Решение № 83 от 28.03.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. ХАСКОВО, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500082 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №376/17.Х II.2024 г. постановено по гражданско дело №1723/2024 г. Районен съд-Димитровград приема за установено че “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, има вземания спрямо Х.

Т. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, в размер на 9 724.90 лева по Договор за потребителски кредит № *** представляващи главница; както и разноски, направени в производство по ч.г.д.№ 1442/23 г. по описа на РСДимитровград в размер на 270.22 лева.

Съдът отхвърля като неоснователен и недоказан предявеният иск за признаване на сумата до пълен размер на 10324.9 лв. - представляващи главница; 1575.8 лв. договорна лихва за периода 20.08.2021г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 12.09.2023 г. - датата на получаване н уведомлението за предсрочна изискуемост;обезщетение за забава: 942.12 лв.

1 считано от 21.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението.

С решението се осъжда Х. Т. И. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София направените по делото разноски в размер на 928.38 лева.

С решение №1/06.I.2025 г. постановено по делото Районен съдДимитровград допълва решение № 376 / 05.12.2024 г., постановено по г.д.№ 1723/23 г. по описа на РС- Димитровград както следва: „Приема за установено че “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 има вземания спрямо Х. Т. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *** в размер на 9 724.90 лева по Договор за потребителски кредит №*** представляващи главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 19.12.2023 год. до окончателното й изплащане; както и разноски, направени в производство по ч.г.д.№ 1442/23 г. по описа на РСДимитровград в размер на 270.22 лева.

Обстоятелства по въззива

Представена е жалба от адвокато Д. К., процесуален представител на Х. Т.

И. против постановеното решение,тъй-като същото било неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила,вкл. и недопустимо,с искане за отмяната,респ. обезсилването му и отхвърляне на предявения установителен иск.Обжалването касае частта на съдебния акт,с която съдът е приел за установено,че И. дължи на дружеството ищец сумата 9 724.90 лева като главница по договор за потребителски кредит №*** и относно разноските по ч.гр.дело №1442/2023 г. в размер на 270.22 лева.

Предявеният пред първата инстанция иск бил недопустим поради липса на надлежна активна и пасивна легитимация.Съдът неправилно приел,че поради отказ на застрахователя по кредита да изплати застрахователно обезщетение предвид липсата на покрит риск,то ищецът по делото бил активно легитимиран.

Чл.2 от процесния договор предвиждал,че кредита ще се заплати директно от застрахователя,поради което и именно той бил активно легитимиран по делото.Застрахователят бил конституиран като трето лице-помагач по делото,но нямало мотиви от съда защо приел липсата на застрахователно събитие.Въззивната страна сочи и че според процесния договор нямало изискване да е налице застрахователно събитие,за да се заплати кредита на 2 застрахователя.Отделно от това се претендирала и сумата от 5 500 лева,съставляваща застрахователна премия.

Ищецът бил трето ползващо се лице по застрахователния договор според чл.8 от същия и имал задължението да поиска от застрахователя нужната му документация,но не сторил това.За ответникът не съществувало задължение да известява ищеца за настъпило застрахователно събитие.Поради това и решението било в тази си част недопустимо.

Евентуално се излагат и доводи относно неправилността на съдебния акт.По делото не било установено,че ответникът е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита,кога и по какъв начин е станало това.Не следвало да се приеме,че ответникът е уведомен за извършената цесия с връчването на книжата по делото на негов представител по реда на правната помощ.Длъжникът не бил сменял адреса си и не е получавал никакви известия в тази насока.

Съдът следвало да отхвърли исковете изцяло,предвид изведените от него нищожност на клаузите на пораждащото договорно правоотношение.

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД представя отговор на въззивната жалба,с който извежда правилността на обжалваното съдебно решение и иска същото да се потвърди при въззивния контрол.

Представената въззивна жалба била неоснователна.Правилно РСДимитровград приел,че отношенията между застрахователните дружества и кредитополучателя нямали отношения по процесния спор.Те не били активно легитимирани по отпуснатия заем.Застраховката била външно правоотношение на кредита.

Същевременно пасивната легитимация се извеждала от твърдението, в случая,че ответната страна дължи исканите суми.

Чл.2 от процесния договор не предвиждал директно плащане на кредита на застрахователя.

Застрахователят би бил пасивно легитимиран само ако са спазени съответните процедури относно покрития риск по КЗ.По делото няма данни за настъпване на покрит риск,нито плащане от страна на застрахователя на кредитодателя.

Въззиваемото дружество сочи и че длъжникът бил надлежно уведомен за настъпилите цесия и предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението,респ. преди подаване на исковата молба.Съобщенията били изпратени на адреса по договора и не били физически връчени поради бездействието на адресата.

3

Застъпва се становището,че уведомяването на длъжника не било елемент от фактическия състав на цесията.Длъжникът можел да възразява успешно за липса на уводомление само ако едновременно с това твърди,че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на известието.

Правни съображения

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят правни последици от първоинстанционния съд. Същата е обективиран израз на субективните му права на защита.

Безспорно по делото е,че ищецът и ответникът са страни по материално правно отношение от договорно естество-договор за потребителки кредит в режима на ЗПК - № *** г. по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и Х. Т. И. като кредитополучател.Обект на договора е сумата 20 000 лева,относима е застрахователна премия- 5550 лева. такса ангажимент- 700 лева,изведени са брой погасителни вноски- 74 броя; месечна погасителна вноска- 407.60 лева;посочена е обща стойност на плащанията 30 162.40 лева, годишен процент на разходите – 8.55%, лихвен процент- 6.97%.Към договора е приложен и подробен погасителен план.

Част от договорните отношения обхващат и правото на кредиторът да удържи сумата от 3 405.28 лв., във връзка с договор *** за пълно погасяване на задълженията по същия.Чистата главница по развилите отношения,получена от ответника е 15 894.72 лева, преведена с банково нареждане от 31.12.2018 г.

По делото е налично и уредено застрахователно правоотношение,по силата на което застрахователите „Кардиф Ашуранс Ви Са, Франс“, чрез клон „Кардиф Животозастраховане клон България“ и „Кардиф Ашуранс Риск Дивърс,“ СА,Франс, чрез клон Кардиф Общо застраховане клон България,трети лица по делото,покриват риск по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“ застрахования Х. Т. И.,подробно описани рисковите случаи.Съобразно уреденото застрахователно правоотношение ползващи лица по пакет „Стандарт“ са „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.“,клон България и Х. И.,като само при риска смърт ползващо лице е само банката.При риска „Комбинирана защита“ ползващо се лице е ответника с изключение при риска смърт,при който няма посочено такова. Застрахователните правоотношения обезпечават изпълнението на договора за потребителски кредит за срока му на действие.

Безспорно е по делото,че ответникът е отправил уведомяване до 4 застрахователят на 06.IV.2023 г. относно негово трудоустрояване от

20.VII.2020 г., като застрахователно събитие,изведено от експертно решение на ТЕЛК,с което му е определена 100% т.н.р без чужда помощ.В решението е изведена като дата на инвалидизацията 26.III.2012 г. с водеща диагноза други прояви на бъбречна недостатъчност.Застрахователят на 25.IV.2023 г. отказва да покрие риска по обсъдените застраховки,предвид наличието на предшестващо ги заболяване от 2012 г.,което изключва застрахователното покритие.

Ответникът отправя и уведомяване до застрахователят на 26. VI.2023 г. относно негово трудоустрояване от 22.VI.2023 г., като застрахователно събитие,изведено от експертно решение на ТЕЛК,с което му е определена 100% т.н.р без чужда помощ.В решението е изведена като дата на инвалидизацията 26.III.2012 г. с водеща диагноза други прояви на бъбречна недостатъчност.Застрахователят на 03. VI.2023 г. отказва да покрие риска по обсъдените застраховки,предвид наличието на предшестващо ги заболяване от 2012 г.,което изключва застрахователното покритие.

Горните откази на застрахователя дават възможност ответника като правоимащо лице по застрахователните правоотношения да упражни правата си по КЗ и по съдебен ред по отношение на процесната застраховка.В случая обаче няма такива данни.Следователно въз основа на доказателствата по делото се извежда,че същият няма право да получи застрахователно обезщетение, поради липса на надлежно застрахователно събитие,покрито от носения риск от застрахователя.

Следва да се посочи и че развитието на уредените застрахователни правоотношения стоят извън въпросите относно дължимостта на сумите по процесния кредит.

В случая ищецът твърди,че има наличен дълг към него от ответника,описан в обстоятелствената част на исковата молба и съотвестващ на същата петитум.По този начин са формирани надлежни страни като активна и пасивна легитимация.А и всеки който твърди,че е кредитор има право директно за предяви иск срещу визирания ответник.

В случая ищецът извежда заявеното си за защита субективно материално право от обсъдения договор в режима на ЗПК и от последващото цесионно правоотношение - с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.II.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от дата 31.ХII.2018 г. е закупено от ищеца по делото.Тази цесия е породила правното си действие и обвързва И. да престира на новия кредитор.Същата му е и надлежно съобщена.

5

Ответникът е променил настоящия си адрес в с.***,Хасковска област на 12.Х.2020 г. и настоящия си адрес в същото населено място от 26.VI.2023 г.Последната промяна на договорните отношения с банката са извършени със споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 15.VI.2020 г. където ответникът е с адрес гр.***,който е този за връзка с него по договора за кредит.По делото няма доказателства,че същият надлежно е уведомил кредитора за променения си адрес.Именно на договорно установения адрес за комуникация съобразно поетото договорно задължение по чл.9 са изпратени известията за извършената цесия и за предсрочната изискуемост, породена от неизпълнението на ответника, правнорелевентна по чл.5 от договора,но същите не са потърсени от И.. В настоящия случай ответникът е уведомен за извършената цесия и за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. преди подаването на исковата молба. Адресът на връчване е посоченият в договора за кредит,което е и договорно задължение на И. да обезпечи чрез него общуването с банката,респ. с кредитора си. При предприетия начин на уведомление фактическо връчване не е осъществено поради виновно поведение на самия адресат в нарушение на задължението за установените начини на комуникация с кредитора. Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил необходимите усилия съобразно установените права и задължения на страните в процесния договор за потребителски кредит да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърля на вземане и за настъпилата предсрочна изискуемост. Кредиторът е положил необходимите и дължими съобразно конкретния случай усилия за откриване на длъжника Решение на Съда на Европа по дело С-327/10 от 17.11.11 г ., изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестностт.