12.2019 г., т.е. преди предявяване на исковата молба по настоящото дело. Наследственият дял на ответницата Д.

Т. е 1/6 ид. част и нейната отговорност за стойността на извършените разноски за ремонти се ограничава до тази част.

Общата стойност на извършените от ищците необходими разноски е 705, 60 лв., от които ответницата Д. Т., в качеството си на наследник на К. Т., следва да бъде осъдена да заплати 1/6 част, т. е. сумата от 117, 60 лв. на основание чл.245 ЗЗД. Всички СМР, извършени от ищците, включително за необходими разноски, са на стойност 21 037,27 лв. От приетата пред въззивната инстанция СТЕ се установява, че в резултат от всички извършени полезни СМР пазарната стойност на имота се е увеличила с 22 700 лв., при пазарна цена на извършените СМР в общ размер на 21037,27 лв. Следователно, по-малката от двете стойности, по която следва да се извърши ликвидацията на отношенията, е 21 037,27 лв. От тази стойност следва да се приспадне стойността на извършените необходими и неотложни СМР в размер на 705, 60 лв., която се дължи от собствениците по пазарни цени, и остатъчната стойност на извършените от ищците СМР с характер на полезни разноски е в общ размер на 20 331, 67 лв. От тази стойност следва да се приспадне калкулираната от експертите стойност на материалите и труда за ремонт на тоалетната /общо сумата от 599, 74 лв., изчислени съобразно таблица към СТЕ на л. 83 от делото на СГС/, както и стойността на труда за осъществените СМР по ремонта на кухнята /общо сумата 1654,78 лв./, изчислени съобразно количеството и единичната цена на труда, посочени в таблица към СТЕ на л. 82 от делото на СГС/, които по делото чрез успешно проведено насрещно доказване се опровергава да са направени от ищците /тъй като се установява, че са осигурени безвъзмездно от свидетеля Й./, без да се приспада стойността на поставения нов моноблок за 50 лв. и ревизия за 30 лв., които не се твърди да са били осигурени от свидетеля Й., както и стойността на смяната вертикален щранг, която се присъжда отделно. След извършените корекции общата стойност на останалите СМР е в размер на 18 077, 22 лв., от която стойност ответницата Д. Т. дължи на ищците заплащане на 1/6 част, съобразно наследствените си права – т. е. сумата от 3 012, 87 лв. Общо дължимата сума по двете пера е 3130,47 лв. и до този размер искът следва да бъде уважен.

Прието е за неоснователно искането за солидарно присъждане на направените от ищците необходими и полезни разноски, тъй като при влагането на семейни средства, с излизането им от патримониума на съпрузите се прекратява съществуващата СИО по отношение на това имущество и правата на съпрузите за възстановяването на направените разходи са в режим на разделност, при равни права за всеки от тях.

Разпечатката съдържа 28 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d2fe545-1490-4c70-b48d-8fc629d88493