Решение № 138 от 21.10.2021, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Разград, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Рая П. Йончева при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело № 20213300500050 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение №420/29.ХII.2020г., постановено по гр. д. №560 по описа му за 2020г., състав на РРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен на осн. чл.109 ЗС от „Напоителни системи“ЕАД,

ЕИК831160078 срещу Л.Ю. А., в личното й качество и срещу представляваното от нея ООД“А. 2001“, гр.Лозница в защита на твърдяно в собственост на ищеца ограничено вещно право-сервитут по чл.104 ЗВ чрез преустановяване на строителните действия и премахване на строителството, като действия, засягащи сервитутното му право върху Главен тръбопровод ГТ-1, законово установен в собствения на ответниците недв. имот с идентификатор *** по плана на гр. Лозница и индивидуализиран като част от напоителна система „Бели Лом“ с размер, включващ дължината на диаметъра на тръбата и по шест метра , отстоящи от двете страни на тръбопровода.

Недоволно от така постановеното решение, ищцовото дружество обжалва същото като необосновано и незаконосъобразно

При редовност в призоваването, в насроченото по същество на жалбата с.з., чрез процесуалният си представител - юриск. Сгънатова, въззивникът заявява , че поддържа жалбата си. Идентично за заявеното с исковата молба, в основание на жалбата си поддържа твърдение за легитимност на правото му собственост върху Главен тръбопровод ГТ-1, представляващ законово установен сервитут в собствения на ответниците недв. имот с идентификатор *** по плана на гр. Лозница и индивидуализиран като част от напоителна система „Бели Лом“ с размер, включващ дължината на диаметъра на тръбата и по шест метра , отстоящи от двете страни на тръбопровода. На посочените основания моли за отменяването му и за решаване на спора по 1 същество с уважаване на иска.

В предоставен й за това срок, насрещните по жалбата страни не са се възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали становище по нейната допустимост, и основателност.

В с.з.лично и чрез представляващият ги по пълномощие адв. П., въззиваемите молят за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендират присъждане на доказано сторени в производството разноски.

Като подадена в срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от легитимираща интерес от обжалването му страна, жалбата е допустима.

След служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 269 ГПК, Окръжен съд Разград намира, че същото е валидно и допустимо.

Налице е активна процесуална легитимация на ищеца по делото, тъй като страните в процеса се определят въз основа на фактическите твърдения в исковата молба. В случая ищецът твърди, че е собственик на процесното напоително съоръжение , чиито права са нарушени, поради което търси защитата им с негаторния иск по чл. 109 ЗС. Въпросът дали са налице материално правните предпоставки (фактическия състав) за уважаването на иска, една от които е твърдяното право на собственост на ищеца върху канализацията, е въпрос по съществото на делото, поради което по него съдът следва да се произнесе с решението си.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Като краен резултат, обжалваното решение е правилно и съответно на приложимия материален закон, но по съображения, различни от изложените в мотиви на същото съображения. За да отхвърли предявеният му на производство петиторен иск, РРС е приел, че ищцовото дружество не е доказало правото си на собственост върху процесния сервитут. Извод, който не се споделя от настоящата инстанция и не се явява обоснован от съвкупността на доказателствата.

Въз основа на самостоятелно проведения анализ на събраните по делото, включително и от инстанция доказателства , в този си състав съдът приема следното: тази

Гр. д. №560/ 2020г е образувано на производство пред РРС по иск , предявен на 8.V.2020 на осн. чл.109 ЗС от

„Напоителни системи“ЕАД срещу Л.Ю. А., в личното й качество и срещу представляваното от нея ООД“А. 2001“. С предявяването му въззивникът е поискал осъждането на ответниците с преустановяване и премахване на строителните действия, засягащи правото му на собственост върху Главен тръбопровод ГТ-1, представляващ законово установен сервитут в собствения на ответниците недв. имот с идентификатор *** по плана на гр. Лозница и индивидуализиран като част от напоителна система „Бели Лом“ с размер, включващ дължината на диаметъра на тръбата и по шест метра , отстоящи от двете страни на тръбопровода .

За страните по делото е безспорно, а и от доказателствата се следва за установено , че по своите технически параметри процесният тръбопровод е напоително съоръжение, преминаващо подземно през недв. имот с идентификатор *** по плана на гр. Лозница. Същият е доказано идентичен с част от нива, цялата от 21,188 дка, за която с влязъл в сила план за земеразделяне на гр.Лозница, е бил отреден имот

№024006.

В хронология доказателствата по делото установяват, че с постановеното по реда на ЗСПЗЗ Решение №114В/04.06.1999 г. на Поземлена комисия гр.Лозница/л.167/ отреденият с план за земеразделяне имот №024006 е възстановен в право на собственост на М.Ю.А. при посочено ограничение за ползването на имота, регламентирано като забрана з а разполагане на трайни и временни постройки, и трайни насаждения върху преминаващата през него главна водопроводна мрежа- над водопровода и на 3 метра от двете му страни.

През 2009г., по искане на собствениците на реституирания зем. имот е открита процедура по промяна на предназначението му (л.30 и с. грд №540/2020РРС ), финализирана с постановяване на Решение №3/29.V.2009 на МЗХ, с което предназначението му от поливна земеделска площ е променено в неземеделски имот с производствено стопанско предназначение - птицеферма. Видно от констативния протокол /л.35/ срещу това одобряване няма постъпили възражения. В преписката по промяна на предназначението и издаването на разрешенията е приложено и удостоверение от „Напоителни системи“ЕАД клон Търговище /л.33/ за това, че имот №024006 в землището на гр.Лозница с площ 21,188 дка с начин на трайно ползване - нива, представлява поливна земя. Според „Водоснабдяване Дунав“ЕООД /л.37/ имотът не попада в санитарно охранителни пояси I, II и III на водоизточниците и през него не преминават водопроводи, собственост на дружеството. Като съседните му имоти не са загубили предназначението си на поливна зем. земя.

От приложените по делото доказателства се следва за безспорно установено, че с това си предназначение – птицеферма, недв. имот с идентификатор *** по плана на гр. Лозница е придобит в собственост от 2 вззиваемата Л.Ю. А. чрез договор за дарение, сключен на 8.VII.2007 Нотариален акт №184/ 08.07.2009 г. по нот. д. № 131/2009г. по опис на нотариус с рег.№282 НК и р-н на действие при РРС.

Преди извършването на сделката и издаването на разрешенията с решение от 27.02.2009 г. /л.28/ от Областната дирекция „Земеделие“ гр.Разград е утвърдила площадка и трасе за проектиране на обект «Птицеферма за отглеждане на бройлери с капацитет 24 500 бр.», съответно с ново решение от 29.05.2009 г. /л.12/ Областна дирекция „Земеделие“ гр.Разград е утвърдила трасе за проектиране на водопровод и електропровод, променила е предназначението на зем. земя. Преди това – на 13.03.2009 г. /л.13/ Общинският експертен съвет по устройство на територията при Община Лозница е разгледал проекта по части АС, електроснабдяване и ВиК. На същата дата е издадена и заповед №132 /л.34/ на кмета на Община Лозница, с която е одобрен ПУП- план за регулация и застрояване на 9755 кв.м. за обект «Ферма за отглеждане на бройлери с капацитет 24 500 бр.

В заключение( л.л.96-113), въз основа на доказателствата по делото и след оглед на място, назначената от въззивния съд Комплексна съдебно техническа и икономическа експертиза установява, че към днешна дата в собствения на въззиваемата имот с идентификатор *** на 1708кв.м застроена площ е изградена масивна едноетажна страда с бетонна конструкция , функционираща по предназначението си като птицеферма. В техническата си част КСЕ установява, че птицефермата е изградена в съответствие с издадените по предвидения за това ред разрешения за строителна линия и строеж .

Извършеното строителство е заснето и нанесено в КККР. Всички книжа, необходими за промяна предназначението на имота и за неговото застрояване са съгласувани с министерството, възложило изграждането на процесния тръбопровод и осъществяващо оперативното управление на сервитута.

Дължината на тръбопровод ,подземно преминаващ под застроената част от имот с идентификатор

*** възлиза на 21,80ч, а площта на подземния сервитут на разположения под застроената площ тръбопровод възлиза на74,12кв. м.

В техническата си част КСЕ установява, че процесният тръбопровод е със статут на съоръжение за водопрекарване. Същият е част от напоителна система, свързана с яз.“Бели Лом“. Последният , по регл. на чл. 13 (1) от ЗВ като значим, по см. на т.6 от Приложение 1 към закона е обявен за публична държавна собственост. В решение № 46/25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5578/2015 г., 1 г. о., ГК, изрично е посочено, че правото на водопрекарване за изградените водопроводни съоръжения в имоти, които са били държавна собственост, но впоследствие са били реституирани, възниква в полза на държавата, на общините или на ВиК дружествата, по силата на самия акт на реституция. От тук според съответния състав на ВКС следва, че правоприемниците на държавата /конкретно общините, в и к дружествата, а в конкретния случай и ищцовото дружество/ имат право да държат в чужд имот канализационни тръби и съоръжения, ако те са изградени от държавата преди възстановяването на собствеността върху имота на бившите собственици.

От доказателствата по делото, както и от експертно изготвеното заключение се следва за установено, че процесното напоително съоръжение в частта си, преминаваща през собствения на въззиваемата имот, е изпълнен и въведен в експлоатация още през 1963г. При извършения оглед на място вещото лице е установило ,че процесният тръбопровод е функциониращ и се използва по предназначение. Последната проверка на техническото му състояние е извършена през м. август на 2021г. В техническата си част експертизата е категорична, че промяната в предназначението на имота, както и застрояването му не препятстват функционирането на премиващия през имота тръбопровод, предназначен за напояване на съседните му поливни площи. Като на место се установява и техническа възможност за напояване на последните и от подвързания след процесния имот Т-3. Според експерта извършеното върху тръбопровода застрояване, не е пречка за отстраняване евентуално настъпили в този участък аварии.

Проследявайки по години движението на съществуващото върху процесното съоръжение ОВП (вж. таблица на стр.11 от заключението ) , в икономическата си част КСЕ констатира следното:

Строителството на съоръжението е извършено в периода 1960-1963г. –инвеститор ОНС - Разград, отдел „Водно стопанство“. С изготвен съгл. действащи към този период стр. правила и норми Акт обр. .28 - обектът е приет , предаден за експлоатация и предоставен за стопанисване на ДНС-Русе; няма категорични данни за изграждането му със средства на ТКЗС ,в чийто кооператив е бил включен процесния имот; При влизане в сила на ЗСПЗЗ съоръжението се е водело в актив на ДФ“Хидромелиоративни системи“ . През 1993г. същото е преобразувано и правоприемник на активите му е „Напоителни системи“ЕАД с едноличен собственик на капитала МЗемеделието.

Експертното заключение, като компетентно изготвено и относно към останалия док. материал, бе прието от страните и съда.

При така установената фактическа обстановка, в този си състав от правна страна съдът приема следното: Негаторният иск, регламентиран в чл. 109 от ЗС е средство за защита на правото на собственост, ограничените вещни права и сервитути, когато не е отнето владението, което е част от съдържанието на тези права от притежателя им, но упражняването им е нарушено 3 или смутено чрез по-ограничено пряко или косвено неоснователно въздействие върху вещта или е създадено такова състояние, свързано с нея. Целта на този иск е да се възстанови състоянието, което е съществувало преди нарушението, като се премахне неоснователното въздействие. Обект на защита с този иск могат да бъдат всички вещни права, вкл. и сервитути върху чужд имот.