Решение № 293 от 19.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Пазарджик, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.КА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220101164 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН, във вр. чл. 34, ал. 1 ЗС от В. И. Н. против Й. И. Н. за делба на съсобствени недвижими имоти, придобити по наследяване от И. Й.ов Н., починал на 22.12.2001г. и Ц.Т. Н.а, починала на 07.06.2014г., а именно: дворно място в С.а общ. Септември обл. Пазарджик, за което е отреден УПИ VI – 99 в кв. 11 по РП на селото, одобрен със Заповед № 3519/20.09.1969г., с площ от 687 кв.м. при съседи на имота: Д.К., З.К., К. Н. и улица с административен адрес С.а, 4460 обл. Пазарджик *****, ведно с изградените в имота сгради - едноетажна масивна жилищна сграда с площ 78 кв. м., едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв.м и второстепенна постройка-едноетажна паянтова стопанска сграда с площ 53 кв.м. при квоти 1/2 идеални части за В. Н. и 1/2 идеални части за Й. Н. и насрещен инцидентен отрицателен установителен иск от ответника по иска за делба Й. И. Н. против В. И. Н., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че В. И. Н., не е собственик по наследство на ½ идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. метра, находяща се в УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а, община Септември, целия с площ от 687 кв. метра, в квартал 11, с административен адрес на имота: С.а, *****, община Септември, при съседи на имота Д.К., З.К.; К. Н. и улица.

Ищецът по иска за делба твърди, че с ответника са съсобственици при равни дялове от по ½ ид. част на дворно място в С.а общ. Септември обл.

Пазарджик, за което е отреден УПИ VI-99 в кв. 11 по РП на селото, одобрен със Заповед № 3519/20.09.1969г., състоящо се цялото от 687 кв.м., ведно със застроените в него две жилищни сгради с площ 55 кв. м. и с площ 78 кв. м. и 1 стопанска постройка, при съседи на парцела: Д.К., З.К., К. Н. и улица с административен адрес С.а, 4460 обл. Пазарджик *****.

Излага, че имотът бил собственост на родителите им И. Й.ов Н. и Ц.Т. Н.а, които го придобили по време на брака си, на основание давностно владение.

След смъртта на Ц. Н.а на 07.06.2014г. имотът бил наследен от страните при равни дялове.

В дворното място били построени едноетажна масивна жилищна сграда, жилище с площ 78 кв.м., едноетажна масивна жилищна сграда-жилище с площ 55 кв. м. и второстепенна постройка-стопанска сграда с площ 53 кв.м.

Двете едноетажни масивни жилищни били търпими строежи по смисъла на §.

127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, не подлежали на премахване и били заснети съгласно геодезическо заснемане в УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а.

Ищецът ползвал, стопанисвал и владял жилищната сграда с площ от 55 кв. м., а ответникът другата сграда с площ от 78 кв. м. Земята и стопанската постройка се ползвали общо.

Поддържа, че съсобствениците не могли да постигнат съгласие за доброволна делба на имота, поради което иска съсобствеността да бъде прекратена по съдебен ред, като бъдат допуснати до делба между В. И. Н. и Й.

И. Н. недвижим имот дворно място в С.а общ. Септември обл. Пазарджик, за което е отреден УПИ VI – 99 в кв. 11 по плана на селото, състоящо се цялото от 687, с административен адрес С.а, *****, ведно с изградените в имота сгради - едноетажна масивна жилищна сграда с площ 78 кв. м., едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв. м. и второстепенна постройка едноетажна паянтова стопанска сграда с площ 53 кв. м. при квоти от по ½ ид. част за всеки от съделителите.

В срока по чл. 342 ГПК ответникът оспорва иска за делба по отношение на построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. метра, както и на УПИ VI – 99 в кв. 11 по плана на С.а, общ.

Септември.

Не оспорва, че с ищеца са наследници по закон /деца/ на И. Й.ов Н., бивш жител на С.а, община Септември, починал на 22.12.2001г. и на Ц.Т. Н.а, починала на 07.06.2014г.

Не оспорва, че приживе наследодателят им И. Й.ов Н. е бил признат за собственик, на основание давностно владение, на дворно място, за което е отреден УПИ VI-99 по плана на С.а, с площ от 687 кв. метра, в квартал 11, ведно с построената жилищна сграда и стопанска постройка, при съседи на парцела Д.К., З.К., К. Н. и улица, за което е съставен Констативен нотариален акт № 84 , том III нот. дело № 1038 от 1985г.

Оспорва, че едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. м., находяща се в УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а, е съсобствена между страните.

Поддържа, че сградата е изключителна негова собственост, придобита е на основание непрекъснато давностно владение, в продължение на 10 години, 2 считано от 1999г.

Излага, че брат му В. Н. още приживе на родителите им, през 1995г., напуснал бащината къща и оттогава живеел в гр. Пазарджик. В имота останали да живеят той, неговото семейство и родители му. Първоначално всички живеели в жилищната сграда със застроена площ от 55 кв. метра. Тъй като през 1999г. се родила и втората дъщеря на Й. Н. и семейството им се увеличило, бащата на страните И. Н. дал съгласие на сина си Й. да построи в имота му свое жилище, където да се установи със семейството си. Брат му В. бил наясно, че такава е била волята на баща им.

Й. Н. построил в имота на родителите си едноетажна масивна жилищна сграда от 78 кв. м. изцяло със свои средства и със средства на семейство си.

Брат му нямал финансов принос при построяването на жилищната сграда.

Сочи, че страните никога не са имали спор за тази жилищна сграда. Никога В. Н. не имал ключ за нея. Винаги е знаел, че тя е изцяло изключителна собственост на Й. Н. и никога не е имал претенции да я ползва, не е давал каквито и да е средства за изграждането й, респективно за поддръжката й, нито пък някой е искал от него да участва в ремонтите дейности. В редките случай, когато ищецът оставал в С.а, приспивал в бащината им къща, застроена на 55 кв. метра, където до смъртта си живеела майката на страните Ц.Т. Н.а.

От построяването на жилищната сграда от 78 кв. м. през 1999г. Й. Н. започнал да я владее, като до настоящия момент, повече от двадесет години, единствено той и неговото семейство са живели в нея, всички ремонтни дейности са извършвани от него и семейството му. Сградата била семейното им жилище. Жилищната сграда била построена от него, изцяло с негови средства. Макар да била заснета като едноетажна се състояла от два етажа. На първия етаж били разположени мазе с поставени циментови плочки на пода. В кухнята ответникът поставил гипскартон, шпакловал и боядисал стените, налепил фаянсови плочки, монтирал кухненско обзавеждане. Налепил в банята и тоалетната фаянсови плочки, направил и дренаж с дренажни тръби, извеждащи водата отзад на къщата, изградил В и К и ел. инсталация, а до втория жилищен етаж се стигало по изградено от него вътрешно стълбище с 15 броя стъпала, облепени с плочки. На този етаж имало три стаи - спалня, детска стая и хол, изцяло шпакловани, боядисани и обзаведени от Й. Н.. В това жилище се родили и израснали неговите деца. От построяването на жилищната сграда, до настоящия момент всички ремонтни дейности били извършвани от него и семейството му. Последно ремонтирал покрива на жилищната сграда и поставил циментови керемиди.

След смъртта на бащата на страните, през 2001г., изградил дувар/стена от камък, бетон и желязо ограда на дворното място, а дворното място изцяло облагородил с изграждане на асма от оК. 50 кв. метра в него с конструкция от циментови К.ве и винкел, засадил и отглеждал два реда лозе с 16 броя мавруд, 15 броя овощни дръвчета, два броя киви, по един брой касис, арония, нар, 3 цариградско лозе и лаврово дръвче, рози, лилии и други цветя.

Грижил са за майка им, докато била жива. Поддържал и ремонтирал бащината жилищна сграда, като подменил водопровода в къщата на родителите си, два пъти съм претърсвал покрива през 2007г и 2013г., закупил и поставил метална входна врата на първия етаж на жилищната сграда и оК. три пъти претърсвал и покрива на стопанската постройка.

Поддържа, че установеното владение върху построената в имота на наследодателите жилищна сграда било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерението за своене. От построяването на жилищната сграда през 1999г. ответникът живеел постоянно в нея със семейството си със знанието и без противопоставянето на брат му В. И. Н. и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване наследствените имоти и без претенции от страна на брат му за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал.2 ЗС. Преценени комплексно, тези действия обективирали намерението за своене и установяване на владение лично за себе си, защото покривали съдържанието на правото на собственост, били явни – възприемали се от съсобственика В.

Н., не били смутени от него и траели непрекъснато. Следователно след упражняването им в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобИ.ата давност, визирани в чл. 79 ЗС били реализирани и на това основание ответникът се легитимирал като изключителен собственик на имота, тъй като позоваването на давността не било елемент от фактическия й състав.

По отношение на дворното място, състоящо се 687 кв. метра и съставляващо УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а, поддържа, че не следва да се допуска до делба и в тази част производството по делото следва да се прекрати. Счита, че същото е неподеляемо, тъй като в него са построени три сгради, едната от които е индивидуална собственост на съсобственик на дворното място, а другите са съсобствени, поради което дворното място е станало прилежаща част към всеки един самостоятелен жилищен и стопански обект т. е. възникнала е т.нар. „хоризонтална етажна собственост“. Съгласно чл.38, ал.1 и ал.3 ЗС, ако в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици, дворното място представлява обща част и не подлежи на делба освен ако самото дворно място е делимо според строителните правила и норми, като за всяка от сградите може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот.

Не възразява до делба да бъдат допуснати жилищната едноетажна масивна сграда от 55 кв. метра и стопанската постройка застроена на площ от 53 кв. метра, застроени в УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а.

Предявява насрещен инцидентен отрицателен установителен иск за собственост в производството по делба, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, че В. И. Н. не е собственик по наследство на ½ идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 4

78 кв. метра, находяща се в УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а, община Септември, целия с площ от 687 кв. метра, в квартал 11, с административен адрес на имота: С.а, *****, община Септември, при съседи на имота Д.К., З.К.;

К. Н. и улица.

Настоява предявеният иск за делба да бъде отхвърлен по отношение на едноетажна масивна жилищна сграда с площ 78 кв. м., производството по делото да бъде прекратено по отношение на дворното място, състоящо се 687 кв. метра и съставляващо УПИ VI-99 в кв. 11 по плана на С.а и до делба да бъдат допуснати единствено едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв. м. и второстепенната постройка - едноетажна паянтова стопанска сграда с площ 53 кв. м., при квоти от по ½ ид. част В. И. Н. и Й. И. Н..

Претендира разноски при уважаване на инцидентния отрицателен установителен иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по инцидентния отрицателен установителен иск В. И. Н. оспорва основателността му.

Оспорва, че давностно владение по отношение на жилищната сграда е текла до издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16 ЗУТ, тъй като едва от този момент имотът придобива характеристиките на самостоятелна вещ, която да бъде годен обект на прехвърлителни сделки и може да се придобива по давност. Следователно поддържа, че давност е започвала да тече едва от 06.07.2023г., когато е било издадено съответното удостоверение за търпимост за процесната сграда.