Решение № 130 от 08.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Велико Търново, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000124 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.247 от ГПК.

Образувано е по молба на адвокат П. К., от Адвокатска колегия-София, като процесуален представител на ищцата Л. П. Д. от гр.Плевен, с вх.№ 2951/06.06.2023г., в която се твърди че Апелативен съд-Велико Търново във въззивното си решение №56 от 20.04.2023г., постановено по в.т.д.

№124/2022г., не се бил произнесъл, нито в мотивите, нито в диспозитива, относно началния момент на дължимост на законната лихва, поради което моли решението да бъде допълнено.

Не е постъпил писмен отговор на молбата от другата страна Застрахователно дружество Евро Инс АД, със седалище и адрес на управление гр.София.

Като разгледа направените в молбата твърдения и доводи, и като прецени данните по делото Апелативният съд намира за установено следното:

Преди всичко Апелативният съд приема, че точната правна квалификация на процесната молба е като молба по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, каквато може да бъде само 1 поправка в диспозитива, както и предвид изложеното намира че не се налага разглеждане на тази молба в открито заседание. Това е така, тъй като видно от мотивите, настоящият съдебен състав е приел, че законната лихва върху дължимото обезщетение в конкретния случай в размер на сумата от 20 000 лева, се дължи заедно със законната лихва, определена по реда на чл.497 от КЗ с начална дата 14.01.2021г. т.е. в мотивите има произнасяне относно началния момент на дължимост на законната лихва, въведен от въззивницата ищца в предмета на въззивната жалба.

Отделно от това Апелативният съд е приел в мотивите, че обжалваното решение, в обжалваната част /следователно и в частта за началният момент от който се дължи законната лихва/, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Посочено е още, че изложените фактически и правни изводи на Първоинстанционния съд са законосъобразни и обосновани, както и че Въззивният съд ги споделя.

В съответствие с мотивите, в диспозитива на въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, следователно и в частта за началната дата на дължимост на законната лихва.

По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното решение не е непълно, както и не е постановено в хипотезата на допусната очевидна фактическа грешка, която съгласно теорията и практиката се определя като противоречие между формираната и изразената воля на съда в мотивите и в диспозитива на съдебния акт.

Като неоснователна, молба с вх.№ 2951/06.06.2023г. от адвокат П. К. следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното Апелативният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 2951/06.06.2023г.,, пдадена от адвокат П. К., като процесуален представител на ищцата Л. П. Д. от гр.Плевен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3