Решение № 44 от 09.07.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Търговище, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20253500900003 по описа за 2025 година

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл. 558, ал. 7 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.

Производството по делото е образувано по предявени от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София срещу ответника М. Х. М., с ЕГН **********, от с. П...., обл. Търговище, ул. „Р...“ 4, обективно кумулативно съединени частични искове, с посочена обща цена на исковете: 30 000 лв., частичен от 98 822,16 лв., с пр.осн.чл. 558, ал. 7 от КЗ, предвид и уточняваща молба от вх. № 294/22.01.25 г. (стр.2, т.2 от молбата):

-иск за сумата 26 750 лв., частичен от 75 000 лв., платена на 31.03.2022 г. на ЧСИ В.Матова, представляваща обезщетение за неимуществени вреди;

-иск за сумата 1 500 лв., частичен от 18 104.16 лв., платена на 31.03.2022 г. по сметка на ЧСИ В.Матова, представляваща лихва върху горепосоченото задължение (върху главницата от 75 000 лв. за периода от 14.11.2019 г. до 31.03.2022г.);

-иск за сумата 650 лв., частичен от 2 265 лв., платена на 31.03.2022 г. по сметка на ЧСИ В.Матова, представляваща адв.възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Л.Б. по т.д. № 90/2020 г. по описа на ОСТ;

-иск за сумата 100 лв., частичен от 453 лв., платена на 31.03.2022 г. по 1 сметка на ЧСИ В.Матова, представляваща увеличен размер на присъдено адв.възнаграждение, съгласно определение от 21.09.2021 г. на ОС – Търговище;

-иск за сумата 1000 лв., частичен от 3000 лв., представляваща държ.такса по т.д. № 90/2020 г. на ОС-Търговище, платена на 06.04.2022 г. по сметка на ОСТ.

Исковете са обосновани с обстоятелствата, че ищецът, в качеството му на ответник по т.д. № 90/2020 г. на ОСТ по предявен срещу него иск от Любимор Томиславов Борисов, като родственик на починалия при ПТП от 24.07.2019 г. Р.З., причинено по вина на ответника в настоящото производство М. Х. М., при управление на л.а.“Рено 19“, с рег. № Т .... АТ (за което деяние М. е осъден с влязла в сила присъда № 5/05.03.2020 г. по НОХД № 19/2020 г. на ОСТ), без застраховка „ГО“, е заплатил присъдените с постановеното решение по т.д. № 90/2020 г. на ОСТ (с участието на ответника М. М., в качеството му на трето лице-помагач на Гаранционен фонд, гр. София) суми за обезщетение за неимуществени вреди, лихви, адв. възнаграждение и разноски. Поради обстоятелството, че управляваното от М. М. МПС е било без застраховка „ГО“ към датата на произшествието, с изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разноски за определянето и изплащането му на осн.чл. 558, ал. 7 от КЗ. По така изложените съображения, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати исковите суми (частични искове), ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Посочва Б. сметка, на осн.чл. 127, ал. 4 ГПК.

Предявения с исковата молба иск с правно осн.чл. 135 от ЗЗД е отделен и ведно с материалите по него е изпратен за разглеждане на РС – Търговище, по подсъдност.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал ПИСМЕН ОТГОВОР към който е представено уточнение и адв.пълномощно с молба вх.

№ 1024/10.03.2025 г., с лаконично становище за допустимост, но неоснователност на иска по чл. 558, ал. 7 от ГПК, като недоказан. В указания с разпореждане № 85/11.03.2025 г. двуседмичен срок, ищецът не се е възползвал от правото си на подаде допълнителна искова молба.

2

При извършената проверка по реда на чл. 129 - 130 от ГПК във вр. с чл.

380 КЗ, съдът е приел подадената искова молба за редовна и допустима, при спазване изискванията на чл. 127-128 от ГПК, надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за страните, редовно представителство, местна и родова подсъдност – чл. 104, т. 4 и чл. 105 ГПК.

В с.з. ищецът поддържа исковете, ответникът не се явява, не се представлява.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.07.2019 г. до гр. Търговище, на ПП-1-4, км.213+300, в участъка на разклона за „Енерсис“ ЕАД, при управление на л.а. „Рено 19“ с рег.№ Т ...АТ от водач М. Х. М., който нарушил правилата за движение по пътищата като при маневра „завой наляво“ пресичайки пътна маркировка „М 1“, навлязъл в лентата за насрещно движение, блъснал правомерно движещият се участник 2 — мотоциклет „Кавазаки 750“, управляван от Р.Й.З., като в резултат от удара загинал водачът на мотоциклета Златанов.

С влязла в сила присъда № 5/05.03.2020 г.по НОХД № 19/2020 г. на ОСТ ответникът М. М. е признат за виновен в това, че на 24.07.2019 г. нарушил правилата за движение по чл. 63,ал.2, т.1 от ППЗДвП и на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Й.З. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответно наказание.

С влязло в сила решение по т.д. № 90/2020 г. по описа на ОС – Търговище Гаранцинен фонд София е осъден на осн.чл. 558, ал. 5 от ГПК да заплати на пострадалия родственик/близък на починалия при процесното ПТП, обезщетение в размер 75 000 лв., адв.възнагр. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и разноски, в т.ч. д.такси.

Съгласно справка от 20.08.2019 г. за автомобил с per. № Т 8109 АТ, от Информационния център на Гаранционен фонд за наличие на застраховка по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се установява, че същият не е бил застрахователно покрит към момента на настъпване на произшествието. Същото е установено и прието в мотивите на Решение № 260033/ 28.06.2021 г. по т.д. № 90/2020г. по описа на ОС – Търговище, в което производство ответникът М. Х. М., на осн. чл. 220 от ГПК е конституиран и 3 участвал като трето-лице помагач на ответника по това дело – Гаранционен фонд, гр. София.

С исковата молба и в хода на настоящото производството ищецът е представил писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, че е извършил плащания, предмет на исковите претенции. По делото е назначена, изслушана и приета, без възражения от страните, съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) относно заплатените от ищеца суми по влязлото в сила решение, в изпълнителното производство по ИД № 167/2022 г. и ИД № 428/2022 г., както и доброволно (д.такса 3000 лв.). Съдът приема заключението на ССЕ, като компетентно и обосновано, отговорило на поставените въпроси и постановява своето решение въз основа и на констатациите и заключението на тази експертиза, съответни на приетите писмени доказателства.

Съгласно заключението на ССЕ и удостоверение на ЧСИ В.Матова рег.

№ 860, с район на действие СГС, по ИД № 167/22г. и ИД № 428/22г. и представени пл.документи:

-ИД № 167/2022 г. е образувано въз основа на ИЛ, издаден по Вгд № 517/21г. на ВАпС, по което ИД от длъжника ГФ-София е събрана сумата 99 312.68 лв., постъпила по сметката на ЧСИ на 31.03.22г.

По Вгд № 517/22г. на ВАпС е издаден ИЛ от 01.02.2022 г. в полза на Л.Борисов срещу ГФ-София за сумата 75 000 лв., ведно със законната лихва, сч.от 14.11.2019г. (л.24 от Вгд 517/22г.)

-ИД № 428/2022 г., обр.въз основа на ИЛ, издаден по тд № 90/2020 г. на ОСТ, по което ИД длъжникът ГФ-София, получил ПДИ на 13.05.22г. за сумата: 2 718лв.(неолихвяема)+разноски такси по ТТРЧСИ, с общо задължение по делото към 13.05.22 г.- 3 306.13 лв. На 16.05.22 г. длъжникът е заплатил по сметката на ЧСИ сумата 3306.13 лв. (преводно нареждане – л. 21).

По тд 90/2020 г. на ОСТ е издаден ИЛ от 19.04.22 г. срещу ГФ, София за сумата 2265 лв. и 453 лв. (2 718 лв.) - адв.възн.по чл. 38, ал.2 ЗАдв., въз основа на влязлото в сила решение и опр.по чл. 248 ГПК.

-на 06.04.2022 г. ГФ е заплатил по сметка на ОСТ по т.д. № 90/2020 г. сумата 3000 лв . – присъдена д.такса с решението (л. 22).

Изчислена, чрез Calculator.bg, законната лихва върху главницата 75 000 лв. за исковия период 14.1119г.-31.03.22 г. е 18 104.16 лв.;

4

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл.

558, ал. 7 вр. с ал. 1, т. 2, б.“а“ от Кодекса за застраховането (КЗ).

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на деликвента; 2. За увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. Деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от деликвента и 4. Деликвентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда „е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“.

Съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК „това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или го е привлякла“.

С оглед събраните доказателства, отчитайки разпоредбата на чл. 300 от ГПК, предвид влязлата в сила присъда по НОХД № 19/2020 г. по описа на ОСТ (приложено към настоящото дело), както и влязлото в сила решение по т.д. 90/2020 г. на ОСТ (приложено по настоящото дело, ведно с В.гр.д. № 517/2021 г. на Апелативен съд-Варна, с постановеното решение по което е потвърдено решението по т.д. № 90/20г. на ОСТ), с участието на ответника М.М. като трето лице-помагач на настоящия ищец ГФ, София- ответник по т.д. № 90/2020г. (чл. 223, ал. 2 от ГПК), както и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява наличието на основанията за ангажиране регресната отговорност на ответника, поради което предявеният иск е основателен и доказан по същество:

–ответникът е причинител на ПТП на 24.07.2019 г. в гр. Търговище, от което са причинени неимуществени вреди от ищеца по т.д. 90/2020 г. на ОСТ – 5

Л.Б. от настъпилата смърт на Р.З. при управление на МПС л.а. „Рено 19“, рег.

№ Т8109 АТ (без застраховка ГО), в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл.

63, ал. 2, т.1 от ППЗДвП, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД 19/2020 г. по описа на ОС – Търговище;

-управляваният от ответника М. М. лек автомобил не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и с влязло в сила решение по т.д. № 90/2020 г. на ОСТ, настоящият ищец Гаранционен фонд, гр.

София е осъден да заплати на ищеца по това дело Л.Т.Б. сумата 75 000 лв.неимуществени вреди от настъпилата смърт на Р.З., вследствие на посоченото ПТП на 24.07.2019г. – на осн.чл. 558, ал. 5 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2019 г., на осн.чл. 86 от ЗЗД до окончателното изплащане на сумата; ГФ е осъден да заплати на адв. П.

Керанова адв.възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер 2 265 лв.

(увеличено с още 453 лв. с постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 260204/21.09.21 г.), а по сметка на ОС – Търговище – да заплати д.такса в размер 3000 лв., на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК, като установеното в мотивите на решението е задължително за подпомагащата ответника страна М. Х. М. и подпомаганата страна Гаранционен фонд София, на осн.чл. 223, ал. 2 от ГПК.

-ищецът е платил присъдените с решението по т.д. № 90/2020 г. на ОСТ суми, както по реда на принудителното изпълнение, така и доброволно, съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото лице, по исковите претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.