Решение № 5 от 05.01.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500458 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.463,ал.2 ГПК.

Постъпили са две жалби: от „ВИГО БИЙЧ“ ЕООД – в ликвидация, представлявано от ликвидатора И. Ц. Й. - солидарен длъжник по изп.дело № 6/2016г. на ЧСИ Ивелина Божилова и от „ПЛАН

БИЛДС“ ЕООД, представлявано от И. И. Й. – ипотекарен кредитор против решение № 450/11.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 717/2025г. на ОС –Бургас, с което са оставени без уважение жалбите на двете дружества против разпределение, обективирано в протокол от 14.02.2025г. по изп.дело № 6/2016г. на ЧСИ И. Б., извършено на осн.чл.495 ГПК. Жалбите са подадени в преклузивния срок по чл.463, ал.2 ГПК и са допустими. В тях са изложени абсолютно идентични оплаквания: поддържа се оплакването, че начислените обикновени такси касаят извършени от ЧСИ Б. излишни съобщения, тъй като според разпоредбата на чл.457,ал.3 ГПК съобщенията и призовките се изпращат единствено до първоначалния взискател, а не и до присъединените взискатели. По този начин ЧСИ Б. се е облагодетелствала от тези излишни съобщения. Окръжният съд не е изследвал включените в разпределението такси, дали същите са относими към способа или са в резултат на друг поискан способ за изпълнение. Твърди се, че ЧСИ е включила в разпределението като привилегировани такси, начислени за изпълнение на друг способ. Оспорен е изводът на съда, че дори да са обективирани в един акт, то е извършено разпределение на суми за двата недвижими имота поотделно. Твърди се също, че пропорционалните такси по т.26 са неправилно изчислени, същите намират за завишени, а ЧСИ Б. не е спазила разпоредбата 1 на т.26, забележка 4 и забележка 5 от ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че при определяне на таксата по т.26 съдебният изпълнител не е приспаднал всички платени по изп.дело пропорционални такси, с което ощетява жалбоподателите като намалява размера на сумата, с която ще се погаси вземането им /това се твърди и в жалбата на длъжника, макар да не става ясно какво вземане се има предвид/. Твърди се, че има новонастъпило обстоятелство, а именно „Кристи 2002“ ЕООД не е взискател по изп.дело и с постановление от 19.03.2025г. изпълнителното дело по отношение на това дружество е прекратено и е конституирано дружеството „М 99“ ЕООД. Твърди се, че е налице цесия и съответно уведомление по чл.99 ЗЗД от месец октомври 2024г. Излагат се доводи, че „Кристи 2022“ ЕООД не е взискател и не е внесъл задатък, възползвайки се от привилегията си на взискател с размер на вземането поголям от задатъка, но загубвайки това си качеството, следва да загуби и качеството си на участник в ПП на двата имота. С изгубването на това качество отпада и нуждата от разпределение по реда на чл.495 и сл.ГПК.

Двамата жалбоподатели са получили взаимно преписи от жалбите си и всеки в постъпили становища счита, че другата жалба е основателна, което е обяснимо с оглед на това, че са идентични.

Както е посочено и в атакуваното съдебно решение, съобразно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 2/22.11.2022г. по т.д. № 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.

Предмет на настоящото производство са жалби против разпределение, извършено по реда на чл.495 ГПК по изп.дело № 6/2016г. на ЧСИ И. Б..

Установява се от приложеното копие на изпълнителното дело, че „Кристи 2002“ ЕООД, в качеството си на присъединен взискател и наддавач в процедура на проведена публична продан на от 24.07.2020г. до 27.08.2020г., е обявен за купувач на следните два недвижими имота: СОС с идентификатор ***, с предложена цена 44 500лв и на СОС с идентификатор *** с предложена цена 31 000лв. В тази връзка е изготвено на 14.02.2025г. разпределение по реда на чл.495 ГПК, обективирано в протокол, което се обжалва от двете дружества и от О. К. Н.. По силата на разпределението в полза на ЧСИ е разпределена сумата по 387,66лв. за всеки от имотите, разноски за авансови такси по изпълнението, като първа привилегия, и в полза на жалбоподателя „План Билдс“ ЕООД - сумите от по 28 126,19лв. –от цената на първия имот и 40 654,19лв. – от цената на втория имот, с привилегия по чл.136,ал.1,т.3 ЗЗД. В трети ред на привилегиите са включени и таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ, в полза на ЧСИ Божилова. И трите жалби са оставени без уважение от Окръжен съд-Бургас като неоснователни.

Първото оплакване и в двете жалби пред настоящата инстанция касае начислените и включени в разпределението суми, представляващи обикновени такси. За тях се твърди, че са генерирани вследствие на ненужни 2 уведомявания на участниците, при положение, че е следвало да се уведомява само първоначалния взискател, а не и присъединените взискатели. Дори това да е така, и ЧСИ Б. да е уведомявала присъединените взискатели, то тези такси са начислени за извършени от нея действия, като не се твърди в жалбата, че техния размер е незаконосъобразно определен. След като тези действия са извършени, то не може да се говори за облагодетелстване на съдебния изпълнител, защото тези такси са дължими с оглед реално направените разноски за извършване на съответните действия – пощенски разходи, справки, връчване на съобщения и др. ,както и такса за извършеното разпределение по т.13. Независимо от горното, едно от оплакванията пред ОС от жалбоподателя „План Билдс“ ЕООД е, че не е уведомен за разпределението, а същият е присъединен взискател, съгласно удостоверение по изп.дело № 52/25г. на ЧСИ И. Б. и при това положение, съобразно разпоредбата на чл.457, ал.3 ГПК и неговото възражение в жалбата пред АС, изобщо не е следвало да бъде уведомяван за разпределението.

Второто възражение и в двете жалби е, че съдът не е изследвал включените в разпределението такси –дали са относими към способа или са резултат на друг поискан способ за изпълнение.Твърди се също, че ЧСИ Б. е включила в разпределението като привилегировани други такси, начислени за изпълнение на друг способ. Доколкото съдът проверява законосъобразността на извършеното разпределение по наведените в жалбите доводи, то в случая не е посочено конкретно кои от включените такси /вероятно си има предвид авансовите такси/ жалбоподателите считат, че касаят друг способ, различен от този, който касае обжалваното разпределение/ проведената публична продан на два недвижими имота/ и следва да се изключат от него. При липсата на каквато и да е конкретика съдът намира това оспорване за неоснователно.

Освен това, видно от протокола, в който е обективирано обжалвано разпределение, ЧСИ е посочил изрично в какъв размер са таксите и разноските по ТТРЗЧСИ за всеки конкретен изпълнителен способ, касаещ всеки от двата недвижими имота, за които е обявен за купувач взискателят „Кристи 2002“ ЕООД и те коректно изчислени. Както бе посочено по-горе, при липса на конкретни оплаквания, съдът не може да проверява законосъобразността на разпределението изобщо.

Третото възражение в жалбите е, че е извършено едно разпределение, което касае общо двата имота, а не за всеки имот поотделно.Това възражение е изцяло неоснователно, като настоящата инстанция споделя мотивите на окръжния съд в тази насока – в приложения протокол за извършеното разпределение ясно е разграничено разпределението на сумата, представляваща предложена цена за имот с идентификатор №

*** и разпределението на сумата, представляваща предложена цена за имот с идентификатор № *** и не става дума за разпределение общо на цялата цена, предложена от взискателя за двата имота.

Следващото възражение и в двете жалби касае размера на определените и включени в разпределението суми за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Твърденията са, че в нарушение на забележка 4 към т.26 от Тарифата, ЧСИ Б. е 3 включила в размера на паричното вземане авансови такси. Съобразно цитираната разпоредба, в размера на паричното вземане, върху което се начислява таксата по т.26, не се включват авансовите такси. Видно от приложения протокол, за имот с идентификатор № *** при цена от 31 000лв., на която е обявен за купувач взискателя „Кристи 2002“ ЕООД, съдебният изпълнител е намалил сумата, върху която е начислил таксата по т.26 със сумата 387,66лв., представляваща авансови такси, така както са индивидуализирани в разпределението и е получил сума, върху която да се начисли таксата по т.26 – 30 612,34лв. Същото се отнася и до другия недвижим имот – при цена от 44500лв, авансовите такси са определени в размер на 387,66лв. и таксата по т.26 е начислена върху сумата от 44 112,34лв., т. е това възражение е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че при разпределението съдебният изпълнител не е съобразил забележка 5 към т.26 от ТТРЗЧСИ, като не е приспаднал всички платени по делото пропорционални такси. Отново в жалбите няма никаква конкретика кои точно пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя, които надвишават една десета от вземането е следвало да бъдат приспаднати от таксата за събиране на вземането. Таксата по т.26 е определена от съдебния изпълнител след приспадане на авансовите такси, върху остатъка, плюс начислен ДДС. Коректно са изчислени и в съответствие с разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ дължимите пропорционални такси за двете суми, предмет на разпределението.

Що се отнася до последното възражение в жалбите, то очевидно се отнася до факти настъпили след извършване на разпределението, които не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство. При наличие на такива факти от значение за принудителното изпълнение, съдебният изпълнител извършва съответните действия, които, при наличие на законова възможност затова, могат да бъдат обжалвани от страните. С оглед на гореизложеното съдът счита, че подадените жалби са неоснователни, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на „ВИГО БИЙЧ“ ЕООД – в ликвидация, представлявано от ликвидатора И. Ц. Й. и на „ПЛАН БИЛДС“ ЕООД, представлявано от И. И. Й. против решение № 450/11.06.2025г., постановено по в.гр.д.№ 717/2025г. на ОС –Бургас.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500458 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.463,ал.2 ГПК.

Постъпили са две жалби: от „ВИГО БИЙЧ“ ЕООД – в ликвидация, представлявано от ликвидатора И. Ц. Й. - солидарен длъжник по изп.дело № 6/2016г. на ЧСИ Ивелина Божилова и от „ПЛАН

БИЛДС“ ЕООД, представлявано от И. И. Й. – ипотекарен кредитор против решение № 450/11.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 717/2025г. на ОС –Бургас, с което са оставени без уважение жалбите на двете дружества против разпределение, обективирано в протокол от 14.02.2025г. по изп.дело № 6/2016г. на ЧСИ И. Б., извършено на осн.чл.495 ГПК. Жалбите са подадени в преклузивния срок по чл.463, ал.2 ГПК и са допустими. В тях са изложени абсолютно идентични оплаквания: поддържа се оплакването, че начислените обикновени такси касаят извършени от ЧСИ Б. излишни съобщения, тъй като според разпоредбата на чл.457,ал.3 ГПК съобщенията и призовките се изпращат единствено до първоначалния взискател, а не и до присъединените взискатели. По този начин ЧСИ Б. се е облагодетелствала от тези излишни съобщения. Окръжният съд не е изследвал включените в разпределението такси, дали същите са относими към способа или са в резултат на друг поискан способ за изпълнение. Твърди се, че ЧСИ е включила в разпределението като привилегировани такси, начислени за изпълнение на друг способ. Оспорен е изводът на съда, че дори да са обективирани в един акт, то е извършено разпределение на суми за двата недвижими имота поотделно. Твърди се също, че пропорционалните такси по т.26 са неправилно изчислени, същите намират за завишени, а ЧСИ Б. не е спазила разпоредбата 1 на т.26, забележка 4 и забележка 5 от ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че при определяне на таксата по т.26 съдебният изпълнител не е приспаднал всички платени по изп.дело пропорционални такси, с което ощетява жалбоподателите като намалява размера на сумата, с която ще се погаси вземането им /това се твърди и в жалбата на длъжника, макар да не става ясно какво вземане се има предвид/. Твърди се, че има новонастъпило обстоятелство, а именно „Кристи 2002“ ЕООД не е взискател по изп.дело и с постановление от 19.03.2025г. изпълнителното дело по отношение на това дружество е прекратено и е конституирано дружеството „М 99“ ЕООД. Твърди се, че е налице цесия и съответно уведомление по чл.99 ЗЗД от месец октомври 2024г. Излагат се доводи, че „Кристи 2022“ ЕООД не е взискател и не е внесъл задатък, възползвайки се от привилегията си на взискател с размер на вземането поголям от задатъка, но загубвайки това си качеството, следва да загуби и качеството си на участник в ПП на двата имота. С изгубването на това качество отпада и нуждата от разпределение по реда на чл.495 и сл.ГПК.