Решение № 30 от 13.03.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Гоце Делчев, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Магдалена В. Агова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20261220200047 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по жалба на И. Ф. К., ЕГН **********, от с. Д., срещу Наказателно постановление № ****** от **** г., издадено от Началника на РУ Г. Д.към ОД на МВР Бл.,с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: Глоба в размер на *** лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Глоба в размер на ***** лв. на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това че на 04.10.2024 год. около 15:30 часа в село О.по улица "И. В. в района на магазин "Ш." с посока на движение от центъра на с. О. към с. Г. управлява собственият си товарен автомобил марка "И." модел "****** с регистрационен номер Е*****, предприема маневра заобикаляне на спрял в покой товарен автомобил марка" М." модел "****" с регистрационен номер Е***** и го блъска в предна дясна част, с което реализира ПТП с материални щети. Не сприра и не установява последиците от ПТП.

Административно наказващия изразява становище по жалбата. орган редовно призован не

За РП Благоевград ,ТО Гоце Делчев не се явява представител.

1 се явява,не

Правно основание чл.63 от ЗАНН .

Прилагат се писмени документи ,разпитани са свидетелите Д. Д. , И. П. ,И. Г. и Д. М.,първите служители на РУ Гоце Делчев.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното във фактическо отношение.

Свидетелите Д. Д. и И. П. са служители на РУ Г. Д.. За времето от 08.30 часа до 20.30 часа на ***** година били назначени автопатрул – пътен контрол в района обслужван от полицейското управление . Около 15.00 часа получили сигнал за настъпило ПТП в с.О..Реагирали веднага и се отправили към посоченото място.Там ги очаквал свидетеля Г..Последния им обяснил ,че е водач на товарен автомобил марка" М." модел "*****" с регистрационен номер Е******,работи към местна строителна фирма.След обяд малко преди 15.00 паркирал немската кола и решил да си почини,когато усетил удар от заобикалящия го товарен автомобил марка "И." модел "***** с регистрационен номер Е*****,натоварен с бали сено .Водача на другото МПС не спрял, а продължил да се движи в посока с.Г.. Свидетеля Г. и колегата му се качили в автомобила на последния и последвали нарушителя.В с.Заграде го настигнали,спрели го,позвънили на тел.112 и изчакали идването на полицейските служители. С оглед констатираното нарушение свидетеля Д. в присъствието на нарушителя съставил АУАН за две нарушение –по чл.25 ал.1 от ЗДП и по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДП. В последствие в правния мир е намерило проявление атакуваното НП ,с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: Глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок,индиция за допустимостта й . Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.

Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, 2 намира жалбата за частично неоснователна.

Убежденията си настоящият състав изгради въз основа на показанията на свидетелите Д. Д. , И. П. ,И. Г. и Д. М.,първите служители на РУ Г. Д. .

Показанията на свидетелите са последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на свидетелите към нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си отговорност.

По отношение на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП , правна норма която предвижда -Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Съответно санкцията за неизпълнение е въздигнато в състав на административно нарушение по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП .Видно от същата разпоредба за нарушение на задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие водачите на МПС се наказват с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв./редакция към момента на настъпване на събитието/ .

Следователно, за да е налице нарушение е необходимо жалбоподателят да е участник в ПТП и да не е спрял без да създава опасност за движението по пътя, за да установи какви са последиците от произшествието. В настоящия казус от показанията на свидетелите Г. и М. се доказва по безспорен начин ,че н а инкриминираната дата и час ,на посоченото място в АУАН и НП К. при управления на собствения си автомобил е бил участник на ПТП, което напуска без да спре,т.е той без да изпълни тези свой задължения е напуснал ПТП-то.

Пред съда се навежда обстоятелството ,че жалбоподателя не е нарушил съзнателно правилата за движение и не следва да носи административната отговорност .В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите Г. и М.,според тях има възможност водача да не е усетил съприкосновението с другия автомобил,но най-вероятно е разбрал и не е спрял,удара е бил толкова силен ,че процесните автомобила се разтресли в степен да се разклатят намиращите се в него лица.

Предвид на показанията на свидетелите съдът приема , че жалбоподателят е 3 извършил цитираното в акта и наказателното постановление нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата , той следва да понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност по този закон , както правилно и законосъобразно е преценил административнонаказващия орган,наложил е предвидените в разпоредбите на закона административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното: Носителят на административно наказателната власт ,в случая –Н. на РУ Г.Д. , е издал наказателното постановление след като е установено по безспорен начин извършването на двете нарушения , самоличността на нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за установяване на административно нарушение по делото от свидетеля Д. служи като предпоставка за издаване на друг акт наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.От показанията на свидетелите може да се направи категоричен извод ,че жалващия се от обективна и субективна страна е извършил вмененото му нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП.

След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атакуваното наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , получил е препис от него,т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в 7дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието. Нарушението , такова каквото е констатирано е 4 коректно и подробно описано в Наказателното постановление , правилно е посочена санкционната норма.

Съдът счита ,че така наложените наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца съответстват на тежестта на нарушението, интензитета на действията на нарушителя, както и разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН. Същото е адекватно на извършеното и е в състояние да осъществи поставените цели по чл. 36 от ЗАНН.Не подлежат промяна наложените наказания ,поради факта на това ,че нарушителя е напуснал ПТП, досежно вероятността да е извършил дори престъпление по чл.343б от НК.Същия не би се стремял да избегне контакт със служителите на МВР ,ако не е нарушил закона.

На следващо място на нарушителя се вменява нарушение -неспазване правилата за движение визирани в чл.25 ал.1 от ЗДП.Текст , който задължава водача на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.Санкцията за това нарушение е въздигната в чл.179 ал.2 от ЗДП/към момента на извършване на нарушението/ - Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция, движение на заден ход или нарушение по ал. 1, както и при нарушение на чл. 20, ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.Такова наказание глоба в размер на 200лв. е непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirаl-Gеp, C-497/15 и C498/15, EU: C: 2017: 229) и в противоречие с член 9а от Директива 1999/62 .Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите членки да са компетентни да изберат средствата, в т. ч. санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно им изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да 5 упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат. Тоест, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват,поради което и НП в частта с наложено наказание за нарушение на чл.25 от ЗДП се явява незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

Потвърждава като законосъобразно Наказателно постановление № ******/ ***** г., издадено от Н. на РУ Г. Д. към ОД на МВР Бл.,с което на жалбоподателя И. Ф. К., ЕГН **********, от с. Д.,обл.Бл. е наложено наказание глоба в размер на ***** лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).