Определение № 784 от 01.11.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. Перник, 01.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500579 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с рег. № 20513 от 16.09.2024г., подадена от „Макроадванс“ АД, с ЕИК: 201127485, с адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В.Г.С., чрез пълномощника му юрк. Ж. Т. срещу Определение № 3061 от 02.09.2024г., постановено по гр. дело № 1567/2024г. по описа на Районен съд – Перник, с което последният е оставил без уважение молбата на „Макроадванс“ АД за изменение на Решение № 712 от 30.07.2024г., постановено по гр. дело № 1567/2024г. по описа на Районен съд – Перник в частта за разноските.

С частната жалба се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, като се сочи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не е взета предвид практиката на СЕС, съотносима към настоящия казус. Сочи се най-напред, че при присъждане на разноски в хипотезата на чл. 38А, същите следва да бъдат определени от решаващия състав, а не да бъдат в размер, съгласно представен от страната списък на разноски. На следващо място се сочи, че предвид признанието на иска от страна на „Макроадванс“ АД, процесът е бил значително съкратен. Не се е наложило ангажиране и оценяване на доказателства, съдебни експертизи и процесът би могъл да приключи в едно съдебно заседание, т.е. процесуалната защита не е осъществена в пълен обем.

Сочи се съдебна практика, съгласно която признанието на иска е основание за преразглеждане на претендирания размер на адвокатското възнаграждение. Цитира се и практика на СЕС, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004, споделена и от ВКС в Определение № 458/01.02.2024г., постановено по гр. д. № 1336/2023г., съгласно което делегирането на частноправен субект – Висшият адвокатски съвет - на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. Сочи се и друга относима съдебна 1 практика, в това число и такава, възприемаща извода, че съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно действителната правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. В заключение се сочи, че претендирането на разноски в размер над материалния интерес, за който се води делото, е най-малкото неморално и не следва да бъде насърчавано по какъвто и да било начин, какъвто извод е бил възприет в решение по гр. д. № 60616/2022г. на Софийски районен съд.

В срок е постъпило становище от адв. Д. Г. – пълномощник на А. Д. П., в което се сочи, че защитата по делото е осъществена в пълен обем, тъй като при установителнитне искове от този тип е константна практика производствата да приключват в едно заседание, без значение дали искът е признат или не. Относно размера на възнаграждението се изразява съгласие с това, че след постановяването на Решението на СЕС по гр. д. 438/22 дългогодишно действащата (двадесет години – от 2004г. до 2024г.) в страната Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, последната е била сериозно компроментирана, а съдилищата – необвързани от нея. За относимо се намира разбирането, че при липса на закон, респ. нормативен акт, който да определя справедлив размер на адвокатското възнаграждение, то същият следва да се определи съобразно обичая. В тази насока се сочи, че съгласно обичая, за процесуално представителство, защита и съдейство по дела с материален интерес до 1 000, 00 лева, обичайното възнаграждение е не по-малко от 400 лева, с оглед на което се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

За да се произнесе по релевираните с частната жалба и отговора на същата доводи и възражения, Пернишкия окръжен съд съобрази следното:

По допустимостта на подадената частна жалба:

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Гражданско дело № 1567/2024г. по описа на Районен съд – Перник е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Д. П., чрез пълномощника му адв. Д. Г. – АК – *** срещу „Макроадванс“ АД, с ЕИК: 201127485, с която е предявен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че чл. 10 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между страните, уреждащ неустойка при непредставяне на обезпечение е нищожен на посочените в исковата молба основания.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който е направило признание на иска. Изразено е становище, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска, поради което е направено искане при постановяване на крайния акт, съдът да възложи разноските изцяло в тежест на ищеца, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК. В условията на алтернативност, с писмения отговор е релевирано възражение за прекомерност, досежно размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като е направено искане, в случай, че такова бъде присъдено, то същото да бъде в минимален размер, съобразно правилата на Наредба № 1 от 2

09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявено е, че в случай, че се претендират разноски на основание чл. 38 ЗА, то да се има предвид, че такива се присъждат в размер по преценка на съда, а не по представен списък на разноски. Възразено е и срещу евентуално искане за присъждане на адвокатско възнаграждение с включен ДДС, като са развити подробни съображения в тази насока е и посочена относима съдебна практика. Направено е искане, при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, последното да бъде в размер под определения от НМРАВ, като отново е посочена съдебна практика в тази насока.

Производството пред районният съд е преминало в едно открито съдебно заседание, след което съдът е постановил Решение № 712 от 30.07.2024г. по гр. д. № 1567/2024г. по описа на съда, с което предявеният установителен иск е бил уважен, а ответника – осъден да заплати на адв. Д. Г. сумата от 400,00 лева за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

С молба от 09.08.2024г. ответникът „Макроадванс“ АД е направил искане за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като по изложени идентични с писмения отговор съображения е поискано намаляването им.

В изразено становище от насрещната страна, последната е направила искане за отхвърляне на молбата на ответното дружество като неоснователна, по изложени в нарочна писмена молба по хода на делото, съображения.

С обжалваното Определение № 3061 от 02.09.2024г., Районен съд – Перник е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК, депозирана от ответното дружество. В мотивите си съдът е приел, че наличието на предпоставките на чл. 78 ал.

1, респ. ал. 3 от ГПК е единственото предвидено в закона условие за присъждане на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, като се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в Определение № 917 от 12.04.2024г. по к. ч. т. д. № 328/2024г.

Посочил е, че страната, която дължи разноски, не е страна по договора за правна защита и съдействие не притежава надлежна легитимация за оспорване на основанието или уговорката между адвоката и насрещната страна за предоставяне на безплатна правна помощ. По тази причина, за присъждане на адвокатското възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА е без значение посочването на хипотезата, в която е оказана безплатната правна помощ и след като е уговорена и предоставена такава, при наличието на условията по чл. 78 от ГПК, насрещната страна дължи заплащането й.

Относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение, районният съд е приел, че в случая такова следва да бъде определено едно адвокатско възнаграждение за предявения иск, в размер, определен по реда на чл. 7 ал. 2 т. 1 от НМРАВ. Предвид това, с оглед цената на иска и извършените процесуални действия по по делото, съдът е намерил, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. в размер на 400,00 лева е справедлив, а възражението за неговата прекомерност – неоснователно.

Съдът е посочил, че въпреки обстоятелството, че съда не е обвързан от разпоредбите на НМРАВ, съгласно Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22, то предвидения в чл. 7 ал. 2 т. 1 от НМРАВ размер се явява адекватен и приложим в случая. Посочил е, че цитираното решение на СЕС дава възможност за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение под определения в Наредбата минимум, а не задължение за такова намаляване.

3

Окръжен съд – Перник, в настоящия му съдебен състав, споделя изцяло изводите, до които е достигнал районният съд, като намира за ненужно да ги преповтаря.

Намира за необходимо, обаче, да допълни същите във връзка с релевираните възражения в частната жалба, както следва:

Настоящия съдебен състав, съобразявайки задължителността на Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 по силата на чл. 633 от ГПК и приемайки, че предвидените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само за ориентир (в какъвто смисъл е и Определение № 712 от 21.03.2024г. на ВКС по т.д. № 175/2023г.), отчита, че в случая делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Отчита, обаче и обстоятелството, че защитата на ищеца се изразява както в подаване на искова молба, така и в осъществяване на представителство в процеса, в това число и представителство в проведеното открито съдебно заседание. Обстоятелството, че упълномощения адвокат не се е явил лично в съдебното заседание, а е депозирал нарочна писмена молба, с изразено в нея становище по хода на делото и по съществото на спора, не променя факта на представителство, още повече, че и самата нормативна уредба, а именно: ГПК, позволява това.

На следващо място, съдът намира, че намаляването на присъденото от страна на първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение, отговарящо на минималния размер по НМРАВ, няма да е съобразено нито с нивото на правната и фактическа сложност по делото, нито с пазарната цена на предоставената адвокатска услуга, която по съществото си представлява упражняване на високо квалифицирана дейност.

Определяне на адвокатското възнаграждение в по-нисък размер би било и в разрез с икономическата обстановка в страната, а оттам – не би се явило и справедливо. И доколкото определянето на адвокатско възнаграждение под минимума от определеното в НМРАВ е възможност, но не и задължение за съда, то настоящия съд счита, че не са налице основания за прилагане на тази възможност.

По отношение на цитираната практика на Софийски районен съд, макар същата да не е задължителна за настоящия съд, следва да се обърне внимание на това, че самия ответник в писмения си отговор е заявил, че „... правя възражение, досежно размера на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение – в случай, че такова бъде присъдено, моля същото да бъде в минимален размер, съобразно правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед правната сложност на делото“. При това положение, независимо, че адвокатското възнаграждение е определено в условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА, не би могло да се говори за неморалност при претендирането на същото, предвид, че самия ответник е направил искане в тази насока. Не е неморално претендирането на адвокатско възнаграждение в размер над цената на иска и предвид това, че с оглед характера на производството – установяване нищожност на договорна клауза, цената на иска не е основно определяща, доколкото осъществената от адвоката дейност по проучване, анализ и подготовка на книжата за бъдещия съдебен процес би била същата и при цена на иска в много по-висок размер.